В навечерието на 1 май – Деня на труда, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ алармира, че обедняването продължава.

Бедността у нас вече се превръща в хронично заболяване за 1/3 от домакинствата, като основният извод е, че заплащането на труда, нивото на пенсиите и безработицата са факторите, които гарантират устойчиво плавно повишаване на бедността, нарастване риска от социално изключване и риск за здравето на нацията.

Предприетите действия за увеличаване на МРЗ, пенсиите и социалното подпомагане, донякъде смекчават мизерното съществуване, но не успяват да постигнат целта си, а именно- борбата с бедността, защото синдикатите са сами в тази борба. Правителството откликва формално, а работодателите по всякакъв начин търсят причини да не увеличава заплащането на труда.

Не трябва да забравяме, че борбата с бедността се води и на втори фронт – частния сектор.  КТ „Подкрепа“ не спира да работи за повишаване на работните заплати, да търси начини да разширява колективното трудово договаряне и така да гарантира адекватен доход на работещите.

Въпреки трудностите, ние ще продължим целенасочено и постоянно да градим едно по-добро бъдеще за всички работещи.

Напомняме, че минималните работни заплати не са адекватни и са далече от жизнения минимум. Все още 1/3 от домакинствата са под линията на бедност, а 2/3 – са под жизнения минимум.

Не трябва да забравяме, че сивата икономика, отказът от заплащане на положения извънреден труд, символичните добавки за нощен и опасен труд, също допринасят за ниските доходи.

Най-чувствително засегнати в тази безнадеждна ситуация за голяма част от хората са децата. Всяко трето дете живее в материални лишения. Рискът от социално изключване е съпроводен с риск за здравето на децата, невъзможност за достъп до образование, блокиране бъдещето им развитие и създаване на чувство за непълноценност.

Изнесените статистически данни от НСИ за 2023 г. еднозначно показват, че няма обръщане на тенденцията за обедняване:

• линията на бедност от 526 лв, определена от държавата за 2024 г. е далече от реалната линия на бедност, която трябва да бъде поне на 50% от жизнения минимум;
• стандартът на живот продължава да пада за 1/3 домакинства, като те разчитат на социални помощи;
• 2/3 от домакинствата са под жизнения минимум;
• расте броят на работещите бедни;
• почти половината от домакинствата, състоящи се от двама възрастни и три и повече деца (55%) и един възрастен и деца, са под линията на бедност (48%).
• Всяко трето дете живее в материални лишения, а близо половината от децата са в риск от бедност.

Бедността засяга все повече хора у нас, като достига 45,3% от населението през 2023 г., ако не се броят социалните трансфери, за сравнение през 2019 г. този процент е бил 42,2.

Допълнително, покупателната способност се атакува от постоянно покачващите се цени, независимо че те растат по-бавно, в сравнение с предходните години. Най-съществени са нарастващите разходи за комуналните услуги, телекомуникации и храна. Постоянно растат и разходите за здравеопазване, като България е с най-висок дял на доплащане, независимо от това, че е налице задължително здравно осигуряване в страните от ЕС.

КТ „Подкрепа“ ще продължава да се бори за адекватни МРЗ и за достойно заплащане на труда във всички сфери от икономиката и държавната администрация. Ще търси най-оптималния вариант за определяне на майчинството, добавките за деца, грижата за хората с увреждания, пенсиите и социалните помощи. Ще защитава работниците и служителите при изпълнение на служебните им задължения срещу неправомерни действия на работодателите.

Извадки от материала на НСИ:

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2023 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.6 до 28.5%, или със 7.9 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда (фиг. 1). За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.0 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Фиг. 1. Относителен дял на бедните на възраст 18 и повече години по икономическа активност

През 2023 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 – 64 години нараства спрямо предходната година с 1.7 процентни пункта – до 11.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време (табл. 2). Същевременно, рискът от бедност сред работещите жени е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (55.2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42.8% за 2023 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 2.0 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 11.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Фиг. 3. Риск от бедност по типове домакинства

През 2023 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 30.9%, а за 1.6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една четвърт от децата (25.9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22.8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. – 19.7% (фиг. 10). През 2023 г. 47.8% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.