Промените в закона за предучилищното и училищното образование са наложителни, но дали малкото козметични ремонти на този национално важен закон са правилните и в интерес на учениците, учителите и обществото?

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ установи, че въвеждането на ограничителен текст в образователния закон /чл. 11, ал.2/ към българските учители не е релевантно и към останалите важни публични професии, като лекари, съдии, прокурори и др. Този текст поставя за пореден път на карта авторитета на българския учител.

Синдикат „Образование“ проведе национално изследване за участието на учителите във формирането на образователни политики, в което се включиха 2603 учители и заинтересовани от цялата страна.

На въпроса: „Смятате ли, че е нормално българските учители да бъдат ограничавани да участват във формирането на образователни и национални политики?“, 86,1 % от анкетираните смятат, че това не само не е нормално, но е и политическа дискриминация към учителите.

Следващият отговор на поставения въпрос: „Могат ли българските депутати да бъдат наясно с приоритетите и проблемите в образователната сфера?“, е още по-категоричен. 91% от анкетираните смятат, че народните избраници не са наясно с образователните приоритети, защото нямат педагогическа експертиза и учителски стаж.

Участниците в националното проучване са направили важно приоритизиране на националните образователни политики и промени в системата.

На първо място анкетираните са поставили необходимостта от прекатегоризирането на учителския труд от трета към втора категория.

На второ на място е поставено „Повишаване на качеството в образователната система“.

Следва увеличение на работната заплата на учители и служители, която в момента е почти равна на средната за България: „Работна заплата на учителите в размер на 150% над СБРЗ за страната“.

Натискът към учителя и агресията в образователните институции е следващият фундаментален проблем в системата: „Борба с агресията между ученици и натискът от родители и ученици към учителя.“ Това е четвъртият приоритет и засега крах на системата.

„Незабавно премахване на безсмислените административни дейности от задълженията на  учителите“, е проблем от десетилетия в образователната сфера и намира своето място в челната петица на приоритетите.

Участниците са визирали и други много важни дефицити на системата, като:

• Привличане и задържане на млади учители;
• Приоритетно финансиране с поне 6% от БВП;
• Ефективни задължения за партниране от българските родители;
• Премахване на обществените съвети в образователните институции, като нискоефективни и блокиращи работата на директори и учители;
• Създаване на резилианс в професията, за борба срещу професионалния стрес;
• Формиране на ценностна система в образователната сфера;
• Активизиране на наставничество и менторство;
• Участие на учителите в конкурси за директори;
• Безкомпромисно спазване на училищния правилник.

Това проучване на Синдикат „Образование“ доказва категорично, че е налице политическа дискриминация към българските учители в закона за предучилищното и училищното образование, нещо което следващият парламент трябва да премахне.

Националното изследване ни показва и друга важна социология – двата най-важни акцента в системата: Безпрецедентното прегаряне на учителите, с визираното прекатегоризиране на учителския труд към втора категория и важността на повишаването на качеството на българското образование, нещо което очевидно не е постижимо само и единствено с вменяване на нови задължения към българските учители.

Липсата на млади учители и учители на средна възраст се обяснява, както с ниската за огромните отговорности и задължения заплата, така и с родителската агресия и прекомерна бумащина.

Синдикат „Образование“, в навечерието на 24 май, е убеден в традициите и бъдещето на българското образование, но за последното българските партийни дейци, трябва да станат достойни политици, да слушат българските учители и съвместно с тях да творят и променят образователните политики.

Д-р Юлиян Петров – председател на СО „Подкрепа“