Средното почасово заплащане на труд за цялата икономика в 28-те страни от Европейския съюз се оценява на 23.7 евро, сочат данни на европейската статистическа служба „Евростат“. Заплащането в еврозоната е 28.4 евро. Изключение от статистиката са парите на работещите в селското стопанство и публичната администрация. В отделните държави-членки на ЕС, обаче, средните почасови разходи за труд се различават значително.
С най-ниски възнаграждения на час е България с 3.7 евро.
Според официалните данни на Евростат през последните няколко години повече от 21 % от българите живеят под прага на бедността. Голяма част от тях – около 600 хиляди души, попадат в категорията на работещите бедни /ниско платени работници, на пълно работно време, които получават около или по-малко от 400 лв. месечно или са с брутна заплата под 67% от средната за страната – доходи, които не позволяват те да имат достоен жизнен стандарт. Работещите бедни в България са обективна реалност, чието преодоляване представлява сериозно предизвикателство както за управляващите, така и за социалните партньори.
КТ „ПОДКРЕПА“ счита, че този сериозен проблем може да получи своето разрешение единствено чрез прилагане на подходящи, активни политики за повишаване на доходите и за намаляване на безработицата.

КТ „ПОДКРЕПА“ категорично не приема последните предложения на работодателите, които намира за абсурдни:
– Въвеждане на верижни срочни договори с удължаване на тяхната максимална продължителност, което фактически означава поставяне на работниците в абсолютна подчиненост. Подобна практика беше отхвърлена още през 90-те години, защото лишава работниците от възможността да се борят за достойно заплащане, за социални придобивки и елиминира правото им на стачки и синдикално сдружаване;
– Създаване на възможност на работодателите пряко да си разменят, като предмети, специалисти и да търгуват със стоката „работната сила“, което е в интерес единствено на работодателите;
– Искането за либерализация на нормативната уредба на Агенцията за временна заетост всъщност означава премахване на тавана на броя на временно заетите, което е удар по синдикалното движение, както и либерализиране на трудовите договори на временно заетите в ущърб на техните права. Невярно е твърдението, че България е страна с най-големи ограничения в ЕС. Напротив – в редица страни-членки се наблюдава отлив от временната заетост и въвеждане на допълнителни ограничения за това.

Игнорирайки дълбоката демографска криза в България се предлага нейното задълбочаване посредством:
– Отнемане правото на платен годишен отпуск на майките за периода, в който са били по майчинство. В условията на остра демографска криза е недопустимо да се засягат по какъвто и да е начин правата на работещата майка. Би било по-логично да се помисли за въвеждането на стимули и услуги, които биха накарали майките да предпочетат да се върнат по-рано на работа, а не да се отнемат законови права.
– Предложението за намаляване възрастта на наетите деца от 16 на 15 години съдържа две опасности: едната е, че започването на работа в тази възраст е вредно за тяхното развитие и втората – по-голяма опасност е, че се иска да бъдат отменени изискванията за условията на труд и работните места, на които те ще работят, което също е вредно за тяхното здраве. При условията на висок дял на отпадналите от училище и увеличаващата се неграмотност е абсолютно недопустимо да се предлага намаляване възрастта за наемане на работа и да се облекчава режимът за наемане на лица в учебна възраст.

Не можем да се съгласим и с предложенията, с които на практика се разширява делът на сивата икономика и нелоялна конкуренция, като:
– Увеличаването на срока за въвеждане на намалено работно време от 3 на 6 месеца, което на практика означава договори на 4 часа, работа на 8 часа и заобикаляне на данъчната и осигурителната система. Постоянният стремеж на работодателите „по икономически причини“ да увеличават периодите за сумирано изчисляване на работното време не кореспондира с функцията, заради която сумираното изчисляване беше въведено, а именно организацията на труда в непрекъсваеми производства;
– Увеличаване на срока за сумарно изчисляване на работното време от 6 месеца на 12 месеца, което на практика директно игнорира фактическото полагане на извънреден труд и неговото заплащане, също е в ущърб на работниците и тяхното здраве.

Независимо, че България е на последно място по ниво на доходи и на първо място по броя на работещите бедни се предлага допълнително орязване на доходи и задълбочаване на мизерията, чрез:
– Ликвидиране на допълнителното възнаграждение за професионален опит и стаж, като се твърди, че работодателят трудно може да прецени сходния характер на работа от записите в трудовата книжка. Допълнителното трудово възнаграждение за стаж и опит е логична последица от увеличения капацитет на работника, който капацитет така или иначе се използва от работодателя. В трудовото право не съществува принцип „за заплащане за постигнат резултат“. Несъстоятелни са и твърденията на работодателите, че същият или сходен характер на работа е труден да се прецени, защото националният класификатор на професиите и длъжностите дава тази възможност.

Има предложение да се отнеме правото на правителството да определя допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения, извън регламентираните в КТ. Определено считаме, че социалната функция на държавата я задължава да може да определя такива допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения. Предлага се отмяната на обезщетението при пенсиониране, без да си дават сметка, че хората работили 10 и повече години за дадена фирма имат принос в нейното развитие.

В предложения пакет от мерки могат да се идентифицират като приемливи въвеждане на електронната трудова книжка и създаването на трудови съдилища. Приемаме принципно идеята за електронна трудова книжка и електронно досие, стига това да гарантира сигурността на данните и да не налага задължение за работника и служителя да борави с информационни и комуникационни технологии.

Въвеждането на специализирани трудови съдилища за разглеждане на индивидуални трудови спорове е отдавнашно предложение на КТ „ПОДКРЕПА“. Важно е тези съдилища да решат някои от ключовите проблеми на това производство – бързина, компетентност. Предложението за въвеждане на задължителна предварителна процедура за разрешаване на спора е оксиморон. Предлагаме тази процедура да бъде възможност, а не задължение, и да се гарантира бързината на протичането и компетентността на решаващите органи.

Считаме, че се изисква внимателно и задълбочено анализиране на всички фактори, водещи до намаляване на административната и регулаторната тежест, но само ако не се засягат по никакъв начин трудовите права на работниците и служителите, и е част от добре обоснована стратегия, разработена в сътрудничество и след консултации със синдикатите.

Постепенно темата за бедността в България заема все по-централно място в обществения и политически дебат. Отговор на тези въпроси може да се търси, обаче, само въз основата на анализа на целия комплекс от икономически и социални фактори, които генерират и влияят върху проблема с бедността.
Защо въпреки членството си в ЕС, България все още е на дъното, за разлика от десетте държави, присъединили се към Съюза точно преди 10 години или т.нар. ЕС-2. Един от отговорите е, че приемането ни съвпадна с една от най-свирепите икономически кризи в света, а българската икономика е изключително зависима от външната среда заради размерите си и степента си на развитие. Истината е, че само една е кризисната година за страната ни, но възстановяването продължава с много слаби темпове което дава основание да се говори за стагнация, и това е основният проблем за България през следващия период.

Основните искания на КТ „ПОДКРЕПА“ са:
– Прекратяване на рестриктивната финансова политика, която се провали в редица европейски страни.
– Икономически растеж чрез заетост. Ръст на публичните и частните инвестиции, създаващи нови и по-добри работни места. Инвестиции в производство на продукция с висока добавена стойност. Пакет от мерки за нови работни места чрез адекватно и гъвкаво използване на публичните средства и европейските програми.
– Намаляване на несигурните работни места и тези с временни трудови договори. По-добра законова защита на постоянната заетост. Преустановяване на орязването на КТ, преминаването от постоянни към временни работни места и форми на непълна заетост.
– Държавната помощ и евросредствата да се насочват с предимство към фирми, увеличаващи заетостта на годишна база.
– Растеж чрез увеличаване на доходите от труд. По-високи заплати повишаване на замрялото вътрешно потребление, оттам – съживяване на икономиката и растеж.
– Увеличаване на средствата за младежка заетост в Националния план за действия по заетостта. Насърчаване на наемането на младежи за обучение на работното място.
– Насърчаване на социалния диалог и колективното трудово договаряне на браншово и фирмено ниво, като инструмент за устойчива заетост и повишаване на заплащането на труда.

Политиката за строги бюджетни икономии, за намаляване на заплатите и за ограничаване на социалните и трудови права трябва да бъде прекратена!

КТ „ПОДКРЕПА“ счита, че създаването на достойни работни места, следва да заема централно място в политиките за намаляване на бедността.