Отлагането и отслабването на предвидените в „Произведено в Европа“ политики ще постави ЕС в изключително неизгодно положение в сравнение с неговите най-успешни конкуренти. По този начин, продължавайки наивно да разчита на прилаганата в миналото  стратегия на невмешателство, ЕС поставя под риск работните места и индустрията си.

Това е една от ключовите констатации на новия Доклад: „Как да направим Закона за индустриалния ускорител по-полезен за европейската индустрия, за работещите и за регионите“, изготвен по поръчка на  Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) от експертите Анаис Вой-Жилис и Тристан Менер.

В доклада се посочва, че според твърденията на Европейската Комисия този закон, който засега обхваща само около 15% от производството в ЕС, много скоро ще донесе на европейската икономика нетна печалба от 8 милиарда евро годишно както и, че ще генерира и поддържа около 150 000 работни места.

„Световна норма“

Във време, когато работните места в промишлеността се съкращават – над 850 000 работни места в производството вече са съкратени между 2019 и 2023 г., и тази цифра се увеличава, както се вижда от наскоро обявените планове за съкращаване на работни места във Фолксваген, EКП апелира този закон да бъде засилен, за да се гарантира, че той се прилага за повече сектори и ще осигурява повече качествени работни места. Противниците му обаче твърдят, че законът противоречи на ангажимента на Европа за свободна търговия.

В отговор на тези твърдения, в доклада се посочва, че изискването за адаптиране към местните условия е световна норма, а не европейско отклонение и посочва какви поуки могат да бъдат направени от подобните политики в Съединените щати, Китай, Индия, Бразилия и Индонезия.

Проучването констатира: „Алтернативата не е автаркия/икономическа политика на държава, целяща пълна стопанска самозадоволеност и независимост от внос чрез ограничаване на външната търговия/. Това е по-съзнателна форма на европейска отвореност: производството може да включва чуждестранни фирми и международни партньори, но достъпът до съзнателно моделирано търсене е свързан със съществен принос, реципрочност, устойчивост и права“.

Въз основа на най-добрите световни практики, докладът съдържа пет препоръки за закона за индустриалния ускорител:

• Трети държави трябва да бъдат включвани само въз основа на реципрочност и еквивалентни стандарти;
• Правилата за произход трябва да обхващат цялата верига на доставки, а не само компанията, която осъществява крайното сглобяване;
• Прогресивни квоти, които с течение на времето да увеличават изискванията за производство „Произведено в Европа“;
• Дерогации за разходите трябва да се правят само по изключение след като отчетат дъмпинга и чуждестранните субсидии;
• Необходими са обвързващи условия за качество, работни места и регионални условия, там където се създава обществено търсене.

Коментирайки доклада, генералният секретар на EКП Естер Линч заяви: „ЕС трябва да е в крак с времето и да осъзнае, че разчитането само на отворената търговия вече няма да е достатъчно. Европа се лута в деиндустриализация, защото се отдръпна от подкрепата за своите индустрии по същия начин, по който нейните конкуренти подкрепиха своите. Този доклад показва как можем да се поучим от тях и да създаваме добри работни места и индустриален капацитет. Милиони квалифицирани работни места зависят от това Европа да има истинска индустриална политика. Цената на нашите сметки за енергия зависи от това. Способността ни да се защитим зависи от това. Сега не е време за половинчати мерки.“

Конфедералният секретар на EКП Людовик Воет добави: „На трудещите се хора им омръзна да виждат как работните им места са застрашени, компаниите им се преструктурират, а общностите им обезлюдяват, а след това им се казва че това е неизбежният резултат от глобализацията. Това не е вярно. Деиндустриализацията е резултат от наивни политически избори. Докато правителствата по целия свят активно развиват своите местни индустрии, някои европейски лидери се преструват, че липсата на действия е клетва за вярност към концепцията за свободна търговия. Този доклад показа, че Законът за индустриалния ускорител не е за протекционизъм, а за това най-накрая да започнем да изравняваме условията за европейските компании и работници.“

Генералният секретар на IndustriAll Europe Джудит Къртън-Дарлинг заяви: „Около 1,3 милиона работни места в европейското производство ще бъдат изложени на риск през следващите месец. Европа не може да си позволи да управлява индустриалния спад. Законът за индустриалния ускорител трябва да бъде повратна точка, поставяйки „Произведено в Европа“ в сърцето си и насочвайки инвестициите към европейските работници, фабрики и индустриални региони. Парите за инвестиции съществуват. Истинският въпрос е къде компаниите избират да ги инвестират, ние ги призоваваме да се ангажират с Европа.“