ДО КОМИСИЯ ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ДО Г-ЖА МАРИАНА НИКОЛОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

ДО Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА МИНИСТЪР МЗХГ

ДО Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА МИНИСТЪР МТСП

27.03.2020 г., София

>

OТВОРЕНО ПИСМО
ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ СЕКТОРИТЕ, ОСИГУРЯВАЩИ ХРАНИТЕЛНАТА СИГУРНОСТ В
ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ПАНДЕМИЯТА COVID-19 В БЪЛГАРИЯ

Ситуацията във факти:
13 март 2020 г. и България обяви извънредно положение във връзка с пандемичното разпространение на коронавирус в Европа и света. На 20 март бяха затворени и всички областни градове.
22 март 2020 г. Народното събрание прие Закон за извънредното положение и мерки за справяне с кризата.
4,5 млрд. лв. са предвидени за спасителния пакет от мерки, от тях 1 милиард лв. е за подкрепа на бизнеса през заплатите на работниците по мярката 60:40. И трябва ясно да кажем, че това се отнася само за работниците с постоянни трудови договори.

Трансформацията на икономиката ни след коронавируса ще постави на ново място отрасъл Земеделие и свързаните с него сектори – заради продоволствената и националната ни сигурност и променените изисквания на граждани и потребители.
В състояние на пандемия и налагаща се социална изолация, най-после трябва да признаем, че в който и да е производствен процес, ролята на работниците е ключова. Днес, обаче, именно работещите по хранителната верига удвояват усилията си, за да осигурят храната ни в условия на криза.

Затварянето на хотели, ресторанти, учебни заведения, кетъринг и пр. сви значително потреблението, следователно и производството на хранителни продукти с 30-40 % (по данни на преработвателния бранш). Това логично води и до редуциране на продукцията и на персонала в тях. Браншът алармира, че ако нямат достъп до подкрепа от държавата (по предвидената мярка 60:40), ще се наложи да освободят хиляди хора, които да натоварят социалната система в този нелек момент.)

В хранително-вкусовата промишленост ограничителните мерки заради пандемията, означават заплаха за работещите в хранителния сектор, особено в засегнатите зони. В същото време производството и доставката на храна по всяко време трябва да се гарантират. Парекселанс е необходимостта от засилени предпазни мерки срещу вируса и да се защити здравето и безопасността на работниците. Само така може да се гарантира целостта и сигурността на хранителната верига, която отговаря за продоволствието на населението.
В селскостопанския сектор разпространението на коронавирус повиши риска от парализиране на работата на много ферми в Европа и у нас, което допълнително затруднява осигуряване на хранителното продоволствие на вътрешния и външния пазар. Рестриктивните мерки, приети във всички райони с активна селскостопанска дейност от Италия до Белгия, силно повлияха върху работната ръка. Отливът на сезонни работници от Източна и Югоизточна Европа (в т.ч. и от България) и прибирането им в страните на произход ще постави под въпрос прибирането на реколтата там. Подгонени от кризата голяма част от българските сезонни работници, които работят по традиция в европейското земеделие, сега са се върнали у нас. Дали те ще влязат да работят в българското земеделие е въпрос, който трябва да бъде решен както организационно, така и законодателно и финансово.

У нас вече започна подготвителната земеделска работа, а скоро предстои и самият сезон, както и кампании за прибиране на реколтата, а те са немислими без ръчния труд на работниците. Тук са биоземеделските практики, овощарството, зеленчукопроизводството, лозарството.

С наближаването на сезона на прибиране на реколтата нараства и загрижеността за безопасността и сигурността на земеделските работници, една голяма част от тях са сезонните и временни работници. Не е тайна, че основните характеристики за тях са ниско и нередовно заплащане, голямо текучество, недеклариран труд, тежки условия на труд и живот. Избухването на COVID-19 разкри тежката картина на абсолютна липса на гаранции за някои от най-несигурните форми на труд в земеделието. Тази пандемия доказва, че ако работите без договор или на устна договорка, нямате абсолютно никаква сигурност като работник. Също така няма никаква защита и за самонаетите дребни земеделски производители.

Ситуацията със самонаетите земеделски производители и работещите в малки семейни оранжерии е още по-тревожна днес, във време на коронавирус. Тези работници по принцип не са включени в системите за национално събиране на данни или в програми за подкрепа и развитие, стоката им се реализира на местните пазари, които днес са затворени – и така работата, вложенията и доходите им са загубени, а техният принос остава невидим и непризнат.

В тази безпрецедентна ситуация естествено е да поставяме на първо място здравето, безопасността и сигурността на работното място на работниците и служителите във всеки един етап от фермата до трапезата. Все повече са въпросите – икономически и социални, които трябва да намерят своите решения. В тази тежка обстановка е важно да се вземат умни решения, които ще гарантират не само доходите на всички, но и пазарната логика за времето след кризата.

Днес секторът има своя шанс да разгърне потенциала си – за ръст, за регистрирана заетост, за качество на продуктите и мисъл за околната среда. Днес е времето да направим сектора привлекателен за работа и бизнес – със сигурни и безопасни работни места и достойни доходи в него.

Ние, социалните партньори в сектора, представляващи социално-отговорния бизнес и работещите в него, обединени от общата ни отговорност да осигурим достатъчна, достъпна и качествена храна за българския народ в условията на извънредно положение,

1. Подкрепяме обявената извънредна ситуация у нас и приветстваме обявените от правителството Пакет от мерки във връзка с коронавирус, насочени към опазване здравето и доходите на гражданите и работниците и подпомагане на икономиката и защита на работните места. Приветстваме разбирането и отзивчивостта на Министерството на земеделието, храните и горите към проблемите на сектора. Днес е все по-ясно, че подкрепата за компании и работници за справяне с въздействието върху заетостта и бизнеса трябва да се прецизира в диалог и взаимни ангажименти между всички заинтересовани страни.

2. Считаме, че е наложително създаване на Консултативен съвет по продоволствието към МЗХГ, в който участват: социалните партньори, представители на земеделските браншови организации и синдикатите, експерти по хранителната верига, кризисни експерти и работодателските организации. Участието на представители на МТСП в лицето на Главна инспекция по труда и Агенция по заетостта ще е от полза за обхващане на социалния аспект и заетостта в сектора.

3. Апелираме за конкретни ангажименти за осигурен лесен достъп на българските производители до хранителните вериги. В това време особена подкрепа е нужна и за продукцията и на малките оператори. Така, както е възможен „зелен коридор” за доставки на здравни стоки и храни от вън, може да се наложи и „зелен коридор” за български хранителни стоки и суровини за тях до големите хранителни вериги, които единствено ще работят в продоволственото осигуряване. Попълването на държавния резерв с български стоки от родни производители също е възможна икономическа мярка със значителен социален отзвук в трудно време.

4. Време е за изготвяне на Протокол за съвместни действия и Правила/Инструкции за работа в земеделието в извънредно положение. Доколкото тези инструкции са свързани с нормите за безопасност и здраве при работа, включването на представители на Главна инспекция на труда и на синдикати или представители на работниците и служителите, е особено важно. Синдикатите разполагат с материали по темата, които могат да се доразвият. Да се разработят и приемат ясни протоколи за защита на здравето на работниците, както и действия в случай на COVID-19 в предприятията/компаниите, които да се прилагат на всички работни места, при пълно спазване на инструкциите.

5. Настояваме да се прецизира подкрепата за бизнеса, за да се осигури целостта и сигурността на хранителната верига. Да се разшири списъка на отраслите, които имат право на компенсации при условия на извънредно положение с включване и на земеделието. За да се осигури необходимата работна ръка в активния сезон и кампаниите, е потребно да се улесни достъпът до секторния пазар на труда на ученици, студенти и др.(еднодневни трудови договори), както и да се пренасочват работници от други сектори, загубили работата си, както и да приложим мерки за стимулиране на завърналите се/останалите тук работници за работа в нашите сектори. Една добра възможност е предвидената мярката 60:40 да е приложима и за работещите в сектор земеделие. Убедени сме, че това е стимул за включване в пазара на труда, което ще облекчи социалната система. Тази мярка може да се окаже позитивна за дългосрочно решаване на проблемите с работната ръка и възстановяването на сектора в дългосрочен план.

6. Особено внимание трябва да се обърне на несигурните и нестандартни работници – сезонни, на временен или граждански договор, като и на самонаетите дребни земеделски работници, които често са изключени от достъп до права и защита като другите работници и са сред най-застрашените от бедност. При преразглеждане на финансовите инструменти/програми, с които оперира днес България, както и с помощта на Фонда за глобализация, може и трябва да се гарантира базов доход или ваучери и за всички самонаети работещи, които са загубили работата си и са засегнати от кризата за периода на извънредно положение. Възможностите за преструктуриране и пренасочване на неизползвани европейски средства могат и трябва да се насочат към най-уязвимите и за подпомагане на дребни земеделски производители, самонаети, компенсиране на извънредни разходи. Всяка финансова помощ за закупуване на хладилни камери или предоставяне на такива, в които може да се съхрани малотрайната продукция, ще спаси общността от крайно обедняване.

Изграждането на обществено доверие и умното управление на процесите в криза минава през социален диалог и ангажираност и участие на всички страни. Убедени сме, че заедно ще направим всичко необходимо, за да защитим сектора, за да може след кризата и пандемията да възстановим бързо икономиката и обществото ни.

Подкрепили отвореното писмо:

1. Федерация на независимите синдикати от земеделието ФНСЗ
2. Българска асоциация на малинопроизводителите
3. Синдикат на самонаетите и неформални работници „Единство”
4. Български национален съюз на градинарите в България
5. Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
6.Федерация на независимите синдикални организации в хранителната промишленост
7. Асоциация на земеделските производители в България
8. Национална федерация „Земеделие и горско стопанство”КТ Подкрепа
9. Федерация на хранителната и питейна промишленост КТ Подкрепа 10. Национален съюз на земеделските кооперации в България
11. Българска асоциация Биопродукти