УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

            В българската електроенергетика и въгледобивните дружества има редица проблеми, които се отразяват демотивиращо на персонала. Основна причина за това е недостигът на финансови ресурси и произтичащите технологични и технически проблеми. Въпреки сериозните политически усилия, остава нерешен въпросът за цените на енергоресурсите местен добив, квотите и търговията с емисии парникови газове и бъдещето на топлоелектрическите централи във връзка с новите екологични изисквания.

            Ако развитието на ситуацията премине през песимистичните варианти, ще последва истинска социална катастрофа. Загубата на повече от 120 000 работни места е заплаха, която не може да бъде преодоляна с обичайните политически и финансови инструменти и сега съществуващата система на социален диалог. Ако отпаднат електрогенериращи мощности, произвеждащи поне една трета от електроенергията в страната на относително ниски цени, ще се създадат огромни проблеми пред съществуването на редица предприятия на територията на Р България. Ще се отблъснат потенциални инвеститори и ще се създаде реална заплаха за икономическия растеж. Според наши експерти приходите в бюджета, както и обслужването на някои държавни заеми, също могат да бъдат поставени под заплаха. Имаме огромно желание за пълноценно наше участие като чрез подходящи и навременни консултации и обмен на информация да подпомогнем оптималното фокусиране на политиката на изпълнителната власт в областта на енергетиката и прилагането й с минимални негативни социално-икономически ефекти.

            Във връзка с гореизложеното предлагаме да се създаде допълнителен орган за социално партньорство, консултиране и взаимно информиране, в който да бъдат включени Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на околната среда и водите, Министерство на финансите и представители на национално представените работодателски организации и синдикати. Този орган може да бъде наречен Комисия или Съвет за развитие на българската енергетика, или с друго подходящо име, а негов председател следва да бъде един от Вицепремиерите. Възможно е той да бъде комисия към Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и да бъде с временен статут и работата му да не се обслужва от секретариата на НСТС.

 С уважение:

  ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ, президент на КТ „Подкрепа“