Милиони хора, работещи през дигитални платформи, най-накрая ще получават минимална заплата, обезщетение за болест и други трудови защити, след като на 11 март тази година министрите по въпросите на заетостта и социалните въпроси на страните от Европейския съюз постигнаха споразумение  за приемане на директива, която ще доведе до подобряване на условията на труд и до регулиране на използването на алгоритми.

При изготвянето на текстовете на тази директива, синдикалните организации успяха да включат признаването на „трудовата заетост“, без да е необходимо тя да бъде доказвана. Сега, вместо отделният зает, чрез дълги съдебни процедури, да трябва да доказва, че е наемен работник, корпорациите са тези, които ще са задължени да доказват, че това лице не е техен служител. А този брой заети съвсем не е малък – според Европейския съвет броят им до края на годината ще достигне 43 милиона лица.

Същевременно, директивата признава ролята на синдикатите във всички аспекти на „платформената“ икономика, включително по въпроси, свързани с управлението на алгоритмите. И въпреки съпротивата към тези текстове на директивата, те бяха запазени, което потвърждава голямата необходимост от колективно договаряне в онлайн и дигиталната икономика.

Като коментар на този успех – Людовик Воет, Конфедерален секретар на ЕПК, заяви: “Ние синдикатите спечелихме. Най-накрая се предлагат решения срещу фиктивната самостоятелна заетост. Това решение означава, че милиони хора, работещи чрез платформи, вече няма да бъдат мамени с минимална работна заплата, при обезщетенията за отпуск, болнични и осигуряване. Броят на хората, работещи чрез платформи, се е увеличил с над 30% за 800-те дни, откакто ЕК стартира работата по това законодателство. През това време работещите и техните синдикати се бориха сериозно, за да продължат да оказват натиск. Гордеем се с всички, които се организираха, и с техните синдикални организации, които постигнаха тази огромна победа. Държавите-членки на ЕС проявиха прозорливост и прозряха мотивите зад „димната завеса“ на корпорациите, които оперират чрез онлайн платформи и застанаха на страната на работещите. Испанското и белгийското председателство на Съвета имаха куража и решимостта да придвижат напред това законодателство. Сега е моментът националните правителства да се подготвят за бързото му прилагане.”.

Обединяването на силите на европейско равнище винаги е било от решаващо значение  за приемането на това, първо по рода си световен мащаб законодателство. Силната ангажираност на всички поддръжници на работещите в Европейския парламент и Съвета помогна да се постигне този синдикален успех.

Правила на ЕС относно работата през платформи

Какво представлява работата през платформи?

Работата през платформи е форма на заетост, при която организации или лица използват онлайн платформа за достъп до други организации или лица с цел разрешаване на конкретни проблеми или предоставяне на конкретни услуги срещу заплащане.

Работата през платформи се осъществява под различни форми и в различни варианти и понякога се нарича „гиг“ икономика. Въпреки че растежът на цифровите платформи е от полза както за предприятията, така и за потребителите, той доведе до създаването на сива зона по отношение на трудовия статус на голям брой заети лица.

ЕС е първият законодател в света, който се стреми да предложи конкретни правила за цифровите трудови платформи.

С директивата се въвеждат две основни подобрения:

• тя помага да се определи правилният трудов статут на тези лица
• чрез нея се установяват първите правила на ЕС за използването на алгоритмични системи на работното място

Трудов статут

Новите правила ще помагат за преодоляването на случаите на неправилно класифициране на работещите през платформи и ще улеснят начина, по който тези заети лица могат да бъдат прекласифицирани като служители, като се гарантира по-лесен достъп до техните права като служители съгласно правото на ЕС.

От правна гледна точка се приема, че работещите са служители на цифрова платформа (за разлика от самостоятелно заетите лица), ако отношенията им с платформата отговарят на поне два от петте показателя, посочени в директивата.

Тези показатели включват:

• горни граници на паричната сума, която работещите могат да получат
• надзор на тяхното изпълнение, включително по електронен път
• контрол върху разпределението или зачисляването на задачите
• контрол върху условията на труд и ограничения при избора на работно време
• ограничения на свободата им да организират работата си и правила относно техния външен вид или поведение

Съгласно договорения текст държавите членки могат да добавят допълнителни показатели към този списък в рамките на националното право.

Инфографика — Основаната на платформи икономика на ЕС