В началото на месец март 2014 г. ръководителят на проект „ПИЕР – Подкрепа за институционална експертна реализация“ и конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“ г-н Емил Димитров връчи договорите за 12 месечна заетост в КТ „Подкрепа“ и 24 нейни професионални поделения на 30 до този момент безработни младежи до 29-годишна възраст. Проект „ПИЕР“ бе част от усилията на КТ „Подкрепа“ за намаляване на младежката безработица и тяхната институционална експертна реализация. В рамките на проекта КТ „Подкрепа“ осигури знания, умения и дългосрочна заетост в сътответствие с притежаванато образование и придобита квалификация на 26 броя юристи, 2-ма икономисти и 2-ма експерти архивистика и документалистика.
В същото време, тези знаещи и можещи млади хора повишиха организационния капацитет и развиха предлаганите от КТ „Подкрепа“ дейности в сферата на колективното трудово договаряне, осигурителното и трудово законодателство.
В какво всъщност се изразява работата на младежите по проект „ПИЕР“, как протича един техен работен ден, какви са интересните казуси, с които се сблъскват в КТ „Подкрепа“, оправдаха ли се техните очаквания като възможност за професионално изграждане и кариерно израстване в Конфедерацията и нейните поделения? Кои всъщност са тези 30 младежи – извън юридическата/икономическата дейност? Всички тези въпроси ни провокираха да ви ги представим чрез разказаното от самите тях…

Днес ви представяме Наско Станимиров

Казвам се Наско Станимиров и съм юрисконсулт на Национален синдикат „Отбрана“ към КТ „Подкрепа“.
Завършил съм СУ „Св. Климент Охридски“ през 2011 г. Там положих основите на теоретичната ми подготовка и макар да има неща, които не съм одобрявал, мога да кажа, че съм доволен от полученото в университета.
Не съм обмислял с какво да се занимавам след като завърша училище. В детството ми се е зародила идеята да уча право. Постепенно идеята прерастна в цел и амбиция. До известна степен това може би се дължи на непрестанния ми стремеж към търсене на истината. Не мога да скрия, че силно ме впечатляваха и пледоариите на героите във филмите, като си представях как един ден съм на тяхно място. Денят, в който разбрах, че съм приет си отдъхнах с облекчение и си мислех, че съм постигнал нещо голямо.
Правните отрасли, към които имам по-силно изразен интерес са административното, конституционното, трудовото, семейното и наследственото право. Като по-специфични сфери на правото, които ме заинтригуваха мога да определя изборния процес, законодателния процес, юридическа техника, правото на достъп до обществена информация.
За пръв път се сблъсках с практиката в началото на трети курс, когато за няколко месеца бях стажант в правната дирекция на една банка. Тогава бях точно в средата на обучението си погледнато чисто времево, но все още не бях преминал през най-важните дисциплини в университета, на което се дължеше и все още неоформеният ми поглед към правото. Именно поради тази причина и задачите, които получавах не бяха от висока правна сложност. Това беше вълнуващ период, когато написах първия си договор. Най-голямата полза, която получих от тази работа беше, че видях работата на институциите, когато ходех за справки в съдилищата или вписвах/заличавах особени залози в специализирания регистър. Първата ми истинска работа, на която почувствах, че вече съм завършил и имам възможност да покажа самостоятелност и умения беше в министерството на труда и социалната политика, ставайки част от екипа на Дирекция „Правна“, благодарение на програмата „Старт на кариерата“. Там се сблъсках с две от специфичните сфери на правото, с които ми допада да се занимавам – законодателния процес и достъпа до обществена информация. Почти всички актове на Министерския съвет, с които се готвеха промени в законодателството минаваха през мен и трябваше аз да изготвя съответното съгласувателно становище. Случайно, като замествах колега, се запознах и със закона за достъп до обществена информация, който урежда специални отношения, които могат да бъдат от полза на всички граждани и няма да е излишно възможностите, които предоставя да се популяризират. Осъществявах процесуално представителство по граждански дела, както и по преписки пред Комисията за защита от дискриминация.
За проект „ПИЕР“ разбрах от трудовия ми посредник в Бюрото по труда. Работата ми в КТ „Подкрепа“ ми даде шанс да започна нещо ново, а в същото време и да продължа вече започнатото. Досега не бях работил в подобна организация, което само по себе си поражда мотивация, но пък от друга страна задъбочено навлизам в областта на трудовото и осигурителното право. Още повече, че с работата ми тук имам възможността да се запозная със социалния диалог в много по-практически ориентирана среда, каквато е присъствието на Националния съвет за насърчаване на заетостта към МТСП и Отрасловия съвет към Министерство на отбраната. Като професионален успех оценявам и участието ми в Работна група за изготвяне на предложения за изменение и допълнение на наредба, като в нея имах възможност да упражня, а и да доразвия вече наученото от юридическата техника. На следващо място ще посоча и осъществяването на консултация на хора с юридически проблеми, първо, защото така мога да навлизам в хипотези, които съм разглеждал предимно теоретично и второ – успявам да виждам един неюридически поглед върху нещата, който често може да се окаже много полезен. Друга особена полза от работата ми тук, която мога да посоча, е определянето ми за координатор на екип по част от задачите на ръководството. От тази позиция се уча как се работи с други и все различни хора в името на това да се постигне положителен резултат и колко важна е екипната работа за постигането му.
Ако не беше правото, вероятно бих се занимавал с история или археология, или дейност свързана с някое от хобитата ми. Обичам природата, както и да правя почти всичко, свързано с нея. Почивките и цялото ми свободно време посвещавам на риболов и каране на велосипед. Понякога маршрутите са импровизирани, но много често посоката е и предварително организирана, защото съм и деен участник в движението за популяризиране и благоустрояване на велосипедния спорт в родният ми град Перник. Обичам да чета книги, да слушам музика, да гледам филми, да ходя на театър, да откривам нови занимания.