УВАЖАЕМА КОСТАДИНА КУНЕВА,

 УВАЖАЕМИ РЕЖИСЬОР ИВАН НИЧЕВ,

 УВАЖАЕМИ СЦЕНАРИСТИ ТАТЯНА ГРАНИТОВА И ЮРИЙ ДАЧЕВ,

 УВАЖАЕМИ ТВОРЦИ,

Желая успех на вашия филм и се надявам той да стигне до стотици хиляди, а защо не и до милиони зрители. В труден момент за синдикатите, както в България, така и в цяла Европа, повече отвсякога имаме нужда от заразителния пример на Костадина. Всъщност тя днес трябва да бъде най-известната българка и се надявам „Нейната изповед“ да помогне за това!

Историк по образование, принудена да емигрира от Родината, заради социалната безпътица и за да се бори за здравето на детето си, подхванала физическа работа в съседна държава, оглавила синдикат, претърпяла жесток атентат заради синдикалната си дейност, след което избрана за депутат в Европейския парламент – тя е вдъхновение за всички нас! Няма срамна работа, има срамни постъпки, има и безсрамни политики, които прокудиха и отблъснаха от България милиони като Костадина!

Във времена, в които ни втълпяват, че успехът се постига само с индивидуални усилия, тъкмо една силна жена, един непреклонен характер и един несломим дух ни показа, че синдикалната дейност не е отживелица и че хората на труда трябва се борят за по-добър живот по пътя на колективното действие, с методите на синдикализма. Както казва героинята на филма „Нейната изповед“  – „нищо не ни се полага, ако не си го извоювам“.

На Костадина Кунева желая преди всичко здраве и енергия, да продължава да ни вдъхновява, и ако може – да укрепи отново връзката си с България.

Уважаема Костадина, ние имаме нужда от Вас, надявам се, че и Вие от нас!

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“