1. Европейските избори на 23-26 май 2019 г. ще бъдат решаващи за работещите. Новият Европейски парламент, който ще бъде избран, може или да направи ЕС по-добро място, или да подкопае изграденото в продължение на много години европейско сътрудничество.
2. Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) – обединяваща около 45 милиона работещи, членуващи в 90 синдикални организации от 38 държави – вярва, че е възможна по-справедлива Европа за работниците, основана на демокрация и социална справедливост, качествени работни места и по-високи заплати, със социално справедлив преход към ниско-въглеродна и цифрова икономика. Това трябва да бъде в основата на един нов социален договор за Европа.
3. По-силно и по-всеобхватно колективно договаряне – преговори между синдикатите и работодателите, социален диалог и участие на работниците във всяка държава от ЕС са от съществено значение за постигане на по-справедлива и по-демократична Европа.
4. ЕКП призовава всички свои синдикални членове, както и всички хора да гласуват на предстоящите европейски избори и то да гласуват за партии и кандидати, които ще подкрепят нашите синдикални искания и ще създадат по-добро бъдеще за жените и мъжете, за младите хора и за възрастните хора в Европа.

       Кризата остави дълбоки белези

5. Кризата остави дълбоки белези върху работещите. Заплатите на много от тях в сравнение с предишното десетилетие днес са намалели. Обществените услуги са орязани, а правата на хората са намалени. Бавното икономическо възстановяване и намаляващата безработица все още не са от полза на повечето работещи.
6. Разбираемо, работниците са разочаровани. Нарастващото неравенство, липсата на сигурни и добре платени работни места, нерегулираната глобализация, липсата на справедлив и координиран подход на ЕС към миграцията и към промените в климата, създадоха несигурност и страх. Европейският съюз е изправен пред негативна реакция и отхвърляне на строгите ограничения и дерегулацията, което пък направи кризата по-тежка за работниците, пенсионерите и младите хора. В допълнение, това стимулира появата и допринесе за развитието на националистически, антиевропейски и крайно десни сили.

       Справедлива Европа за работещите

7. Промяната е възможна. Европа може да бъде водещата сила на социалния прогрес. Национализмът не предлага решения на проблемите, пред които сме изправени днес – не и на такива въпроси като монополната власт и избягването на данъци от многонационалните компании, ниските заплати и бедността, измененията в климата, замърсяването на околната среда или борбата с тероризма. Заедно, ЕС и държавите-членки имат силата да гарантират, че всички ние получаваме справедлив дял от богатството, което създаваме.
8. ЕКП от дълго време упорито настоява пред лидерите на ЕС за промени в политиките и вече виждаме някои подобрения. След силния натиск от страна на синдикатите, ЕС създаде нов инвестиционен план, прие Европейския стълб на социалните права, предложи нови законодателни инициативи за по-добри условия на труд и постигна известен напредък за по-устойчиви икономически политики. Това са важни промени, макар и недостатъчни, и ЕС трябва да отиде много по-далеч – към нов „социален договор“, който да гарантира на всички граждани по-справедливо и по-равнопоставено общество, предоставящо реални възможности за всички.

       Демокрация

9. Демокрацията в ЕС, както и извън него е изложена на риск от екстремистки прояви и затова ЕКП призовава за общоевропейски действия в защита на демокрацията и демократичните принципи, на синдикалните права и тези на жените, за подкрепа към върховенството на закона и за нулева толерантност към словото на омразата, за подобряване на демократичното участие и запазване на правото на гражданите, синдикатите и на организациите на гражданското общество да провеждат кампании в полза на обществения интерес.
10. Демокрацията трябва да надхвърли ангажимента за гласуване и да включи реално участие в политическите решения, както и демократично участие в обществения живот и на работното място. Националните правителства трябва да спрат да обвиняват ЕС, че взема лоши решения, които те самите са наложили извън установения европейски демократичен процес на вземане на решения.
11. Добрият социален диалог и ефективното колективно договаряне, особено на браншово равнище, са основните инструменти на икономическата и социалната демокрация. Трябва да се укрепи правото на работниците на информиране и консултиране и участие в промените на работното място, включително чрез Европейските работнически съвети.
12. ЕС трябва да изготви и приложи Протокол за социалния напредък към Договора за ЕС, за да даде приоритет на социалните права пред икономическите свободи.

      Качествени работни места и по-високи заплати

13. Европа се нуждае от нови икономически политики, за да стимулира растеж, който е от полза за всички, а не само за някои от нейните граждани. Необходимо е да се приложат прогресивни и устойчиви икономически реформи, които да направят икономическата политика на Европейския семестър по-справедлива и социална, да възобновят публичните и частните инвестиции, създавайки инструменти за защита на работещите от икономически кризи и друг вид спадове. Реформите в бюджета на ЕС, валутния съюз и икономическата политика трябва да гарантират, че социалната справедливост ще върви ръка за ръка с икономическата конкурентоспособност.
14. Необходими са по-справедливи и прогресивни данъчни системи за преразпределяне на общественото богатство, за да се финансират по-добре публичните услуги и социалната защита и да се преодолеят социалните проблеми, причинени от глобализацията, декарбонизацията и цифровизацията. Ефективните данъчни системи трябва да предотвратят укриването и избягването на данъци и данъчния дъмпинг.
15. Всички работещи хора в Европа заслужават повишаване на заплатите, намаляване на различията в заплащането и стимулиране на устойчив растеж и конкурентоспособност. Нуждаем се от по-добро разпределение на богатството и от възходящо сближаване на заплатите, за да бъде постигната по-голяма социална справедливост и за справяне с нарастващите неравенства. Неприемливо е печалбите и производителността да не се преразпределят между работниците, които са ги генерирали, особено в страните, където заплащането е ниско, и които са засегнати от масово изтичане на мозъци. Всичко това създава разочарование в гражданите относно Европейския съюз. Защото за една и съща работа следва да се заплаща еднакво в цяла Европа, както между секторите, така и между половете.
16. Решението – да се повишат заплатите и за да се постигнат по-добри стандарти на живот и работа за всички, е колективно договаряне: преговори между работодатели и синдикати за справедливи заплати и условия на труд, особено на отраслово ниво – във всеки сектор и държава. Това изисква законодателството на ЕС и националните законодателства да съдържат клаузи в подкрепа на понижаването на капацитета и силата на социалните партньори, да дават възможност за договаряне и прилагане на колективни трудови договори и за разширяването на техния обхват.

      Справедлив преход

17. Паралелно протичащите преходи към нисковъглеродна и цифрова икономика трябва да бъдат управлявани така, че никой човек да не бъде оставен настрана, без подкрепа. Нуждаем се от нова индустриална политика на ЕС, за да създаваме нови работни места и възможности и да гарантираме, че правото на ЕС в областта на конкуренцията няма да пренебрегне правата на работниците, социалните и синдикалните права. Повече демокрация на работното място също би допринесла за постигане на повече социална справедливост.

18. Това означава предвиждане на промените и подпомагане на работниците, засегнати от прекъсване на работа, трансформации и реорганизации на производствата, породени от декарбонизацията, цифровизацията, автоматизацията и глобализацията. Работниците трябва да имат думата за начина, по който работните места се променят и да получават силна подкрепа, когато работните им места са застрашени, като това трябва да се извършва чрез публични и частни инвестиции, социален диалог и колективно договаряне и чрез подходящи политики за обучение.
19. Това означава да се гарантира, че всички заети в нестандартни и несигурни форми на труд, наетите от платформи и споделената икономика, както и в тези от по-традиционните сектори, включително самонаетите лица, трябва да имат достойни заплати, равен достъп до адекватна социална закрила и същите права като другите работници, включително да се присъединяват към синдикати и да преговарят за колективен договор.

        Социална справедливост

20. ЕС трябва да възстанови социалния си модел, като приложи напълно принципите на Европейския стълб на социалните права – на европейско и национално равнище. Това трябва да включва правото на качествено образование и учене през целия живот, здраве и безопасност на работното място, справедливи условия на труд, справедливо заплащане, сигурна заетост, равенство между половете, равновесие между професионалния и личния живот и качествени обществени услуги. Достъпът до адекватни системи за социална закрила по отношение на осигурителните вноски и обезщетенията, получаването на справедливи пенсии, предоставянето на жилищни и социални услуги трябва да бъде гарантирано за всички и то на равни начала Всичко това трябва да стане чрез участието на работещите и на техните синдикати на всички нива.
21. Миграцията трябва да бъде управлявана така, че правата на човека да бъдат защитени, всички хора да бъдат третирани еднакво на работното място и в обществото, а експлоатацията да приключи. Трябва да работим заедно в цяла Европа за интеграция и включване на мигрантите. Трябва да се осигури справедлива мобилност за всички работници от ЕС и за тези от  трети страни, като борбата срещу социалния дъмпинг трябва да бъде приоритет.
22. Търговските и глобализационните политики на ЕС трябва да бъдат по-справедливи и да отдават по-голямо значение на социалните права, а не само да обслужват интересите на многонационалните компании. ЕС трябва да помогне за изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие – включително за намаляването на бедността, достоен труд, намаляване на неравенствата, равенство между половете – в Европа, както и в останалата част на света, и тези принципи трябва да оформят всички политики на ЕС – „вътрешни“ и международни.
23. ЕС следва да работи за засилване на глобалния ангажимент за международно сътрудничество, включително за поддържане на демокрацията в ООН и МОТ, за превръщането на останалите международни органи в по-демократични структури и насърчаване на социалната справедливост.