На срещата с еврокомисаря по търговията г-жа Сесилия Малмстрьом, представители на EКП изказаха позиция, че поради огромния поток на инвестиции на американски компании в Европа, както и на европейски компании в САЩ, не считат за необходимо да бъдат въвеждани нови, по-специални правни процедури за инвеститорите.
ЕКП поздрави комисаря за инициативата да направи преговорите по споразумението за Трансатлантическото търговско пространство /TTИП/ по-прозрачни, като призова да стори същото и с други търговски преговори, като Япония и Китай.
ЕКП също подчерта необходимостта търговските споразумения, включително трансатлантическите:
– да съдържат специален раздел за гарантиране на трудовите и синдикални права;
– да не засягат сферата на обществените услуги.
Бернадет Сегол, генерален секретар на ЕКП, подчерта: „Никога не съм получавала информация, че липсата на специални правни процедури за инвеститорите е пречка за американските компании, които инвестират в ЕС или обратно. Така че защо е необходимо да бъде приеман механизъм за решаване на споровете инвеститор-държава? Трудно е да се разбере защо Комисията просто не се откаже да приема такъв механизъм и не се концентрира върху Споразумението за трансатлантическото търговско пространство, за което все пак има някаква надежда да бъде ратифицирано от Европейския парламент и от държавите-членки.
ЕКП също заяви, че:
– не се е противопоставя на Споразумението за свободна търговия с Корея, което не предвижда механизъм за решаване на спорове между инвеститорите и държавата;
– противопоставя се на търговско споразумение с Канада (CETA), защото то предвижда механизъм за решаване на споровете между инвеститорите и държавата, но не защитава трудовите права и не е достатъчно конкретно относно възможностите в сферата на обществените услуги.
Една от опасностите на това споразумение е, че над 80% от американските компании в ЕС също са базирани в Канада. Според данни на ЕК общите инвестиции на САЩ в ЕС са три пъти повече, отколкото тези в Азия, докато инвестициите на ЕС в САЩ са около осем пъти по-големи от размера на инвестициите на ЕС в Индия и Китай, взети заедно.