Нископлатените работещи харчат най-малко една трета от заплатите си за наем в повечето държави-членки, показва ново синдикално проучване в навечерието на изслушването за утвърждаване на първия комисар на ЕС по жилищното настаняване. Средната цена на наема на имот с най-много две спални изяжда 35% или повече от заплатите на работещите, които получават законоустановената минимална заплата в 14 страни-членки. Наемът представлява половината от месечните доходи на нископлатените работещи в три страни (Нидерландия, Ирландия, Люксембург), а в още осем държави-членки е еквивалентен на 40% или повече. Последните данни на Евростат показват, че разходите за наем са се повишили с до 200% в целия ЕС.

 

Страна членка Среден месечен наем за имоти с поне две спални Законоустановена минимална работна заплата % от минималната заплата
Нидерландия €1149 €2,070 56%
Ирландия €1180 €2,146 55%
Люксембург €1340 €2,571 52%
Словакия €371 €750 49%
Естония €387 €820 47%
България €215 €477 45%
Испания €578 €1,323 44%
Кипър €430 €1,000 43%
Румъния €277 €663 42%
Португалия €391 €957 41%
Белгия €801 €1,994 40%
Гърция €344 €910 38%
Хърватия €311 €840 37%
Франция €618 €1,767 35%

Цената на наема се основава на средната стойност за всяка страна, но ситуацията може да бъде още по-тежка в градовете, където са концентрирани повечето работни места.

Анализът, извършен от Европейския синдикален институт (ETUI), е публикуван преди изслушването в Европейския парламент на Дан Йоргенсен – кандидат за първия еврокомисар по жилищното строителство. Той ще отговаря за осъществяването на „първия европейски план за достъпно жилище“, с който председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен се ангажира в своите политически идеи.

Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) призовава Йоргенсен да предприеме следните действия като част от плана:

  • Осигуряване на качествени и сигурни работни места, насърчаване на колективното договаряне и увеличаване на законоустановените минимални заплати за покриване на разходите за жилище;
  • Действия за справяне със спекулациите около пазара на жилища, включително чрез по-прогресивно данъчно облагане на недвижимите имоти и засилено регулиране на краткосрочните наеми;
  • Подкрепа за инвестиции в нестопански / с ограничена печалба / обществени / социални достъпни и подходящи жилища, включително чрез инвестиционни инструменти на ЕС, гъвкавост при прилагането на правилата за икономическо управление и предстоящото преразглеждане на правилата за държавна помощ;
  • Социални условия за публично финансиране и държавна помощ за жилищни проекти (включително от Европейската инвестиционна банка) за осигуряване на качествени и преки работни места, както и по-добри условия на труд в строителния сектор;
  • Гарантиране на минимални стандарти за качество, здравеопазване, достъпност и безопасност за настаняване и регулации за наем, за да се защитят наемателите от експлоатация и злоупотреба, прекратяване на изселванията без вина и спиране на изгонването на уязвими семейства;
  • По-добро планиране, което гарантира, че жилищата са свързани с обществени услуги с високо качество, включително транспорт, здравеопазване, образование, грижи за деца.

В тази връзка ЕКП смята, че милиони работещи хора в повечето страни-членки виждат как голяма част от възнаграждението им изчезва, веднага щом постъпи в банковата им сметка, просто, за да запазят покрива над главите си. Въпреки че плащат високи наеми с ниски заплати, жилищата им често са напълно неподходящи, излагайки тях и техните семейства на здравословни предизвикателства. Други са принудени да спят при приятели или продължават да живеят с родителите си, когато е възможно, и дори спят в колите си. В същото време, много богати хора и инвестиционни фондове извличат прекомерни печалби от жилища чрез неетични практики, които трябва да бъдат забранени. Работещите хора сега очакват от назначаването на първия комисар в Европа, посветен на жилищното настаняване – да действа, което да отговаря на мащаба на жилищната криза в Европа.

Повече подробности относно исканията на ЕКП са налични в нейната Резолюция на ЕКП относно правото на адекватно, достойно и достъпно жилище.