В противовес с гръмките декларации на страните от Г20 и на Европейската комисия за eфективността на предприетите от тях мерки за регулиране на финансовите пазари на европейско и световно равнище, все още не можем да считаме, че са постигнати конкретни резултати. Много преди първите признаци за настъпването на настоящата криза, през есента на 2007 г., от ЕКП непрестанно алармирахме за възможните рискове и негативни последици от опасните спекулации на финансовия капитализъм, като същевременно настоявахме за прилагане на строги механизми за ограничаване на хазартния тип, казино капитализъм, който всъщност е в основата на глобалната криза.

С настоящото си поставяме задачата да обобщим многобройните обсъждания, които се водят в момента по тези въпроси, като насочим вниманието си към най-важните синдикални искания, свързани с мониторинга на финансовите пазари, регламентацията на дейността на спекулативните фондове, на частните инвестиционни фондове и на данъчното облагане на финансовите трансакции. Ще анализираме също регулаторните механизми на рейтинговите агенции, мерките за премахване на местата, които можем да определим като финансов рай, както и на ограничаването на възможностите за получаване на бонуси от финансовите мениджъри.

Според нас състоянието на обсъжданията в момента е: добри намерения и обещания – незначителни резултати.

Две години след началото на настоящата криза преобладаващото мнение че, че тя бе предизвикана от поредицата неблагоприятни съвпадения, които влошиха състоянието на финансовите пазари, които дотогава функционираха ефективно. Базирайки се на това схващане и в противовес с нашите синдикални искания, множество лобисти успяха да прокарат частични реформи на сектора, които не допринесоха за неговото цялостно регулиране и балансиране, както и за неговото преориентиране към необходимостта от осигуряване на възможности за растеж в реалната икономика.

ЕКП неколкократно призова националните правителства и европейските институции да предприемат действия за законодателно регулиране на национално, европейско и на световно равнище на банковите системи с една водеща цел – да бъдат създадени благоприятни условия за икономически растеж на реалния сектор и за нови работни места. Но след заседанието на лидерите на страните от Г20 в Торонто ние наблюдаваме, че те дори не зачитат своите собствени решения, тези, които те оповестиха след срещите си в Лондон, Вашингтон и Питсбърг. Между позициите на страните от Г20 съществуват сериозни различия, отнасящи се до данъчната и монетарната политика, до облагането на финансовия сектор, до изискванията за минимални провизии на частните фондове, за хеджфондовите финансови продукти, за спекулативните инвеститори. Тези различия са в пълен противовес с ангажиментите, които тези страни поеха на срещата на върха през месец април, а именно ангажименти за сближаване и сътрудничество на националните финансови системи, както и за по-прецизно регулиране на световните пазари. На практика, както винаги когато става дума за приемане на решения на европейско равнище, Съветът на министрите защитава по-скоро националните позиции, докато Европейският парламент настоява за инициативи, които утвърждават общностните принципи. Европейската комисия следи внимателно отношенията между Съвета и Парламента и действа предпазливо.

ЕКП обаче твърдо подкрепя Европейския парламент в неговите действия. В този смисъл нашите десет синдикални искания са:
1. Повишаване правомощията на контролните органи.
2. Приемане на законови норми за функционирането на спекулативните и частните инвестиционни фондове и групировки.
3. Регламентиране дейността на рейтинговите агенции.
4. Премахване на финансовите райски места с данъчни преференции.
5. Данъчно облагане на финансовите трансакции, най-малко на европейско равнище
6. Приемане на правилници и нормативи за дейността на банковите инвестиционни дружества.
7. Гарантиране получаването на допълнителни бонуси от мениджърите единствено след постигане на дългосрочни и устойчиви резултати.
8. Създаване на защита за работещите и техните семейства срещу спекулативни кредити и финансови операции, както и срещу злоупотреба при предлагането на рискови финансови продукти.
9. Подкрепа за повишаване разнообразието на услугите, предоставяни от финансовия сектор.
10. Демократизация на финансовата сфера чрез развитие на социалния диалог и участие на синдикални представители на всички равнища на вземане на решения и изпълнение на поставени цели.

Какво постигнахме в областта на подобряване мониторинга на финансовите пазари?

В началото на месец септември Европейският парламент и Съветът на министрите постигнаха съгласие за създаване на нова Европейска система за финансов мониторинг. За нас, синдикатите това е една стъпка напред в създаването на механизъм за регулиране на европейските финансови пазари. Ние считаме, че благодарение на подобен организъм ще бъдат създадени възможности за забрана на някои финансови продукти и за повишаване защитата на потребителите от спекулации и подвеждащи предложения.

Забелязваме известен напредък в регламентирането дейността на спекулативните и на инвестиционните фондове

От мерките, предприети за повишаване прозрачността на финансовите пазари, според нас Директивата за регулиране на алтернативните инвестиционни фондове наставя крайъгълния камък на европейската законодателна рамка на финансовите пазари. Целта на директивата е да се преодолеят пропуските и непоследователността в съществуващото европейско законодателство. С директивата се установяват поредица от изисквания в различни области, като ливъридж (използване на дълг за финансиране на инвестиции), стандарти за управление и прозрачност. Администраторите на фондове за алтернативни инвестиции инвестират в широка гама от активи и използват различни инвестиционни стратегии и методи, като обслужват нуждите на различни категории инвеститори. Според нас най-деликатните въпроси в преговорите с Европейския парламент са два – на първо място преговорите по издаването на т.н. европейски паспорт на администраторите на тези фондове и на второ място – как ще бъдат защитени интересите на работещите, които притежават акции в дадени предприятия в случаите когато тези предприятия бъдат поети и погълнати от алтернативни инвестиционни фондове. Обсъжданият в момента проект предвижда след 2012 г. да бъде издаван подобен европейски паспорт на администраторите на алтернативните инвестиционни фондове, за да бъдат те в състояние да предлагат своите финансови продукти в рамките на общия европейски пазар. Ефективна данъчна система и сътрудничество в борбата срещу прането на пари – това ще бъдат двете изисквания, които адмитнистраторите ще трябва да спазват, за да получат този паспорт. Ние очакваме преговорите да приключат скоро и на 11 ноември 2010 г. договорът да бъде одобрен от Европейския парламент.

Голямата неизвестна – данъчното облагане на финансовите
транзакции

В момента по предложение на Европейската комисия се обсъжда въвеждането на два вида данъци. Първият – на равнище Европейски съюз представлява данък върху финансовите дейности на финансовия сектор в Съюза, а другият е данък в световен мащаб върху финансовите транзакции. Тъй като банките и други финансови институции са една от основните причини за кризата и през последните две години получиха значителна правителствена помощ, данъкът ще бъде начин те да участват в разходите по възстановяването. Данъчното облагане на финансовия сектор е по-ниско в сравнение с други сектори на икономиката. Например, много банки са освободени от ДДС и получават други преференциални облаги. Генерираните от данъка приходи ще гарантират, че банките внасят дължимото в публичните бюджети. Въвеждането на международен данък върху финансовите транзакции ще бъде друг начин за генериране на нови приходи. С тях могат да бъдат финансирани световни политики като помощ за развитие или борба с изменението на климата. Европейската комисия ще извърши оценка на въздействието на подобен данък върху икономиката. Правителствата от ЕС ще обмислят двете възможности преди следващата среща на върха на 20-те най-богати икономики през ноември, на която ще бъде представена общата европейска позиция.

ЕКП неколкократно е изтъквала пред редица европейски институции полезността от въвеждането на подобен данък върху финасовите транзакции. Ние считаме, че приходите от подобен данък трябва да запълнят появилите се, в резултат на кризата финансови дефицити. Основният аргумент на европейското синдикално движение е фактът, че работещите заплащат трикратно негативните последици от настоящата криза – те поемат тежките удари от растящата безработица като губят работните си места, именно те са тези, които са принудени да поемат и все по-голямата осигурителна и данъчна тежест, и на трето място отново работниците се сблъскват с невъзможността да създадат възможности за качествено образование на своите деца.

Поради тази причина ЕКП и всички нейни организации-членки, са в пълна мобилизация за подкрепа на този проект за данъчен закон и твърдо ще се противопоставим на всички опити неговото приемане и влизане в сила да бъдат отложени.