Формулировката „Млад учител“ е насочена към всички учители, независимо от тяхната възраст, но които за първи път влизат като такива в системата на образованието. Привличането и задържането на млади и като възраст учители е главен приоритет на съвременните образователни системи и в Европа, макар че там учителите са средно с 12 години по-млади от колегите им в България.

Създаването на учителя на бъдещето е предизвикателство за целия Европейски съюз поради бързо сменящата се палитра от професии, повсеместната дигитализация и новите модели на общуване. Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ винаги с интерес и с активно присъствие участва във всяка инициатива, касаеща този актуален проблем и в международен план. За съжаления българската образователна система не само не е оазис, скрит от световните проблеми, а и си има свои, типично по български. Затова и с оправдан интерес и желание взехме участие в  международната конференция „Подкрепа за младите учители, като инструмент за качествено образование“.

От години повтаряме, че тенденцията с огромния процент пенсиониращи се учители, съпоставен на високата средна възраст на педагогическия състав в българското образование – 55 години, не може да бъде компенсирана с влизането на млади учители в системата. Статистиката е недвусмислена: само около 5% от завършващите бакалаври-педагози  започват и остават да работят като учители. И ако в много образователни системи по света се създава съвременният модел на учителя на бъдещето, то в България усилията са насочени най-вече да има все пак млади учители, за да не останат класни стаи без учители.

Интересът към педагогическите специалности, макар и да са гарантирани от държавата, намалява, а традиционно високият успех за прием в тези специалности, драстично пада с годините. Тази година има вече незаети бройки за педагогическите специалности. Почти няма специалност във ВУЗ, в която да се осъществи прием с по-нисък успех.

За да бъде привлекателна за младите учители професията учител, би трябвало да бъде гостоприемна за тях, но дали е така?

Разбира се, основателно на първо място стои заплащането на труда, което, макар и много обещавано, в момента е 310 евро като чиста начална заплата на учител без стаж. Остава поетият ангажимент на правителството, че заплатата ще се удвои до края на мандата му. Нашите проучвания сочат, че бъдещите млади учители биха влезли с поне 700 евро работна заплата, но тя далеч не е панацея при избора на тази професия.

Учителите, избрали това поприще, го правят и по друга важна причина – те искат да предадат своите знания по съответната дисциплина, по който ще преподават и смятат, че образователните институции ще бъдат гостоприемни към тях. Очакват менторството и наставничеството като възможности, които ще им дадат така наречената „бърза писта“, за да се докажат. Мотивираните млади, ставайки учители, харесват професията, защото тя е „сигурна“ професия и е най-голямата в публичния сектор. Съчетано с любовта към своята дисциплина, те биха искали да вярват, че тази любов ще преодолее всички съмнения и бариери.

Времето, в което живеем, ни задължава да бъдем гъвкави, динамични и иновативни. Фокусът би трябвало да бъде насочен специално към учители, които, макар и  с малък стаж, имат призвание и са „просветени“ да станат такива. Показателно е, че Софийски и Пловдивски университети предлагат магистърски специалности от 3-4 семестъра за завършили бакалаври с полярно различни от учителската професии – адвокати, архитекти и др.

От друга страна ние, цялото общество, институциите и най-вече образователната система, трябва да подадем ръка на младите учители, да ги окуражим да продължат да работят на просветното поле, да ги съхраним да бъдат млади не само по възраст, но и по дух. Влизащият в системата на образованието е добре да види един гостоприемен дом, в който ще може да съхрани своята любов към преподаването. Дом, в който бюрокрацията намалява, дом, в който агресията намалява и дом, в който на младия учител му партнират колеги, родители и  институции. А дали това е така в България?

Министерство на образованието е започнало една много правилна стратегия, относно увеличаване на учителската заплата, за което го поздравяваме като синдикати, но и му напомняме, че финансовият приоритет „Образование“ се мери не само и единствено с учителските заплати, но и с отделените средства от БВП за образование. Сега в България тези средства са едва 3.6%, а трябва да станат поне 6%.

Синдикат „Образование“ ще предложи на МОН създаване на нова Национална образователна програма за рехабилитация и за квалификация на учителите в България, в която да се гарантира времевият коридор за тези компенсаторни за учителската професия механизми. КТ „Подкрепа“ е започнала проучване относно заболеваемостта на учителите, за да се разработи стратегия за професионална рехабилитация и борба с високия стрес и изхабяване на учителя. Следващата крачка е да потърси финансово подпомагащата роля на министерството и на държавата за създаване на компенсаторната политика за българския учител.

Юлиян Петров – председател на СО „Подкрепа“