Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ е загрижен от многобройните посегателства върху учители от ученици и родители, които са ежедневие в учебните заведения. Затова Синдикатът смята, че министерството и учителските синдикати трябва да набележат бързи мерки за спасяването на българския учител във физически и психологически аспект.
За да се случи това, обаче, социалните партньори трябва да открият и набележат превантивни мерки, за да се изкоренят грозните сцени на психологическо посегателство и физическа разправа върху българския учител.
Тези мерки трябва да бъдат насочени към ученици и родители. На учениците трябва да се наложат императивни задължения и ефективни наказания при нарушаване на нормите. Задълженията категорично трябва да включват спазване на утвърдения със самите тях училищен правилник. Да се забрани използването на лични електронни устройства по време на час, правенето на снимки и клипове на територията на училището и традиционните стари задължения от десетилетия, които се позабравиха. Наказанията трябва да бъдат въздействащи, но за съжаление и в проекта за закон е видим страхът на авторите от ГЕРБ да „възпитават“ учениците.
Към родителите и в сегашния закон, и в неговия наследник отново се ходи по „терлици“. Не малко са правата на родителите, но техните задължения са безкрайно неглижирани. За осигуряване на нормален учебно-възпитателен процес трябва да се осигури разумен пропускателен режим, като родители да могат да влизат на територията на училището, само по повод на регламентирани срещи и мероприятия, с разрешение на учителите и директора. Останалите посещения, както е практиката в модерните образователни системи, да бъдат забранени. Достъпът на всички външни лица да бъде регулиран, контролиран и допустим само при крайна необходимост, както е уредено в министерството на образованието.
Фундаменталната причина, поради която имаме огромен проблем с дисциплината на ученици и родители, грозни сцени на посегателства над учители, са делегираните бюджети. От 2008 г. са зачестили и са се мултиплицирали случаите на психологически тормоз и физическо нараняване на учители. Зависимостта на училището, учителите, директорите и техните трудови възнаграждения от учениците и родителите, във връзка с броя на учениците, е пагубна, води българското образование към неминуем упадък. Никое българско училище не прилага сега съществуващите, макар и меки наказания за лоша дисциплина и твърде малко класни ръководители си позволяват да отчитат точно неоправданите отсъствията на учениците. Честа практика е оценките да са повлияни и да се определят от необходимостта да бъде задържан ученикът, носител на финансови средства в училището. Това налага час по-скоро да се прекъсне зависимостта на директорските и учителските заплати от броя на учениците и делегираните бюджети в този си вид.
След действията, ограничаващи агресията на ученици и родители върху учители и директори при изпълнение на техните служебни задължения, трябва задължително да помислим за криминализирането на тези посегателства, каквато е и идеята на министъра на образованието – проф. Танев.

Юлиян Петров
Председател на СО „Подкрепа“