В навечерието на новата учебна година, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ обръща внимание върху предизвикателствата пред българското училище. Основен акцент се поставя върху финансирането на образователната система, размера на учителската заплата, пропагандата в училище, дисциплината в клас, учебното време, ваканциите и учебните програми.

• Учебното време и ваканциите

Обемът учебно време не е и не може да бъде „панацея“ и колкото и да правим кампании за това, ще изискаме по-важното. Тази година също преминахме през „национален дебат“ как да добавим един ден към есенната ваканция или как да учим по време на НВО в 7-и клас. Дори и тук от добрата практика се създава проблем, защото изпитът след седми клас е с най-голям обществен интерес, а учители и директори ще създават организация в учебен ден. Това, дори и да се случи, ще бъде трудно, а някъде невъзможно. Осигуряването на квестори може да провали този изпит.

Не липсват и предложения за промяна на началото 15 септември. СБУ към КНСБ предложи да започнем седмица по-рано, а Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета в България анализираше хипотези с начало първи септември. Но нека припомним, че глобалното затопляне ни притиска в кантраст с огромен брой класни стаи, които не са климатизирани и осъществяват учебен процес при нечовешки температури. Очевидно, с разместване на дни, без промяна на учебни програми, учебно съдържание и учебници, ще наливаме от пусто в празно. Трябва намалим обема и информацията от учебните програми.

• Многобройните работни групи в МОН или Комисията по образование в българския парламент

Десетки работни групи във всякакви формати работиха последната петилетка, но от препоръките на които не последва нищо. Защо в МОН и Народното събрание важните решения се случваха „партийно – политически“, а не експертно – професионално. Така не стигнахме до промяна в учебните програми, не създадохме стандарт за качество, не променяме ценностната система на учениците, не постигнахме приоритетно финансиране на образователната система, не променяме авторитета и статуса на българския учител, преуморяваме го с непедагогически дейности, а това не привлича млади учители в системата.

• Ограничаване на видовете пропаганди в училище 

Нека уточним, че в образователните институции от учители пропаганда не се провежда. Учителят обучава, възпитава и социализира, както е повелил последният образователен закон. Българските партии, вместо да създадат специален закон, с който да регулират вредните въздействия към подрастващите от всички възможни източници, то те, в  духа на безмерния политически популизъм, регулярно размахват пръст на българския учител.

И все пак да погледнем към някои важни предизвикателства, които могат да помогнат българското образование да погледне към най-добрите си години.

• Промяна на учебните програми 

Промяната на учебните програми следва да се направи експертно и ефективно. Трябва да се отхвърли голям обем информация в тях, която обременява ученика и пречи на мотивацията. Това ще се отрази на учебното съдържание и учебниците и ще освободи ресурс за упражнения, за градене на компетентности, а сега се акцентира за усвояване на информация.

Нека не забравяме, че скоро очакваме следващото оценяване на PISA. Това може да е добър повод за промени във философията на преподаване, упражняване и постигане на функционална грамотност. Много европейски образователни системи правят специална подготовка за PISA. В България такава няма.

Учителите в КТ „Подкрепа“ са убедени, че промените в учебни програми, съдаржание и учебници, са едни от най-важните за образователната система.

• Възпитание, дисциплина и мотивация на българските ученици

Българските учители и директори често поставят като най-важно условие за промяна резултатите и качеството на българското образование възпитанието и дисциплината. Хигиената на дисциплината в клас е на незавидно ниво и ако не я променим, всички други кампании ще бъдат обречени. Резонансът на дебата за телефоните в училище доказва това. Правим се на разсеяни, че забрана за използване на телефон имаме от 2016 г. и инициираме дискусия по повод на европейски държави, видяли вредата от смартфона в клас. Или казано на разбираем език – виждаме необходимостта, но си затваряме очите за липсата на инструменти.

Синдикат „Образование“ предлага, но законотворците не искат да въведат оценка за дисциплина. Ако училищният правилник се спазваше стриктно и без изключение от родители и ученици, то образователните институции щаха да бъдат европейски. Необходими са и инструменти за мотивация на непартниращи родители – както административни, така и финансови. Примерни „модели“ имаме много във Франция, Великобритания, Дания, Естония, Финландия и др.

• Българският учител и неговото място в педагогическата йерархия

Няма на света успешна образователна система, отлични резултати на учениците, без гарантирания авторитет на учителя в центъра на образователната система. Българският учител трябва да получи своето място над учениците, над родителите, над общественото мнение, над общински и държавни администрации, над партии и политици. Тогава ще настъпи дългоочакваната промяна. Така е било, така и сега в Германия и Турция, в Америка и Азия и всички, които са успешни. Ако не възродим учителския авторитет,  няма да имаме най-добрите учители, няма да имаме млади учители, няма да имаме мъже – учители, но скоро няма да имаме и българи – учители.

• Финансиране на образователната система и учителската заплата

Приоритетното финансиране на образователните институции в България е едно о най-важните условия за едно ново образование у нас. Използването на термина „Финансов приоритет“ от партийните дейци е най-голямата зараза за родната просвета. Средствата за образование са важни за нашите деца, важно е да се стремим към 6% от БВП за следващите пет години. Това ще обезпечи важните политики, които българското общество очаква. Разходите за физическа среда са най-големи, но за съжаление винаги най-спорни.

Учителската заплата сега е далеч от тези 125% от среданата работна заплата за страната. Това е вече затворена врата към млади учители и мъже-учители. И двата индикатора гарантират нисък рейтинг. Минималната заплата през 2025 година ще се увеличи с над 10%.

Синдикат „Образование“ предлага учителската заплата да стане 150% над средната работна заплата със Закона за предучилищното образование и КТД за системата на „Средното образование“.

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Образователното наследство на политики и политически решения