Все още неизлезли от прехода, който започна преди три десетилетия, Балканите се налага да преминем през нова генерална трансформация на икономиката и обществото като цяло. Уроците, научени досега, трябва да ни дадат необходимия опит, за да бъдем внимателни към препятствията и да се възползваме от възможностите.

Преди това трябва да погледнем ситуацията, в която се намираме, а картината не е оптимистична. По отношение на дела на домакинствата, които нямат финансова възможност да отопляват дома си адекватно, България е на първо място в ЕС. Първенци, но не там, където ни се иска. За съжаление, Евростат не събира данни от Западните Балкани по този показател, а изключението Хърватия очевидно не изпитва големи трудности.

Данни: Евростат (ilc_mdes01)

Важно е да покажем къде се намираме, тъй като ЕС провежда политика на либерализация на енергийния пазар. Именно тя доведе до ръст на цените на електроенергия в България през последните месеци. По същия начин ще се отрази освобождаването на търговията с ел. енергия и върху домакинствата след няколко години, когато те бъдат изхвърлени от защитения, регулиран пазар. И тогава разликата със средните нива на енергийна бедност у нас ще бъде не 3-4, а 10 пъти по-висока, отколкото е в Съюза.

Предпоставките за това са много и те могат да се проследят през множество публични индикатори. Тук ще покажем само още един от тях – невъзможността гражданите да посрещат неочаквани финансови разходи. Използваме данните за 2019 г., тъй като към момента тя е последната, за която има информация и за част от държавите от Западните Балкани.

Данни: Евростат (ilc_mdes04)

Неочаквани са включително разходите за здравеопазване, тежестта на които гражданите във всички държави усещат все по-силно именно в настоящия момент, когато борбата с  коронавируса, в съчетание с дългогодишното източване и недофинансиране, води до това огромна част от плащанията да се поемат от хората, не от публичните здравни системи. Т.е. неочакваните разходи са хем неизбежни, хем често срещани. И в тази класация държавите от Балканите са окупирали първите места. Ако опазването на здравето и живота ни е непосилно за повечето от нас, е очевидно, че драматичният ръст на разходите за отопление, които са регулярни и не толкова неочаквани, ще предизвика значителни трусове в и така неусточивите ни домакински бюджети.

Предизвикателства пред Западните Балкани

Ще засегнем само тези, които са свързани със зеления и дигитален преход, тъй като не само ЕС е предприе такъв курс. Климатичните промени се забелязват в целия свят, поради което всички държави – в различна степен, предприемат мерки за редуциране на въглеродния диоксид.

• Неблагоприятна социална структура, национални специфики – част от индикаторите вече коментирахме. Зеленото и дигиталното бъдеще не е евтино, поради което ще се отрази много негативно върху особено уязвимите слоеве от населението.
• Либерализация на енергетиката, европейска политика – дори, когато една държава произвежда енергия в достатъчни количества, така че да задоволява вътрешното си търсене, производителите на енергия търгуват с продукцията си на борси. Там купува този, който има повече пари. И купува на по-високи ценови равнища. Това е състезание, не благотворителност. Когато цената на електроенергията в една държава е ниска в сравнение с тази на международните борси, при отварянето на пазара единствената посока на цените е нагоре. Българските работодателски организации от години настояват либерализацията да се случи възможно най-бързо, тази точка беше основна при ежегодното обявяване на приоритетите им в началото на всяка година. Сега по същия начин и все така категорично настояват държавният бюджет да покрие загубите, които понасят от либерализацията на енергийния пазар.

Вече беше споменато, че това ще се случи и с домакинствата. Те обаче никога не получават компенсации в същия размер, в който получава бизнесът. В България имаме съвсем пресен пример. Правителството отпусна 450 млн. лв. за подпомагане на бизнеса. В същото време беше прието постановление за помощите към уязвимите граждани, които трябва да покрият допълнителните разходи за домакинствата. Бюджетът за тази подкрепа е едва 15 млн. лв. Или 30 пъти по-малко средства за гражданите, отколкото за бизнеса. А ситуацията само ще се усложнява. Както към момента производствата, които отделят въглероден диоксид, следва да плащат емисии, от 2025 г. домакинствата ще трябва да плащат емисии за жилищата си и за транспорта, който ползват.

• Отказ от местни ресурси за производство на енергия без ясна алтернатива – поне за България Зелената сделка означава точно това. Към момента се предвижда т.нар. преходно гориво да бъде газът. Както стана ясно в енергийната криза, именно държавите, които разчитат на газ, бяха ударени най-силно, тъй като разчитат на доставки отвън. Макар ЕС от години да ни обвинява в тежка зависимост от руски газ – това се отнася и за Западните Балкани, кризата разкри, че всъщност Съюзът като цяло не може да функционира без газ от Русия. Когато затворим въглищните си региони, ние ще станем точно толкова зависими, колкото в момента са Германия, Италия, Финландия и т.н.[1]

Много красноречива за предизвикателствата, пред които ще бъдем изправени, е една снимка от обучение на германска служба за гражданска защита[2]. На въпросното обучение германските граждани са консултирани какво да правят, когато останат без електричество. Подобно обучение предстои в Австрия[3], където властите ще дават насоки по колко вода, ориз, кибрит, свещи са нужни средно на семейство в случай на спиране на електричеството, което е придружено с прекъсване на доставките, проблеми с водоснабдяването и пр.

• Нарастване на безработицата – няма никакво съмнение, че освободените от въглищните региони и ТЕЦ-овете работници и служители ще допринесат за значителен ръст на безработицата. И това не е само техен, личен проблем. Високият брой на безработните оказва натиск върху трудовия пазар, а той от своя страна води до намаляване на трудовите възнаграждения и влошаване на условията на труд. Именно поради това зеленият и дигитален преход е и ще бъде във фокуса на синдикатите.

Отговорът на Европейския съюз

Климатичните промени и пандемията от коронавирус станаха двигатели на солидарността в ЕС. Беше решено не отделните държави членки, а Съюзът като общност да вземе голям заем, който да разпредели спрямо нуждите и поставените цели. Така се появиха няколко основни инструмента за зелен и дигитален преход:

• Национални планове за възстановяване и устойчивост – този механизъм за финансиране следваше да се ползва за укрепване на обществата и икономиките след удара, нанесен от COVID-19. Но тъй като други финансови средства няма, Европейската комисия реши да го ползва И за постигане на зелени цели. Можеше да заложи със същите средства ЕС да колонизира Марс, защото други пари няма.
• Фонд за справедлив преход – той трябва да гарантира, че никой няма да бъде оставен извън борда при провеждането на зеления преход и затварянето на въглищните региони. В България например тези средства ще бъдат използвани в 3 региона от общо засегнати 10-11. А те са крайно недостатъчни дори за включените области.
• Фонд за декарбонизация – част е от НПВУ, в България трябва да започне да функционира от 2023 г. С него следва да се подкрепи енергийната независимост и бъдат ограничени топлинните загуби в бита и индустрията.

Всичко това звучи добре на пръв поглед. Солидарният принцип е заложен в първата част – всички заедно теглим заем, за да го ползват тези, които имат нужда. Но някак нуждата, за която се грижат европейските инструменти, се оказва само на бизнеса, не и на гражданите. Водещи принципи във философията на Европейската комисия, която тя налага и при подготовката на Националните планове в различните държави членки, са:

• публични инвестиции в частни проекти – отказ от защита на обществения в полза на частния бизнес интерес. Комисията не само не насърчава, но и понякога санкционира инвестиции в публична инфраструктура и обществени предприятия.
• квалификация и преквалификация на безработни – мултиплициране на доказано неработещи подходи за заетостта. ЕК не насърчава създаване на публични предприятия, които да гарантират достойни условия на труд и достойно заплащане. Европейските бюрократи не поставят акцента върху необходимостта от прогнозиране и планиране в икономиката, за да има възможност да се планира нуждата от специалисти. Брюксел настоява напълно самоцелно да се провеждат обучения по квалификация и преквалификация, които се правят от десетки години и резултат няма, тъй като няма устойчиви работни места, където да се реализират тези толкова обучавани граждани.
• дефицит на прозрачност и открит диалог – ЕК отказва да публикува докладите, които изпратените от тях консултанти извършват в страната. ЕК отказва да води публичен диалог и да даде обяснение на какво основание отхвърля ключови национални проекти, а прокарва такива в частен интерес.

Всички тези порочни политики трябва да се критикуват и разобличават от синдикатите в Европейския съюз последователно и неотклонно. Не само това, ЕК твърди, че цели едновременно зелен и дигитален преход. Статия на „Монд Дипломатик“[4], която се базира на множество научни следвания, обобщава екологичния отпечатък на част от ежедневните ни комуникационни дейности така:

Очевидно е, че следва да изберем дали искаме по-природосъобразен живот и икономика, или ще работим за повече дигитализация. Но, когато Европейският съюз си поставя диаметрално противоположни цели, е повече от очевидно, че сме свидетели на грандиозен greenwashing[5].

Справедливостта е класово понятие

Това е реплика на бивш български финансов министър, който е по-скоро пропазарно ориентиран, т.е. не може да бъде обвинен в сиромахомилство. И е напълно прав. Справедливостта има различни измерения и различни лица за отделните слоеве от населението. За бизнесът е справедливо предприятията да получат 450 млн. лв. компенсации за нарасналата цена за ток само за два месеца, а в същото време справедливо е и българските граждани да получат общо 15 млн. лв. за целия отоплителен сезон – пет месеца. От гледна точка на синдикат, от гледна точка на гражданите определено справедливост може да се постигне при диаметрална промяна на политиката – публичните пари за хората, частният бизнес да си поеме загубите.

Досега множество колеги синдикалисти подчертаха, че трябва да имаме добър социален диалог. И това безспорно е важно. Работодатели и синдикати би трябвало да целят повишаване на общото благосъстояние, а това може да стане през добросъвестно взаимодействие между тях. Но само когато водещ е общият, не частният интерес. Ще маркирам пет точки, които намирам за ключови, ако някой наистина се опитва да постигне зелен и справедлив преход:

• Финансовите средства трябва да дойдат от облагане на бизнеса и заможните слоеве от населението. Безкомпромисно поведение спрямо офшорните сметки с укрити в тях печалби. В момента с нашите, публични пари, които се събират основно от физическите лица, трябва да се опитваме да се изправим пред мащабните природни предизвикателства, предизвикани от мултинационалните корпорации.
• Подкрепа за бизнеса само срещу ясно разписани правила – даваме ли пари, то ставаме акционери в тези предприятия, а това означава обществено участие в разпределението на печалбите.
• Край на аутосорсинга към трети държави и социалния дъмпинг – изнасяме производства извън Европейския съюз; те се произвеждат там, като отново се отделят вредни емисии, а хората се експлоатират; след което купуваме стоките евтино. Нито сме спестили екологичния отпечатък, нито сме повишили благосъстоянието на трудещите се. Напротив, екологичният отпечатък се увеличава, поради нарастването на емисиите от транспорт.
• Забрана за програмираното остаряване на продуктите – Европейският съюз продължава да отказва да наложи строги регулации върху производителите, за да не си позволяват да конструират стоките си така, че да се развалят в края на изключително кратките гаранционни срокове. Причината за този отказ е, че държавата не бивало да се меси в частния бизнес. Това са отречени от реалността политики и ако европейските лидери още не са осъзнали, че не може да притискат гражданите, докато не смеят да пипнат с пръст замърсителите, то ние синдикатите трябва да им кажем ясно, че този път вече няма накъде да шикалкавят.

Публични инвестиции в хора, не в частни печалби – средствата, които се ползват и ще се ползват за зеления и, надяваме се, социален преход са публични. Те идват от нашите данъци. Ние – европейските граждани, ще връщаме мащабните кредити, които ЕС взе. И те могат да бъдат ползвани само от правителствата, само в обществен интерес. Твърденията, че ние просто трябва да дадем поредните социални помощи на бизнеса, а той щял да се погрижи за хората, са химери. Лъжи. Така публичните средства просто се насочват към банковите сметки на собствениците на компаниите. А хората остават без работа, без приходи, без бъдеще.

Как да го постигнем?

Тези проблеми са характерни за всички държави на европейския континент. Не подминават и Западните Балкани. И макар присъединителният процес да не е напреднал достатъчно, синдикатите трябва да си взаимодействаме и да изготвяме общи стратегии, които са в интерес на нашите общества. Няколко са основните стъпки, които трябва да следваме:

• Комуникация и координация между синдикатите – българският и румънският опит може да са безценни за нашите колеги от Сърбия, Северна Македония, Босна, Черна гора… За да са запознати синдикатите от Западните Балкани какви са резултатите от „квалификациите за безработни“, без планиране и без създадени работни места. Да знаят, че средствата по плана Юнкер, както и тези от Плановете за възстановяване и устойчивост, нямат почти никакъв благотворен ефект върху обществото. Това са просто европейски подаръци за бизнеса. С наши пари.
• Участие в процеса на вземане на решенията на европейско ниво – именно затова съществуват европейските синдикални организации, като EZA, която е домакин на настоящата международна конференция.
• Съвместни инициативи и общи искания – синдикатите би трябвало да са водени от общи принципи, въз основа на които да се планират и реализират общи кампании и цели с профсъюзите от други държави. Нашите категорични искания могат да стигнат до европейските политически елити през европейските ни структури. И да станат факт. Не сме евроскептици, но не бива да ни изхвърлят от разговора за общото ни бъдеще, защото лесно може да станем такива.

Амбициозността на Европейския съюз е похвална. Но тя няма никакво значение, когато средствата са наши, а ще обслужат частни интереси. Когато средствата са крайно недостатъчни, дори без да се разхищават. Когато сме заплашени да останем без ток, да бъдат прекъснати доставките на стоки и вода. Когато има висок риск от бум на безработицата. Всички тези рискове трябва да бъдат повтаряни до втръсване, докато най-сетне европейските политически елити не осъзнаят, че няма как да спечелят хората за такава кауза, ако преди това не подготвят икономиката, инфраструктурата, ако не укрепят публичните услуги. Докато не гарантират справедливост за мнозинството.

Докладът е изготвен от икономическия съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова

Представен на международна конференция „Европейска перспектива за Западните Балкани – чрез укрепване на социалния диалог към ускорен преговорен процес“

[1] Интерактивна карта на източниците на природен газ за държавите членки на ЕС: https://ec.europa.eu/eurostat/cache/infographs/energy_trade/entrade.html?geo=FI&year=2019&language=EN&trade=imp&siec=G3000&filter=all&fuel=gas&unit=TJ_GCV&defaultUnit=TJ_GCV&detail=1&chart=

[2] Постът в Twitter на Федералната служба по гражданска защита и помощ при бедствия https://twitter.com/BBK_Bund/status/1443516558232461314?ref_src=twsrc%5Etfw%7Ctwcamp%5Etweetembed%7Ctwterm%5E1443516558232461314%7Ctwgr%5E%7Ctwcon%5Es1_&ref_url=https%3A%2F%2Fwww.actualno.com%2Feurope%2Fpodgotvjat-germancite-kak-da-oceljavat-bez-tok-video-news_1651337.html

[3] Видеоклип на Австрийската армия https://www.youtube.com/watch?v=mHWcOQ_7Y-U

[4] Гийом Питрон, „Когато цифровизацията руши планетата“, Монд Дипломатик

[5] Рекламна политика на компаниите, които твърдят, че се грижат за околната среда, но всъщност използват позиционирането си като „зелени“, за да формират по-високи печалби, докато продължават да замърсяват.