По повод проектобюджета на НЗОК за 2017 г, трябва да се обърне внимание на факта, че така предложеният бюджет предвижда 247 млн. лв. повече спрямо бюджет 2016 г. Увеличението обаче е само около 140 млн. лв,. като се вземе за основа изпълнението на ЗБНЗОК 2016 г., реалното ниво на достигане на разходите. По наши изчисления са необходими 265 млн. лв повече само за болнична и извънболнична помощ, за да бъдат изпълнени предвидените минимални увеличения на заплатите в лечебните заведения, които са търговски дружества.
Съществен е и проблемът със събираемостта на задължителните здравни осигуровки и привеждането към пълен размер на осигуровките, които държавата трябва да плаща за освободените категории лица.
Предвиденото увеличение на ЗБНЗОК намалява още повече от факта, че при сегашния темп на разходите има реална вероятност плащанията в размер около 50 млн. лв. да се прехвърлят за заплащане от бюджет 2017г.
Реалното номинално увеличение на ЗБНЗОК 2017 е около 100 млн. лв., което налага много внимателно и прецизно разпределяне на тези средства в параграфите на така предложения бюджет.
В проектобюджета ясно се открояват политиките на МЗ съобразно Националната здравна стратегия, приета от Народното събрание на 17.12.2015 г. и по конкретно в политика 2.1. Осигуряване на финансова устойчивост на системата на здравеопазване към Приоритет 2 „Изграждане и управление на справедлива, устойчива и ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултати“ е посочено, че е необходимо „пренасочване на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ, с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ. Средствата за първична медицинска помощ следва да достигнат до 12% от разходите на НЗОК за медицинска помощ.“
Политиката предвижда пакетът здравни дейности, осъществяван в първичната извънболнична помощ, да бъде разширен и финансово обезпечен при усъвършенствани механизми на регулация, които отчитат индивидуализираните потребности на обслужваните лица и не допускат ограничаване на медицински обосновани диагностични и лечебни дейности.
Съгласно стратегическия документ „финансирането на дейностите в специализираната извънболнична помощ трябва да се насочи към високоспециализирани консултации и дейности, голяма част от които сега се осъществяват в болничната медицинска помощ”. Това предполага създаване и развиване на модели на финансиране на амбулаторните болнични случаи, с цел ефективно използване на капацитета на високотехнологичните болнични структури, без да води до излишни хоспитализации и разходи за болнична помощ.
В стратегията се посочва, че финансовата ефективност на системата изисква пренасочване на ресурсите към дейностите по промоция на здравословен начин на живот, активна профилактика и скрининг и ранна диагностика на социално значими заболявания.
Във връзка с изложеното предлагаме да се преразгледа начинът, по който се изплащат клинични пътеки на лечебните заведения, които са структуроопределящи- университетски болници с повече от 51% държавно участие, бивши окръжни болници с повече от 51% държавно или общинско участие и общинските болници в страната. Най-подходящият вариант е въвеждане на коефицент, чрез който да се увеличава стойността на клиничната пътека, когато тя е изпълнена в тези лечебни заведения.
В частта на бюджет на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП):
В проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2017 г. средствата са завишени до 200 млн. лв. или увеличение с 11% спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. Няма конкретни изготвени документи, които да демонстрират каква е политиката в тази част на здравеопазването, както и какви ще са контролните мерки и механизми, които да осигурят и да контролират изпълнението им.
В частта на бюджет на НЗОК за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП):
Планирани са допълнителни средства за профилактични акушеро-гинекологични прегледи за жени на 30-годишна възраст, с цел профилактика на злокачествено новообразование на шийката на матката. През 2016г. планираният от НЗОК обем дейности в СИМП по осъществяване на първични и вторични прегледи при остри заболявания бе увеличен значително (с над 450 000 първични и над 180 000 вторични прегледа), за което бе необходим допълнителен финансов ресурс от 10,4 млн. Анализът на данните за изпълнението на прегледите при остри заболявания през годината показва, че то е под определения в бюджета на НЗОК обем, т.е. липсва обоснована потребност за значително увеличение на средствата над планираните за 2016г.
Във връзка с решението на НС на НЗОК от 29 март 2016 номер РД-НС-04-24-1, с което бяха увеличени броят на направленията за специализирани медицински дейности и стойностите на медико-диагностичните дейности, считаме че вече постигнатите параметри по тези показатели следва да бъдат запазени и през 2017 г. Припомняме, че това решение на НС на НЗОК осигури необходимия брой направления, с които не се наблюдава недостиг на такива през 2016 г., като бихме искали тази тенденция да продължи и през 2017 г.
Предвидените суми за СИМП са практически същите като заложените за 2016 г. и са по-малки от необходимите, съгласно посоченото по-горе решение на Надзора на касата. С 10 милиона е намалена сумата за МДД и в същото време е увеличена тази за лекарства и съвсем незначително е увеличението за БП спрямо бюджет 2016 г.
В частта на бюджет на НЗОК за дентална помощ (ДП):
В изпълнение на постигнатите още в НРД за 2016 г. договорености в Закона за бюджета за 2017 г. следва да се осигурят средства за изпълнение на третата дейност за лица над 18 г. възраст – т.е. средствата от 131 млн. лв. следва да се увеличат на 147 млн. лв.
По отношение на средствата за болнична медицинска помощ и лекарства :
Поради наблюдавания през последните години разход за лекарства, увеличаващ се стремително всяка година, НЗОК постепенно се превръща в своеобразна аптека. Ние смятаме, че предвиденото намаляване на средствата в съответните пера е абсолютно обосновано. За лекарства за домашно лечение средствата в ЗБНЗОК за 2016 г. от 583 млн. лв. са намалени на 573 млн. лв. в проекта на ЗБНЗОК 2017. За лекарства за онкологични заболявания средствата в ЗБНЗОК за 2016 г от 235.6 млн. лв. намаляват на 225.6 млн. лв. в проекта на ЗБНЗОК 2017.
В болничната помощ считаме, че средствата следва да се увеличат, с цел намаляване на необслужваните задължения на лечебните заведения, както и осигуряване на нормална среда на работа и адекватно достойно заплащане на заетите в сектора. По отношение на резерва на НЗОК следва да бъде вписано в Параграф 9, че разпределението е за болнична помощ и СИМП.
Предвиденото увеличение на бюджета за болнична медицинска помощ от 8,5% е крайно недостатъчно. Минималното увеличение, което би стабилизирало системата, е 11% като следва категорично да отпаднат лимитите за дейността на лечебните заведения, които са структуроопределящи – университетски болници с повече от 51% държавно участие, бивши окръжни болници с повече от 51% държавно или общинско участие и общинските болници в страната. Бихме подкрепили по-рестриктивни бюджети за частни лечебни заведения от болничната помощ, когато те се намират в населени места, където дублират дейността на налични държавни или общински такива. Това е оправдано, тъй като частните лечебни заведения имат по-висока конкурентност при пазара на медицински услуги, поемани от частни осигурители и застрахователи, както и свободно заплащане на услугите. По този механизъм те няма да пострадат от подобни по-рестриктивни лимити.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Трябва да се обърне внимание, че за пореден път разходите за труд и персонал не се калкулират, а предвидените увеличения не са достатъчни, за да доведат до достатъчно повишаване на заплащането на труда в лечебните заведения, от една страна, и в самата НЗОК – от друга. Тази стъпка е необходима в посока реализиране на някакво развитие на човешките ресурси в системата и съвсем минимален ефект на ограничаване на напускането на системата от квалифицирани кадри.
От така заложените числа ясно се вижда, че в ЗБНЗОК 2017 са предвидени допълнителни средства, но те не са напълно достатъчни, а разпределянето им изисква допълнителен контрол и прецизна оценка.
С УВАЖЕНИЕ:
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“