Конфедерация на труда „Подкрепа“ следи с ангажирано внимание всички действия на законодателната и изпълнителната власти, насочени към създаване на необходимите предпоставки и условия за смекчаване на икономическите и социални последици от обявеното в страната извънредно положение.
Предложеният на вниманието ни проект на Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели, преустановили работа поради обявено извънредно положение има задачата и амбицията да уреди нормативно критериите, на които трябва да отговарят осигурителите, за да могат да получат парични компенсации за запазване на заетостта на работници и служители, чиято работа е преустановена във връзка с обявеното извънредно положение. Предвидените в проекта на нормативния акт критерии и изисквания дават основание да се направи обобщаващият извод, че същите ще доведат до силно лимитирано приложение на тази мярка за запазване на заетостта. Това няма да позволи постигане на желания превантивен и стимулиращ ефект и поставя под съмнение значимостта на мярката, която бе презентирана като основна инициатива на правителството със социален ефект в сферата на трудовите правоотношения и заетостта. Този наш извод аргументираме със следното:
В чл.1, ал.1 се очертава основната група изисквания по отношение на осигурителите, които биха могли да получат парични компенсации. Възможност да се възползва от тази мярка има „работодател, който поради обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България със своя заповед, издадена въз основа на акт на държавен орган, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители“.
Така още тук се поставят няколко съществени ограничения спрямо адресатите на компенсационните средства:
- Те трябва да са работодатели, които са „преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители“;
- Това преустановяване те трябва да са реализирали чрез „своя заповед“;
- Заповедта за преустановяване, трябва да е издадена „въз основа на акт на държавен орган“
Следователно изисква се преустановяване на работа чрез заповед на работодателя. Правна възможност за издаване на заповед за преустановяване на работа се предвижда едва чрез новите текстове в приетия на второ четене Закон за за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Към 13 март, когато много предприятия преустановиха дейността си в изпълнение на Заповед на министъра на здравеопазването, нормативна предпоставка за издаване на такива заповеди не съществува и такива не са издадени. В същото време, по-нататък в проекта на ПМС се предвижда като изискване тези работодатели да са преустановили работа на най-малко 50 на сто от списъчния състав на персонала към датата на издаване на заповедта по чл.1, ал.1. От друга страна, предложеното ПМС няма да има приложение към работодатели, чиято заповед за преустановяване на работа не е издадена въз основа на заповед на компетентен държавен орган. С други думи, в приложното поле на постановлението попадат само работодатели, чиято основна икономическа дейност е сред изрично забранените за извършване със заповед на компетентен държавен орган. Постановлението по никакъв начин не отчита последиците от обявеното извънредно положение и наложените ограничителни мерки върху бизнеси, които са пряко свързани и понякога напълно зависими от забранените за осъществяване икономически дейности, както и всички онези бизнеси или части от тях, които самостоятелно преустановяват дейност, поради намалял или липсващ обем от работа, вследствие на предприетите от държавата ограничителни мерки, когато това намаляване или спиране на дейността не е свързано с изрична забрана за реализиране на тази дейност. Не се отчитат и случаите, когато работодателят преустановява дейността поради невъзможност да осигури подходящи и в необходимия обем противоепидемични мерки, например, заради липсата на предпазни средства и дезинфектанти.
Предложеното ПМС урежда една възможност, а не право за въпросните работодатели. На работодателите, в посочените случаи и при определените по-нататък условия, според чл.1, ал.1, МОЖЕ ДА СЕ изплащат компенсации. Преценката се извършва от комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда“. Предложените текстове не съдържат изрично правило по отношение на възможността на работодателите да възразят срещу отказ на комисията.
Мярката изцяло е адресирана към работодателите и не съдържа никакви възможности тя да се реализира по инициатива и в интерес на работниците и служителите, потърпевши от преустановяването на работа. Както вече посочихме, възможност за издаване на заповед за преустановяване на работа ще бъде налице едва с влизането в сила на новия Закон за за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. към днешна дата нараства броя на работодателите, които или са предоставили ползване на платен годишен отпуск, или за принудили своите работници и служители, под угрозата от прекратяване на договорите, да подадат заявления за ползване на неплатен отпуск. Никъде и по никакъв начин не се урежда връзката между възможността за получаване на парични компенсации и правната форма, в която са уредени отношенията между работниците и служителите и работодателите в момента. Самото преустановяване на работа не е достатъчно посочване. Работниците или са вече с прекратени договори (постановлението не се прилага) или са в някакъв вид отпуск. Очакванията ни са, по-голямата част от тези работодатели да предпочетат именно тези две форми на уреждане на трудовите правоотношения с работниците си (платен или неплатен отпуск) или прекратяването на същите като алтернатива, вместо да се възползват от възможността да получат парични компенсации. Това предпочитание те ще направят, защото в период на лимитирани или липсващи приходи, няма да желаят да поемат задължение за изплащане на 40% от осигурителния доход на своите работници, както и свързаните с това осигурителни плащания. Други наши очаквания са, че дори в случаите, когато се възползват от тази възможност, работодателите ще го направят избирателно само за определени работници и служители.
Допълнителен проблем за прилагане на постановлението ще бъде високия процент на задлъжнялост спрямо фиска на работодатели от „затворените“ икономически дейности.
Дори по отношение на фирмите/техните работници, които ще имат достъп до тази мярка, имаме опасения, че сроковете за реакция са неработещо продължителни. Чл. 5, ал. 1 на проектопостановлението дава възможност на комисията към Дирекция „Бюро по труда“ да разглежда заявленията в срок от 7 работни дни. Новите, все още неприети, промени в КСО по въвеждане на тази мярка, постановяват допълнителни 5 работни дни, в които Националният осигурителен институт да преведе средствата на осигурителя. Опасяваме се, че повече от половин календарен месец е твърде дълъг срок за някои малки фирми, в които работниците ще останат без доходи.
В духа на предходните ни становища, напомняме, че има риск при превеждане на средствата на работодателя, а не на работника, те въобще да не стигнат до осигуреното лице. Аргументите ни вече са широко известни.
Всичко посочено дотук ни дава основание да смятаме, че в този си вид, предложената мярка ще има силно ограничено приложение и минимален социален ефект, както спрямо работодателите, така и спрямо работниците и служителите.