ДО
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,
Конфедерацията на труда “Подкрепа, се запозна със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, със сигнатура 51 554-01-28, внесен на 31.01.2025 г., както и с мотивите към него, едва след внасянето му в Народното събрание.
Във връзка с горното, КТ „Подкрепа“ изразява отрицателно становище и заявява следната принципна позиция – КТ „Подкрепа“ има готовност и желание за обсъждане на всякакъв вид трансформации, единствено в рамките на всеобхватна реформа на системата на МВР, при постигнат политически консенсус от парламентарно представените партии.
Коментарите ни по отделните параграфи на така предложения Законопроект за изменение и допълнение на ЗМВР, № 51-554-01-28, са както следва:
- По Параграф 1:
1.1. Не приемаме предложеното изменение на чл. 177, ал. 2, изразяващо се в промяна на базата за определяне на основното месечно възнаграждение, а именно – замяна на средната работна заплата (СРЗ) за страната със СРЗ за съответната на мястото на работа административна област (освен ако тя не е по-висока от СРЗ за страната). От една страна, цените на жизнено важни компоненти в ежедневието (ток, лекарства, горива, хранителни продукти от първа необходимост и др.) не са по-ниски в административните области с по-ниска СРЗ. От друга страна, служителите на МВР, заемащи едни и същи длъжности в различните области на страната, имат еднакви по вид и обем служебни задължения, специфични за съответното направление на дейност и според населеното място получават диференцирани допълнителни възнаграждения. Също така, сигналите и произшествията, на които реагират полицаи, пожарникари и спасители, не се различават спрямо отделните области – пожар в къща във Видин се развива и се ликвидира по един и същ начин като пожар в къща в София; грабеж във Варна се разследва по същия начин и НПК, както грабеж в Смолян, например. Реализирането на това предложение би постигнало единствено негативния ефект на “служебна миграция”, т.е. преместване на служители от административни области с по-ниска СРЗ към такива с по-висока, което от своя страна ще доведе до допълнително натоварване на останалите по места служители, съответно ще понижи сериозно нивото на обществена сигурност.
1.2. Предложената нова ал. 2а към чл. 177 е пример за непознаването на МВР от страна на проектовносителите, т.к. при държавните служители със статут по Закона за държавния служител няма изпълнителска и младши изпълнителска длъжност. До последното изменение в ЗМВР от март 2024 г., влязло в сила на 01.01.2025 г. и касаещо заплатите на служителите – чл. 178, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, с което бе въведен механизъм на обвързване на основните възнаграждения със СРЗ за страната за второ тримесечие на предходната година, по данни на НСИ, точно такъв бе начинът на формиране на заплатите – с база, определяна ежегодно със Закона за държавния бюджет. Тази база за 2024 г. бе отново в размер на 380 лв. Изключително несериозно е да се прави опит за връщане към това положение, т.к. практиката през годините показа, че размерът на тази база бе “замразен” за дълъг период от време – от 2009 г. до 2024 г. е променен само веднъж и то само със сумата от 4 лв. По този начин няма никакви гаранции, че заплатите на служителите ще се увеличават въобще в бъдеще.
1.3. Не приемаме предложената нова ал. 6 на чл. 177, съгласно която размерът на задължителните пенсионни и здравноосигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване следва да се приспаднат от базата по ал. 2, т.к. това ще доведе до намаляване на нетните заплати на служителите. 1.4. Не приемаме предложената нова ал. 7 на чл. 177, т.к. определянето на минималната работна заплата (МРЗ) за страната за основно месечно възнаграждение на служители, упражнили право на пенсия, е дискриминационно. Подобна разпоредба неминуемо ще бъде атакувана по съдебен ред.
- По Параграф 2:
Не приемаме предложеното изменение на чл. 180, ал. 2, изразяващо се в ежегодно утвърждаване на базата за определяне на основното месечно възнаграждение за лица, работещи по трудови правоотношения (ЛРТП) и увеличаването със съответните коефициенти (не по-малко от 1,8 за ЛРТП с висше образование и 1,3 за ЛРТП със средно образование). Аргументът тук отново е, че базата за изминалата година бе 380 лв., т.е. на практика може да се получи основно месечно възнаграждение, по-ниско от МРЗ за страната. А в оттегления проект за държавен бюджет такава база дори не фигурира.
- По Параграф 3: Категорично се противопоставяме на предложеното изменение на чл. 226, ал. 1, т. 2 и т. 13 (в законопроекта дори е пропусната ал. 1, а е изписано директно т. 2 и т. 13 към чл. 226). В чл. 226, ал. 1 са изброени всички възможни обективни обстоятелства, при които се прекратява служебното правоотношение на държавния служител. Идеята това да може да се случва по предложение на органа по назначаване считаме за желание за връщане към порочните практики, прилагани допреди 11 години, да се освобождават „неудобни“ или „непослушни“ служители, както и за влияние на ръководители, а това бяха и основните мотиви при премахването през 2014 година.
Добавянето на т. 22, касаеща освобождаването на служители, упражнили правото на пенсия – по инициатива на органа по назначаването, считаме като наказание за тези служители, тъй като същите са се възползвали от законното си право в момент, когато не е имало никакви други условия за това. Също така сме против смесването на правото на пенсия и правото на труд, които в днешни дни не са взаимоизключващи се. 4.
По Параграф 4:
4.1 Не приемаме предложеното изменение на чл. 234, ал. 1 и ал. 2, изразяващо се в намаляване на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение на новоназначените служители. Това е компенсация за тежките условия на труд, при които работят служителите на МВР, за наложени от закона ограничения на някои техни права, като правото на втора работа, както и за ограничения на основни човешки права, каквото е правото на живот, които служителят съзнателно си налага при изпълнение на своя служебен дълг. Предвид че това е принцип, приложен и за други служители в сектор “сигурност”, както и в съдебната система, считаме, че подобно предложение, засягащо единствено МВР не следва да бъде разглеждано.
4.2 Не приемаме предложеното допълнение на чл. 234, ал. 8, изразяващо се в промяна на изплащаното обезщетение за всеки ден неизползван отпуск (на база на месечното възнаграждение към края на годината, в която годишният отпуск не е използван).
В по-голямата част от случаите, неползването на годишен отпуск не е по инициатива на служителите, а по служебни причини, продиктувани от незаети щатни бройки и допълнително натоварване на наличния състав; провеждане на избори; участие в специализирани полицейски операции; овладяване на мащабни по размер и щети природни бедствия и аварии и т.н.
- По преходните и заключителни разпоредби:
5.1 По Параграф 6, ал. 1 – лишен е от всякакъв смисъл и е безпредметно обсъждането му, поради неприемане от наша страна на т. 22 към чл. 226, ал. 1;
5.2 По Параграф 7 – безпредметно е обсъждането му, поради неприемане от наша страна на предложението за промяна в размера на обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение;
5.3 По Параграф 8 – първо, в последното изречение е допусната грешка – “правоотношението се трансформира по чл. 243” (чл. 243 касае синдикална дейност). Второ, безпредметно е обсъждането му, т.к. с утвърждаване на длъжностната характеристика за дадена позиция става ясно дали назначеният на нея служител ще има полицейски функции или такива по пожарна безопасност и защита на населението;
5.4 По Параграф 9 – абсурдно е на първо място определената, без какъвто и да било, анализ щатна численост на МВР от 46 хиляди служители, а на следващо – намаляването на основните възнаграждения на служителите в зависимост от съответната щатна численост (същата е определена в чл. 104, ал. 1 от ПУДМВР и е в размер на 51 526 щатни бройки). Липсата на яснота какви длъжности ще засегне, как ще се отрази на основни функции и структури в МВР, както и липсата на изследване на очаквания ефект за системата, правят предложението за намаляване с почти 10 % на щатната численост несъстоятелно и вредно.
С УВАЖЕНИЕ:
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“