Конвенция 144 на Международната организация на труда от 1976 г. регламентира тристранните консултации. Член 2, точка първа от Конвенцията гласи:
„Всяка държава членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да осъществява процедурите, гарантиращи ефективни консултации между представителите на правителството, работодателите и работниците по въпросите, отнасящи се до дейността на МОТ, упоменати в чл. 5, ал. 1 по-долу.“
Националното сдружение на общините в Република България настоява да бъде включено изрично като член на Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който се провеждат тристранните консултации, но в мотивите не става ясно дали припознава себе си като „правителство“ или като „работодател“. Очевидно, не може да се приеме за правителство, което е изпълнителната власт в държавата на централно ниво.
Според същата Конвенция 144 на МОТ, сред членовете на тристранния диалог са „най-представителните организации на работодателите и работниците“. За да се бъде установено кои организации са „най-представителни“, през 4 години в България се прави преброяване, което тече именно в настоящия момент. Не е известно НСОРБ да са кандидатствали за представителност, което ги изключва и от групата на работодателите.
Разбираме, че общините, представени в тази неправителствена организация, проявяват интерес към евентуално разпростиране на браншови КТД, но е очевидно, че направеното предложение е неприложимо. В допълнение трябва да подчертаем, че НСТС е консултативен орган, където не се гласува и становищата на организациите в него се приемат само за сведение.