Промените в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се налагат поради вече направените промени в Закона за семейните помощи за деца, които не бяха обсъдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тази законова промяна беше направена с погазване на всички правила на социалния диалог, механизмите за социална справедливост, синхронизацията между обществените системи и законността. И беше предвестник на поредица нормативни промени, направени през настоящата година, в услуга на публичния имидж на едно лице в ущърб на хората с увреждания.
Напомняме, че въпросната законова промяна стана факт след емоционален статус в социалните мрежи. И това не показва вслушване в проблемите на българските граждани, защото в противен случай българското правителство трябва ежедневно да чува хилядите български семейства на болни деца и възрастни, които се налага да се молят за всеки лев, за да спасяват живота на своите близки в чужбина. В конкретния случай вече нямаше кой да се спасява, близкият беше починал, а неговата съпруга настояваше за наследствена пенсия. Човекът не се е осигурявал, не изпълнява изискванията на чл. 74 от КСО, поради което не може да му бъде отпусната пенсия, която да бъде наследена. Макар че възрастта му е позволявала да има много повече от 5 години трудов стаж, а демонстрираното благосъстояние показва, че доходи на семейството меко казано не са липсвали, не липсват и понастоящем.
Първата публична реакция на МТСП, след включването на омбудсмана в станалата популярна фейсбук драма, беше за спешна отмяна на задължителния петгодишен осигурителен стаж, който се изисква за получаване на наследствена пенсия. Тази риторика беше насочена изцяло срещу основите на пенсионно-осигурителната национална система, където получава пенсия този, който е дал своя принос към осигурителните фондове. И насърчава укриването на осигуровки! Ако министърът внушава, че няма никакво значение дали си допринасял или си укривал приходи – така или иначе ти или твоите наследници ще получите пенсия, никой няма да прави вноски във фонд „Пенсии“, а работилите по 40 години български граждани ще продължават да мизерстват с минимални пенсии.
В крайна сметка беше проявен минимален държавнически разум и плащането беше преобразувано в социална помощ. Но вредите върху обществената среда и морал вече са нанесени.
КТ „Подкрепа“ намира за крайна несправедливост социални помощи да се получават и от заможни семейства, докато дори за получаване на детски надбавки (месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст) българските семейства трябва да преминават през доходен тест. Стотици хиляди деца не получават тези базови надбавки поради факта, че брутните доходи в семейството надвишават напълно необоснованите максимални граници на месечни приходи. Докато децата-сираци, за каквито става дума в конкретния, породил законови промени, казус, получават детски надбавки без значение какво е имущественото състояние на семейството. Т.е. законодателят е вече е предвидил изключение за ощетените от съдбата деца. Настоящата промяна прави още един реверанс към тях, вместо да създаде условия за всички български деца. Последното би показало наистина воля за нормализиране на социалната политика, каквото без публичен натиск не се провежда от години.
Подчертаваме, че с тази промяна се отпускат по 115 лв. на 5800 деца-сираци, които и към момента получават детски надбавки. Докато други почти 700 000 български деца не получават дори детски надбавки! Сред тях са и деца, чиито майки днес съдят България в Европейския съд за правата на човека. Направеният законов реверанс струва по-малко на бюджета и има приличен ПР отзвук, но не е реална социална политика, от която може да се очакват осезаеми демографски ефекти.
Тъй като не ни беше дадена възможност да изразим позицията си по промените в Закона за семейните помощи за деца, заявяваме, че те бяха продиктувани не от загриженост към българските граждани, а от хаотичен ПР. Семейства, които живеят охолно дори за европейските стандарти, нямат нужда от социални помощи. И никакви пари не могат да компенсират липсата на родител.
КТ „Подкрепа“ не приема така направените промени и настоява за базова справедливост – отпадане на доходния критерий за отпускане на детски надбавки. Това би била реална държавна политика срещу задълбочаване на демографската криза в страната. А след като МТСП, народните представители и правителството единодушно заявиха, че гарантираният минимален доход не е адекватен по размер и обхват, настояваме той най-сетне да се увеличи до размера на линията на бедност, а критериите за достъп да бъдат облекчени. КТ „Подкрепа“ настоява за реална, не ПР социална политика.