С Т А Н О В И Щ Е

на Конфедерация на труда „Подкрепа“

Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за командировките в страната

 

 

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КТЗ,

Конфедерация на труда „Подкрепа“ потвърждава изразената в рамките на работната група принципна подкрепа за предложения проект на ПМС за изменение на Наредбата за командировките в страната. Почти всички предложени текстове са насочени към удовлетворяване на отдавна идентифицирана потребност от прецизиране на текстове и актуализация на стойности, несъответстващи на драстично изменените икономически реалности.

Напомняме, че когато остава да нощува в мястото на командировката, към момента на командирования се заплащат дневни пари в размер 20 лв. на ден и този размер не е актуализиран цели 15 години. Проектът на ПМС предвижда двойно увеличение на командировъчните в страната – на 40 лв., като дава възможност при определени условия те да бъдат и 80 лв.

В същото време изразяваме опасенията си, че определянето на фиксирана сума на командировъчните е предпоставка те отново да замръзнат и при по-бурни инфлационни процеси, каквито виждаме и към момента, след време да не отговарят на икономическите реалности в страната. Именно поради това настоявахме размерът им да бъде обвързан с някакъв показател, които подлежи на своевременна актуализация, като минималната работна заплата например. Това наше предложение не беше прието.

С промените отпада задължението, заложено в чл. 10, ал. 2, заповедта за командировка или командировъчното удостоверение да се заверява от упълномощено служебно лице и се подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето. Вярно е, че при ползване на електронен документ няма възможност за подписи и печати. От друга страна, тази промяна увеличава риска от злоупотреби – и към момента има практика работодатели да плащат командировъчни, които по същество са трудови възнаграждения. Вследствие на това държавният бюджет губи средства от неплатени данъци, а осигуреното лице губи обезщетения като такива за безработица, майчинство, пенсии и др. КТ „Подкрепа“ предлага да се помисли за въвеждане на изискване за предоставяне на допълнителни документи, които еднозначно да доказват, че наетото лице реално е било в командировка.

Не беше взето предвид и възражението ни срещу предложеното изменение в чл. 6, ал. 1, т. 3, поради което тук отново ще опишем нашите съображения.

В действащата редакция на чл.6, ал.1, в точки 1-3 са обособени три категории командировани лица, спрямо които наредбата е неприложима, като от текстовете е видно, че са използвани следните разграничителни критерии:

В т. 1 са обособени лицата, които „извършват постоянната си работа през време на пътуването“.

В т. 2 са включени лицата, които изпълняват служебните си задължения в населеното място, определено като място на работа при възникване на правоотношението.

В т. 3 са включени лица, които пътувайки, извършват определени дейности въз основа на граждански договор.

Предлага се тази трета категория лица да бъде заличена в този си вид, т.е. оттук насетне те да могат да имат качество „командировани лица“, а на тяхно място да бъдат посочени друга нова група лица, които да бъдат извадени от приложното поле на наредбата. Тази нова категория работещи (не по граждански договор) включва един неизчерпателно определен, а следователно неопределен кръг от лица, които няма да могат да се считат за командировани, защото характерът на работата им е свързан с пътуване между различни населени места. На практика се разширява неоснователно и необосновано кръгът на лицата по т.1, като към тях се добавят и работници и служители, които не извършват по презумпция работата си по време на пътуване. Създават се сериозни предпоставки за заобикаляне на закона и злоупотреба с право от страна на работодателите, защото една група работещи ще бъдат извадени от приложното поле на наредбата само защото чрез длъжностната им характеристика им е определен характер на работа, който е свързан с пътуване между различни населени места“, без те да осъществяват постоянната си работа по време на пътуване. Нещо повече, тези работници и служители ще бъдат поставени при много по-неблагоприятни условия от онези по т.1, които извършват постоянната си работа по време на пътуване. За последните е регламентирана възможността за компенсаторно заплащане, доколкото чрез §3 от ПМС № 133 от 14.07.1993 г. е предвидено вместо командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна, да им се заплащат суми за всеки пропътуван километър, когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място (обект) извън местодомуването, вместо за пропътуван километър може да им се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба. Тези средства са изрично определени за необлагаеми чрез текста на чл.24, ал.2, т.6 от ЗДДФЛ.

КТ „Подкрепа“ подчертава, че голяма част от предложенията на синдиката бяха отразени в проекта на ПМС и с оглед на високата обществена значимост на нормативния акт, изразява подкрепата си за неговото приемане. Като в същото време настоява да бъде премислена възможността за залагане на автоматизъм в определяне на размера на командировъчните в страната.