На 28 декември 2023 г. бе подписан нов Отраслов колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование. Влизането в сила на новите текстове предизвика полемика по отношение на начина на определяне на минималните основни трудови възнаграждения на помощник-възпитателите в детските градини. Години наред синдикатите поставяха за обсъждане проблема с ниското възнаграждение на помощник-възпитателите и непропорционалността му към вменените за тази категория непедагогически персонал трудови функции и отговорности. По тази причина, всички ние, а и обществото като цяло, възприемаме помощник-възпитателите като основен и незаменим сътрудник на учителя в неговата ежедневна работа с децата в детските градини и винаги сме споделяли нуждата от адекватно и достойно възмездяване на труда им. Вече в няколко поредни колективни трудови договора на национално ниво минималният размер на основните заплати на помощник-възпитателите се регламентира в процентно съотношение с минималната работна заплата за страната, като съотношението бе конкретизирано в размер на 110 % от МРЗ, което се определяше като крайно недостатъчно.
С разпоредбата на чл.29, ал.1, т.5 от новия ОКТД процентното съотношение на минималната основна заплата за помощник-възпитател спрямо МРЗ за страната бе определено на 132 %, като този нов минимален размер, съчетан с ръста на МРЗ от 1 януари 2024 г. дава основание да се твърди, че най-после възнагражденията на помощник-възпитателите бележат очаквания и отговарящ на значимата им роля ръст. Така определеният нов минимален размер на заплатите, обаче, предизвика брожения, поради новата формулировка използвана в договорната клауза, а именно: „за длъжността „помощник-възпитател“, със свидетелство за професионална квалификация – не по-малко от 132 % от минималната работна заплата“. Уточнението, че новият минимален размер на възнаграждението е относим към лица, притежаващи свидетелство за професионална квалификация даде повод на някои от директорите на детски градини да откажат да определят новите възнаграждения в предвидения нов по-висок размер на свои служители, които притежават професионална квалификация, но тя е придобита само по част от професията и това обстоятелство е документално подкрепено с издадено на лицето удостоверение за професионална квалификация.
Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ – Варна изразява несъгласие с този отказ, поради следното:
Различен подход при определяне на размера на възнагражденията в зависимост от наличието или липсата на професионална квалификация съществуваше и досега в текстовете на предходни ОКТД. В действащия до 28.12.2023 г. колективен трудов договор, минималния размер на основната заплата за помощник-възпитателите без квалификация бе определен на 105 % от МРЗ, а минималният размер на тези, които притежават професионална квалификация е определен в размер на 110 % от МРЗ. Мотивирани от това различие, голяма част от помощник-възпитателите преминаха през курсове и придобиха Удостоверения за придобита професионална квалификация по част от професията.
Сега отново са налице различни размери в зависимост от наличието или липсата на професионална квалификация, НО в т.4 и т.5 на ал.1 от чл.29 са регламентирани минимални размери за лица БЕЗ професионална квалификация (т.4) и за лица СЪС СВИДЕТЕЛСТВО за професионална квалификация (т.5). Свидетелство за професионална квалификация притежават лицата, които са преминали успешно през пълен курс на професионално обучение с хорариум на-малко от 960 учебни часа, доколкото квалификацията по професията „помощник-възпитател“ е от ТРЕТА степен на професионална квалификация. Така, на пръв поглед, извън хипотезите на т.4 и т.5 от ал.1 на чл.29 от ОКТД остават помощник-възпитателите, които са придобили професионална квалификация по част от професията и са получили Удостоверение за професионална квалификация. Те обаче безспорно НЕ СА лица БЕЗ професионална квалификация, поради което следва да получават възнаграждение по-голямо от предвиденото в т.4.
Чрез ал.2 на чл.29 от ОКТД се добавя допълващ текст по отношение на предпоставките, при които се прилагат някои от регламентираните в ал.1 минимални размери на основните възнаграждения. В разпоредбата на чл.29, ал.2 от ОКТД се посочва, че „договореностите по т.2, т.3, т.5, т.6 и т.7 се прилагат за служители със съответната професионална квалификация и/или образователно-квалификационна степен“. Както вече бе посочено, лицата, които са завършили успешно курсове за квалификация по част от професията, също са придобили професионална квалификация, което като извод произтича и от разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредба № 2 от 22 юни 2018 г. за документите за професионално обучение на лица, навършили 16 години.
В чл. 5, ал. 5 от Наредба № 2 се посочва:
Документите за завършване, удостоверяване и признаване на професионална квалификация са:
1. свидетелство за професионална квалификация;
2. удостоверение за професионално обучение;
3. свидетелство за валидиране на професионална квалификация;
4. удостоверение за валидиране на професионална квалификация по част от професията;
5. свидетелство за правоспособност – за професии, за които се изисква правоспособност, включително и за упражняване на регулирани професии;
6. свидетелство за правоспособност по заваряване;
7. Европейско приложение към документите по т. 1 – 4.
С други думи, видно от цитираното, издадените на и представени от служителите удостоверения за професионална квалификация, категорично са документ, който удостоверява и налага признаването на придобита професионална квалификация, а наличието на същата, съгласно чл. 29, ал. 2 от ОКТД, както бе посочено е предпоставка за определяне на минимално основно възнаграждение в размер на 132 % от МРЗ за страната.
Възползвайки се от така възникналата спорна ситуация, множество организации и центрове за професионално обучение съзряха в създалата се суматоха бизнес-възможности и само за дни към детските градини в страна бяха адресирани множество оферти за провеждане на курсове за придобиване на професионална квалификация / респективно валидиране на такава, като повечето от тях са в ценови диапазон над 1000 (хиляда) лева за всеки включен в обучение курсист. Под въпрос е и ефективното провеждане на предлаганото обучение за придобиване на професионална квалификация, доколкото продължителността от най-малко 960 учебни часа за курс, в който обучаемите за работещи на пълно работно време, предполага, че реалистичният срок на обучение е повече от една година. Нито интересите на работещите помощник-възпитатели, нито обществените интереси налагат да се толерира и стимулира подобен подход, при който заслуженият ръст на заплатите на помощник-възпитатели с десетки години професионален опит, се поставя в зависимост от реализирането на сериозен разход за набавяне на свидетелство, особено когато вече е налице придобита професионална квалификация, но за същата е издадено и получено удостоверение.
Не на последно място, твърденията на някои директори на детски градини, че не могат да актуализират заплатите до договорения размер от 132 % спрямо МРЗ, защото така имало вероятност да извършат „нарушение“, което ги прави уязвими, са меко казано неверни. Всички договорени в ОКТД размери на възнаграждения, както на педагогическия, така и на непедагогическия персонал са минимални, поради което индивидуалното договаряне на по-големи размери не само не би било нарушение, но и следва да се адмирира, ако са налице съответните финансови възможности за допълнителен ръст на заплатите.