Възможно ли е да се реализира в България и какви ще са ефектите?

/Анализ на Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „ Подкрепа“/

Безусловният базов доход (ББД), наричан още универсален базов доход (на английски Universal Basic Income, UBI), е държавна публична програма за периодично плащане (месечно), заместващо заплатата или обезщетението за безработица, предоставяно на всички граждани без да се изисква да работят, което да покрива основните им разходи за живот.

Цел – осигуряване на базов доход за част от обществото или преобладаващата част от него в бъдеще, което е извън пазара на труда, предвид навлизане на технологии, които ще заместят човека. Например, заетите в земеделието в България през 2010 г. са били 1,3 милиона души, докато през 2020 г. заетите са 233 хиляди, което е спад от 81%.

Необходимостта е продиктувана от грижата за човека и запазване на устойчивото общество и обществения ред, чрез четирите „Б“ – борба срещу безработицата, бедността и бунтовете.

Идеята възниква в началото на ХХ век. Последните години започва отново да става актуална, предвид бързото развитите на технологиите и на изкуствения интелект.

Малко история относно опитите за въвеждане на универсален базов доход в Европа:

2016 г. в Швейцария се провежда референдум за въвеждане на универсален базов доход, който е отхвърлен със 77% от гласувалите. Предложението е било да се предоставя месечно плащане в размер на 2 500 швейцарски франка.

През 2017-2018 г. във Финландия са предоставяли 560 евро на месец, вместо обезщетение за безработица.

През 2019 г. в Германия се предлага универсален базов доход от 1 200 евро на месец, като четири от пет човека получаващи базовия доход всъщност работят.

През 2020 г. гражданско движение от Австрия прави петиция под името „Въвеждане на безусловни основни доходи в целия ЕС“. Те предлагат нетният размер на безусловния базов доход да бъде в размер на 60% от националния медианен еквивалентен разполагаем доход, докато в страните, където доходите са ниски, да се прилага друг алтернативен показател.

През същата 2020-та година Испания подпомага 850 000 семейства (общо 2.3 млн. души) с до 1015 евро помощ, които преди това са живели с под 230 евро на месец. Предвид голямата бюрокрация не се постигна универсалност.

През 2021 г. автономната област Каталуния, Испания, обявява, че ще въведе двугодишна пилотна програма от края на 2022 г., която щяла да обхване 5000 каталунски граждани, независимо от доходите им, в размер от 950 до 1350 евро на месец.

Експериментите са кратки, включват малки групи от хора и не е ясно какви ще са дългосрочните ефекти, като най-важният е въздействието върху психичното здраве на хората.

Не съществуват публични данни за измерените ефекти и ползи за човека и обществото, като не на последно място възникват въпросите откъде ще дойдат парите и дали държавите могат да си позволят финансово подобна програма.

Да предположим, че в България се създаде програма, която да обхваща безработните в страната. Към днешна дата:

• заетите са около 3 млн. души;
• в активна възраст са 3,7 млн. души;
• студентите с българско гражданство са около 0,2 млн.души;
• работещите пенсионери – около 0,1 млн. души.

Изчисленията на КТ „Подкрепа“ показват, че около 600 000 души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор. Фактическите и математически безработните (без договор или самоосигуряване) представляват около 16% от хората в активна възраст. Ако приемем, че дори половината от тях работят на черния пазар, то пак хората без работа ще са 8% от общо лицата в активна възраст – 300 000 души. Според официалната статистика безработните у нас са около 130 хил. души или 3,5%, заради методиката за броенето им.

Да приемем, че всички 600 000 души бъдат включени в програма и се предлага базов доход от 1 000 лева на месец (малко над минималната работна заплата), то месечно ще са необходими 600 млн. лева, а на година 7,2 млрд. лева. Консолидираната фискална програма за 2004 г. предвижда бюджет от 75 млрд. лв., това е 9,6% допълнителни разходи. Сумата ще представлява 3,5% от БВП за 2024 г.

Изглежда, че към днешна дата тази сума е непостижима за възможностите на страната ни при днешното състояние на икономиката, съответно на бюджета.

Приемем ли, че базисният доход следва да покрива основните разходи за живот, чиято оценка е към 1 500 лв. на месец за 2024 г., то сумата ще нарасне с 50% и ще достигне годишно до около 10,8 милиарда лева, което е абсолютно непостижимо в близко бъдеще, освен ако рязко не нарасне данъчната тежест с поне 10-15%. Ако се приеме, че тежестта трябва да се поеме само от фирмите, то тежестта трябва да се увеличи значително. И това е само при условие, че програмата обхваща хората без работа. А какво ще е нужно, за да се приложи за всички граждани?

В заключение, универсалният базов доход може да се прилага първоначално единствено за най-засегнатите социални групи и то, при условие че сумата гарантира разходите за живот и не е по-голяма от минималната работна заплата, защото би я обезсмислило и най-важното е обезпечена финансово, без да са необходими драстични съкращения в разходите на държавно ниво.