За периода на кризата, свързана с повишаването на разходите за живот, гражданите на ЕС, които не са в състояние да отопляват добре жилището си, са се увеличили с 16 милиона. Повечето от тях са работещи. За сравнение,  през 2019 г. около 7% от европейското население не е било в състояние да си позволи да включва отоплението – това се равнява на 30,7 милиона души, от тях 13,4 милиона работещи. Това показват данни от анализ на Евростат, изготвен от Института за търговия към Европейския съюз.

Делът на хората, живеещи в енергийна бедност през 2023 г., нараства до 10,6%. Това са 47,5 милиона души, включително 23,7 милиона заети. Този факт  означава, че от 2019 г. досега още 16 милиона лица са енергийно бедни, при това 10,3 милиона от тях са трудово заети. Според данните половината от хората, които в момента не могат да си позволят отопление, са работещи. За сравнение – през 2019 г. те са били с 44%. Положението е дори по-тежко, защото понастоящем много от теза работни места са застрашени в резултат на високите разходи за енергия, пред които са изправени предприятията от индустриалните сектори.

Тези данни бяха представени в навечерието на лансирането на Споразумението за чиста промишленост на Европейската комисия, което включва и европейски „План за действия за достъпна енергия“.

*Източник: Анализ на данни от Евростат, изготвен от Института за търговия към ЕС

Цифрите показват необходимостта от пълно прилагане на европейската Директива за минималната работна заплата, което ще бъде от полза за повече от 20 милиона души в държавите-членки.

Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) призовава комисар Йоргенсен да включи в „Плана за действия за достъпна енергия“ следните мерки, необходими за предотвратяване на високите разходи за енергия, оказващи натиск върху компаниите, работните места и домакинствата:

• Въвеждане на ценови контрол за защита на домакинствата от променливите цени на енергията и за предотвратяване на енергийна бедност;
• предвиждане на разумна забрана за прекъсване на захранването за тези, които не могат да си платят сметките;
• по-добро регламентиране и финансиране за обществената и общинска собственост и повече инвестиции в енергийна инфраструктура;
• намаляване на разходите за заеми за възобновяеми и нисковъглеродни енергийни проекти и за изграждане на мрежова инфраструктура чрез публични инвестиции и собственост;
• гарантиране, че всички обществени средства, насочени към енергетиката ще се придържат към социалните условия за насърчаване и защита на колективното договаряне, справедливи заплати, безопасни условия на труд и права на работниците;
• действия за осигуряване на достъпна чиста енергия за индустриите, бизнеса и домакинствата, с по-демократичен контрол и с добри инфраструктурни планове.

Генералният секретар на EКП Естер Линч заяви: „Високите разходи за енергия засягат индустриалните сектори, работните места и домакинствата. Шокиращото увеличение на броя на работещите хора, които не могат да си позволят да отопляват домовете си, както и едва успяват да плащат наема си и да си купуват храна, показва точно защо ЕС беше прав да предприеме действия за увеличаване на заплащането и защо Директивата трябва да бъде напълно спешно транспонирана от държавите-членки. Директивата за минималната работна заплата, ако бъде приложена правилно, не само ще гарантира, че основните ставки на заплащане отговарят на разходите за живот, като се вземат предвид разходите за отопление на дома, но също така повече хора ще се възползват от наистина справедливи заплати, договорени чрез колективно договаряне. Така ще се гарантира, че хората получават справедливо заплащане за справедлив работен ден. Тези мерки са от съществено значение, защото данните показват, че по-голямата част от хората, изпаднали в енергийна бедност, всъщност работят. Отмина времето за разговори, необходими са спешни действия на ниво ЕС, за да бъдат намалени сметките за енергия за индустриалните сектори, бизнеса и домакинствата и за гарантиране на правото на чиста и достъпна енергия, признавайки я за обществено благо.“

Конфедералният секретар на ЕКП Лудовик Воет допълни: „В момент, когато вече 363 500 души умират годишно от студ в Европа, огромното нарастване на броя на хората, които не могат да си позволят да отопляват домовете си, изисква спешни действия. Планът за действия за достъпна енергия трябва да включва мерки, които съответстват на мащаба на ескалиращата криза, пред която са изправени работещите хора в Европа. Тези мерси следва да променят логиката  на пазара на електроенергия, да установят контрол на цените и да въведат разумна забрана на прекъсванията. „Трябва също така да се справим с фундаменталния провал на пазара, като дадем на публичния сектор по-голяма роля в планирането на достъпни, чисти и надеждни енергийни доставки и като предотвратим решенията, водени от печалби, които тласкат милиони хора към бедност. Това би означавало не само да имаме по-ниски сметки за енергия за домакинствата на работниците и техните семейства, но също така чрез облекчаване на натиска върху компаниите от високите цени на енергията би защитило работните места на хората.“