Уважаеми членове,

Европейската конфедерация на профсъюзите публикува съобщение за пресата относно развитието на колективното договаряне в Европейския съюз – 3,3 милиона по-малко работещи сега са обхванати от колективни споразумения в сравнение с началото на 2000 г. Поне 3,3 милиона по-малко са работещите, които са обхванати от правото си на колективни споразумения в Европейския съюз днес, в сравнение с началото на века, показват последните данни.

Обхватът на колективното договаряне намалява в 22 от 27-те страни членки на ЕС от 2000 г. насам, в резултат на обмислени политики, прилагани в държавите и одобрени от Европейската комисия, често поради погрешната идея, че високите нива на колективно договаряне са лоши за икономиката. Фактите показват, че силните системи за колективно договаряне допринасят за по-високи заплати и по-добри условия на труд, както и за по-справедливо общество, и по-добри икономически резултати.

Най-голям спад в процентите на обхванатите работещи е в Румъния (100% до 23%), Гърция (100% до 25%) и България (56% до 23%), сочат данни на Амстердамския университет. Цифрите показват също, че броят на обхванатите работещи е намалял в 9 от 15-те страни, за които има данни, включително Гърция (-1,2 млн.), Германия (-884 000) и Унгария (-439 000). Сега има огромно несъответствие в обхвата между държавите в ЕС, като само 7% от работещите са обхванати от колективното договаряне в Литва, в сравнение с 98% в Австрия.

Данните показват спада в следните държави:

Източник: Jelle Visser, ICTWSS Data base. version 6.1. Amsterdam: Amsterdam Institute for Advanced Labour Studies AIAS. October 2019; OECD Stat.

ЕКП показа тези графики с данни по време на консултациите на Европейската комисия за справедливи минимални заплати. Документът на ЕК от първия етап на консултациите гласи: „Колективното договаряне е съществен елемент от социалната пазарна икономика, насърчавана от ЕС и силна основа за добро определяне на заплатите.“ ЕКП смята, че ЕК трябва да използва инициативата си за справедливост при минималните възнаграждения, за да защити колективното договаряне, ако обхватът е вече голям, и да го разшири в страни, където е нисък, за да бъдат намалени неравенствата, да бъдат подобрени условията на труд, и повишена производителността.

Заместник-генералният секретар на ЕКП, Естър Линч, каза:

 „Повишаването на законоустановените минимални възнаграждения е, най-малкото, необходимо за поддържане на хората над прага на бедността, а колективното договаряне е най-добрият начин да се гарантира, че работещите получават наистина справедлив дял от заплатите. Това се отнася и към борбата с разликата в заплащането на половете и осигуряването на добри условия за работещите извън стандарта. Неуспехът на страните членки да предприемат действия за насърчаване на правото на работещите и способността им за колективно договаряне пречи на всички видове възнаграждения. Слабото колективно договаряне означава и по-ниски минимални заплати: справедливи минимални възнаграждения могат да възникват само на пазари на труда с ефективни системи за колективно договаряне, които осигуряват и адекватен обхват. Положително е, че Европейската комисия призна, че колективното договаряне е от съществено значение, за да има справедлива икономика. Вече е логично да бъде насърчавано колективното договаряне – особено там, където броят на включените работещи е нисък. ЕС обаче не трябва да се намесва, когато няма проблеми с този вид договаряне. Това може да започне с изискване за 2 трилиона евро (14% от БВП) годишно публични разходи за услуги, строителство и доставки, които да отидат за фирми, прилагащи споразуменията за колективно договаряне.“