На 7 октомври 2026 г. отбелязваме Световния ден за достоен труд. Тази година в центъра на нашите искания за достойни работни места, нормални заплати, сигурна заетост и спазване на правата на работещите поставяме младите работници, с призива: „Да променим отношението към младите работници – те имат право на по-добро бъдеще“.

Във времена на глобални промени и постоянни кризи, младежите получават по-ниски заплати, работните им места са несигурни, повишените разходи за живот им пречат чрез труда си да изградят достоен живот. В България младите хора са сред онези, които срещат най-големи затруднения на пазара на труда. Вярно е, че в нашата страна политиките по заетостта се опитват да поставят акцент върху включването на младите хора, особено на NEET – тези, които не работят, не учат и не се обучават, както и върху развитието на дигитални и професионални умения. Плана за действие по заетостта за 2026 г. акцентира върху активирането и включването на младите хора на пазара на труда, придобиването и развитието на професионални и дигитални умения и подкрепата за прехода от образование към заетост. През 2027 г. би следвало да бъде добавена и необходимостта от адаптиране към изкуствения интелект и променящите се изисквания на пазара на труда. Тези мерки съществуват, но гарантирането единствено на достъп до работа не е достатъчен – необходимо е младите хора да имат достъп до достойна и сигурна работа. Заетостта им не трябва да означава ниско заплащане, несигурни договори, постоянна адаптация към пазара без гаранции за развитие или невъзможност за постигане на самостоятелен и достоен живот.

Политиките за младежка заетост трябва да бъдат насочени не само към броя на включените в заетост лица, но и към качеството на създаваните работни места, достойните доходи, безопасните условия на труд, възможностите за професионално развитие и реалното участие на младите хора и участието на социалните партньори. Въвеждането на изкуствения интелект и новите форми на организация на труда трябва да бъдат съпроводени с гаранции за правата на работещите, защита от психосоциални рискове, право на изключване от работната среда, справедлив преход и ефективно участие на социалните партньори.

Необходима е промяна и  ние – синдикалните организации трябва да положим усилия и да гарантираме, че младите работници ще могат да упражняват правата си, да подкрепим участието им в синдикалното движение и в демократичния живот. Само така, младите хора ще успеят да изградят колективната си  сила и заедно да защитят своите интереси. Защото младите работници не искат просто да си намерят някаква работа. Те искат и заслужават възможност да изградят живот. Младите хора имат също нужда от надежда, а синдикалната организация трябва да се превърне в мястото, където тази надежда се развива и реализира.  Защото само достойният труд може да е здравата основа, върху която е възможно да бъде изграден сигурен и смислен живот.

Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) посвещава тазгодишния Световен ден за достоен труд на усилията си да гарантира, че всички работни места в Европа са качествени. Условията за достоен труд са от решаващо значение за изграждането на една по-конкурентоспособна Европа. Повишаването на качеството на работните места е от ключово значение както за повишаване на конкурентоспособността на Европа, така и за подобряване на живота на работещите.

Тази година отбелязването съвпада с подготовката на Европейската комисия за представяне на Законодателния акт за качествените работни места. В речта си за състоянието на Съюза председателят на Комисията – Урсула фон дер Лайен пое ангажимент той да бъде представен преди края на годината. Проучванията показват, че основните причини за проблемите с конкурентоспособността на Европа: недостигът на работна ръка, недостигът на умения и ниските нива на инвестиции – са тясно свързани с качеството на работните места:

• Недостиг на работна ръка: В целия ЕС индустриите, които срещат най-големи трудности при набирането на работещи, получават средно с 9% по-ниско заплащане от тези, които са най-малко засегнати от недостиг на работна ръка.
• Недостиг на квалифицирани кадри: Само 39,5% от всички работещи могат да участват в обучение – доста под целта на ЕС от 60%. Колективното договаряне помага, като 66% от споразуменията включват право на обучение.
• Ниски инвестиции: Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са по-високи в страни, където правата на участие на работещите са силни, и най-ниски там, където са слаби.

Ето защо ЕКП, както и националните синдикални федерации отбелязват Световния ден за достойни условия на труд, като призовават европейските правителства да подкрепят една по-силна законодателна основа, в която да има реална промяна за работещите, като предостави обвързващо законодателство в следните области:

• Изкуствен интелект и алгоритмично управление на работното място;
• Безопасност и здраве при работа, по-специално за предотвратяване на психосоциални рискове, рискове, свързани с климата, мускулно-скелетни разстройства и насилие и тормоз, основани на пола, на работното място;
• Защита на правата на работещите във веригите за подизпълнение и трудовото посредничество;
• Справедлив преход;
• Прилагане и ролята на социалните партньори;
• Право на прекъсване на връзката и работа от разстояние.

Според ЕКП, Европейската комисия не бива да забравя, че истинският двигател на прогреса са хората, които могат да водят достоен живот – със справедливо заплащане, сигурни работни места и време за семействата си. Европа никога няма да спечели надпревара, основана на орязването на правата на работещите. Комисията трябва още тази година да представи Закон за качествените работни места, съдържащ задължителни правни норми, а не поредните празни обещания. Всеки труд трябва да бъде достоен, независимо от отрасъла или региона, в който се случва това.

Все още обаче, за твърде много хора в Европа това не е реалност. Статистиката посочва, че над 16 млн. души в Европа живеят в бедност, въпреки че работят, поради ниското заплащане. Повечето от тях не преминават през обучение. Неуредената с правила употреба на изкуствен интелект лишава работещите от самостоятелност и застрашава работните им места. Стресът, прегарянето и други психосоциални рискове увреждат здравето на трудещите се, и липсва конкретно законодателство на ЕС за тяхното предотвратяване.

Предвид тези огромни и нарастващи предизвикателства в сферата на труда е ясно, че Законът за качествените работни места трябва да включва строги нови разпоредби, а не просто насоки, които недобросъвестните работодатели ще пренебрегнат. Подобряването на качеството на работните места би донесло ползи за всички: не само ще подобри живота на работещите, но и ще направи европейските предприятия по-конкурентоспособни, като им осигури висококвалифицирана и мотивирана работна сила.