МКП (Международната конфедерация на профсъюзите) напомня, че ключът към укрепването на демокрацията и изграждането на приобщаващи общества е чрез насърчаване на равенството на работното място.

Жените са изправени пред системни неравенства, в това число и неравностойно участие като работна сила, постоянна разлика в заплащането между половете, свръхпредставяне в неформалните сектори и тормоз на работното място.

Освен това, популистките движения и авторитарните режими продължават да подкопават десетилетия напредък към равенство на жените, което включва равноправно участие на работното място, икономическо и политическо овластяване и достъп до образование.

Люк Триангъл, генерален секретар на МКП заяви: „Пътят към едно наистина приобщаващо, справедливо и демократично общество е чрез безкомпромисно търсене на равенство между половете на работното място. Нашият призив за Нов социален договор, който да трансформира отношението към половете – е за създаване на условия, при които всяка жена може да преуспява – с достойнство, свободно от дискриминация и насилие. На този Международен ден на жената ние отново се ангажираме с тази визия и се застъпваме за трансформиращи политики, които благотворно да повлияят на всички работещи.“

На фона на нарастващите глобални предизвикателства, включително нарастването на популистките десни идеологии и авторитарни правителства, глобалното синдикално движение стои твърдо в своя ангажимент за равенство между половете и правата на жените. Според ръководството на МКП – всички ние трябва да увеличим усилията си за постигане на равенство между половете в света на труда, като съществен принос към приобщаващите, мирни и демократични общества.

Едни от най-належащите въпроси за решаване са свързани с:

• Помагащите професии: Предвижда се инвестициите в универсални грижи за деца, както и всякакви дългосрочни грижи да създадат 280 млн. работни места до 2030 г. Подобни инвестиции ще увеличат нивата на заетост на жените със 78%, като 84% от тези позиции са официални, предлагайки спасителен пояс за значителен брой жени-мигранти, които понастоящем са заети неформално.
• Разликата в заплащането между половете: В световен мащаб жените печелят приблизително 20% по-малко от мъжете и при сегашния темп ще са необходими 257 г., за да се постигне равно заплащане за еднакъв труд. Преодоляването на тази празнина изисква съгласувани усилия за повишена прозрачност на заплащането, борба с професионалната сегрегация, подобряване на баланса между професионалния и личния живот, по-добра социална защита и справедливи минимални заплати.
• Насилието, основано на пола, и дискриминацията в света на труда: За да постигнем равенство между половете, трябва да се справим със сексизма, расизма, ксенофобията и дискриминацията срещу работещите хора от ЛГБТКИ+ и мигрантите в света на труда. За да постигнем това, трябва да видим напредък по отношение на включването и участието на работещите жени, в цялото им многообразие – на работното място.
• Ангажираността на синдикатите: синдикатите трябва да ръководят програми за трансформация на отношението към пола чрез колективно договаряне и социален диалог. Това трябва да бъде придружено от увеличаване на лидерството на жените в синдикатите, което е от съществено значение за изграждането на приобщаващо и справедливо синдикално движение.