Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи национално проучване за състава на комисията и принципите на провеждане на директортските конкурси във връзка с неговата професионална експертиза. Наредба № 16 от 01.07.2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование, бе ситуирана от МОН, без да бъде обсъдена на Отраслов съвет за тристранно сътрудничество в системата на „Средното образование“ и във връзка с решение №6467 на ВАС от 15.06.2023г.

В проучването са участвали 92,9% учители и директори и 1,6% родители. Останалите са респонденти са заинтересовани за системата граждани. Средната възраст на отговорилите 93% учители е 54 години.

На въпроса „Смятате ли, че всички важни нормативни документи в образователната система трябва предварително да се обсъдят и имат консенсус в Националния отраслов съвет?“, участниците категорично, с 91,5%, са отговорили одобрително.

За отмяна на наредба №16 за директорските конкурси и да се изработи нова след консенсус с учителските и работодателски организации 75,1%, а срещу тази отмяна са едва 10,3%.

На въпроса: „Смятате ли, че в състава на конкурсната комисия за директори трябва да има член на МОН или РУО?“:

• 45,3% – трябва да има членове и от двете институции;
• 18,2% – не трябва да има участници от тези институции;
• 15% са на мнение, че само Регионалното управление на образованието трябва да има член;
• 14,1%, са отговорили, че само МОН, без РУО, трябва да влязат в състава на комисиите.

Респондентите са категорични за участието на, „пропуснатите“ от наредба 16 членове в директорските комисии синдикати и работодателски организации:

• 89,6% са за член от синдиката /респективно синдиката, в който членува кандидатът/;
• 75,3% смятат, че в комисиите трябва да участва член на работодателските организации в образованието /респективно организацията по членството на кандидата/.

Интересен е отговорът на анкетираните по повод участието на член на „Обществения съвет“:

• 71,4% са на мнение, че този участник е с ниска експертиза и няма място в тази комисия;
• 25,3% са склонни да има такъв член само и единствено, ако е с висше образование;
• 3,3% са отговорили, че родителите са важен политически електорат, макар и с начално образование.

Липсата на учителските синдикати и работодателски организации очевидно са най-неодобряваните политически решения във връзка с Наредба 16. По повод изискването за стаж на кандидатите за директори, респондентите са преценили, че трябва да се изисква поне 10 години педагогически стаж – 57,5%. 21,7% са склонни за 5 години, но ако този стаж е като педагогически специалист с управленчески функции.

По следващия въпрос „Смятате ли, че бъдещият директор на образователна институция трябва да има магистратура/специализация в „Управление на образованието“?:

• 55,8% са отговорили утвърдително;
• 39% смятат, че всяка педагогическа специалност е достатъчна.

На „Смятате ли, че при провеждането на директорските конкурси ще има опити за партийни лобирания?“:

• 82,6% от отговорилите все още са с усещането, че партиите режисират процеса;
• 9,5% смятат, че правилата са добри и не допускат партийни интервенции.

На последния въпрос „Смятате ли, че видеонаблюдението, включено като задължителен елемент при провеждане на изпита, ще бъде ефективно?“:

• 65,6% са посочили, че ще бъде, но само и единствено, ако е предоставяно безусловно при поискване, което не е текст в наредбата;
• Останалите респонденти не го приемат за ефективно, а само затрудняващо процеса и настояват за неговата отмяна!

Очевидно анкетата ни дава следните изводи:

1. Липсата на участници на организациите на учителите  и директорите поставя под огромно съмнение процеса по избор на новите директори на образователни институции. Представителите на „Обществения съвет“ в никаква степен не променят критерия представителност и прозрачност.
2. Изискванията за ценз и стаж показват, че категорично не са приоритет в избора на бъдещите управленци на образователни институции.
3. Остава усещането за партийни лобирания в процеса, като дори и видеонаблюдението, което се показва само при поискване от съда и се унищожава на втория месец, не може да повиши надеждата за честност и прозрачност.