До Председателя на Народното събрание

До Парламентарната група на „ГЕРБ-СДС“

До Парламентарната група на „ПП-ДБ“

До Парламентарната група на „ДПС“

До Парламентарната група на „БСП за България“

До Парламентарната група на „Възраждане“

До Парламентарната група на „ИТН“

Чрез Председателя До Членовете на Парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика

ПОЗИЦИЯ НА КТ „ПОДКРЕПА“

Уважаеми дами и господа народни представители,

Направените предложения за промени в критериите за представителство на работниците и служителите, и на работодателите, съгласно чл.34 и чл.35 от КТ по никакъв начин НЕ ПОДКРЕПЯМЕ и заставаме твърдо ПРОТИВ, тъй като те не кореспондират с обективната реалност.

Българската икономика като част от икономиката на Европейския съюз в последните 3-4 години не е в никакъв сериозен подем, а нещо повече – тя е в застой и дори е под угрозата на рецесия, която се наблюдава в някои водещи икономики като тази в Германия например.

Освен това трудовата заетост и броя на осигурените лица ежегодно намаляват в абсолютна стойност, съгласно статистическите данни от НСИ и НОИ, в следствие на демографската криза и свързаната с нея отрицателен прираст на населението в България в т.ч. работещи и осигурени лица.

В условия на демографска криза (намаляващо население, увеличение на средната възраст на населението), нарастващи социални неравенства, борбата срещу бедността и социалното изключване, необходимостта от постоянно повишаване на квалификацията и преквалификацията на работещите, предизвикателствата, свързани със Зеления преход, тлеещото напрежение в различни сектори от икономиката и то не само у нас, и необходимостта от устойчив и конструктивен социален диалог е недалновидно да се правят прибързани промени в действащото законодателство, което естествено би довело до допълнително излишно напрежение и то няколко месеца преди да започне процедурата за установяване на представителност.

Историческият преглед на измененията на чл.34 и чл.35 от КТ показва, че те се придържат към измененията на пазара на труда и на икономиката в страната, съобразено с демографските процеси.

Имайки предвид горното са лишени от всякаква логика – икономическа, социална и обществена, предложенията за повишаване на тежестта на икономическите дейности от една четвърт на една трета и на обхванатите работници от 50 000 на 75 000 (предложения за промени в чл.34, т.1 и 2  и чл.35, ал.1, т.1, б.а и т.2 от КТ).

Нито икономическият ръст налага увеличаването на тежестта на икономическите дейности, нито абсолютният брой на работещите и осигурени лица налага увеличаване на броя на членовете.

Използването като аргумент заложените нива в Директивата за адекватните минимални работни заплати на Е.С. (2022/2041) е несъстоятелен, тъй като процедурата и критериите по придобиване на национална представителност на организациите на работниците и служителите, и на работодателите няма пряка връзка с прилагането на нивата, заложени в нея включително и тези за увеличаване на тежестта на колективното трудово договаряне и броят на подписаните колективни трудови договори.

Според нас направените предложения целят капсулиране на социалния диалог и колективното трудово договаряне, повишаване на градуса на социално напрежение във всички слоеве на българското общество и създаване на предпоставки за игнориране и изхвърляне от полето на социалния диалог и колективното трудово договаряне на доказани, коректни и отговорни социални партньори, един от които е Конфедерация на труда „Подкрепа“.

За да бъдат постигнати нивата за обхвата на колективните трудови договори в отделните икономически дейности са необходими законови промени, с които да се насърчи социалният диалог и преговорните процеси за колективни трудови договори, като се разширят възможностите за използване на институцията НИПА и се разширят правомощията на ИА „ГИТ“. Необходимо е при не постигане на договорености по КТД в преговорния процес за период от 3 месеца например задължително да се отправи искане за съдействие до НИПА и базирайки се на обективността и неутралността на нейните експерти, да се приемат като задължителни техните предложения и препоръки. По подобен начин е необходимо да се разширят правомощията на ИА „ГИТ“ за спазване на договореностите по КТД на всички нива – браншово, фирмено и т.н., а не само спазването на законите и подзаконовите нормативни документи, както и определянето на арбитражната дейност на НИПА, като първоинстанционна съдебна инстанция при трудови дела.

Въвеждането на т.нар. секторни КТД смятаме като неразумна и лишена от всякаква обективност идея, тъй като никъде в трудовото законодателство няма дефиниране на термина „сектор“.

С Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, в глава Втора изчерпателно са изброени документите за първоначално установяване наличието на критериите по чл.34 и чл.35 от КТ.

Считаме, че действащите нормативни  критерии в чл.34 и чл.35 от КТ напълно отговарят на състоянието на икономическата заетост по браншове и сектори, и обществените отношения, не е необходимо да се променят и разпоредбите на КТ относно колективното трудово договаряне, предвид че разпоредбите са ясни и че е договаряне между страните в процеса. В заключение, предвид гореизложеното,  не би следвало тази част от Кодекса на труда да се изменя, променя или допълва.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Базирайки се на изложеното дотук, КТ „Подкрепа“ още веднъж открито потвърждаваме, че сме твърдо ПРОТИВ предложенията за изменения на чл.34 и чл.35 от КТ и в този смисъл КАТЕГОРИЧНО заявяваме, че ние няма да допуснем това дискриминационно отношение и сепаративна договореност сред част от досегашните ни социални партньори и с всички позволени от Конституцията и законите на страната възможности и средства ще защитим правото на българския работник и служител свободно да се сдружава и да отстоява своите права и интереси чрез КТ „Подкрепа“ – „Синдикатът донесъл свободата“ преди 35 години!

Инж. Димитър Манолов
           Президент