Международният секретар на КТ „Подкрепа“ Веселин Митов откри днес в централата на синдиката двудневна международна конференция „Да превърнем зеления преход на Западните Балкани в реална възможност за работещите“. Форумът е част от обучителната програма на Европейския работнически център EZA, който представлява мрежа от 70 синдиката, центрове за обучения и институти със социална насоченост от над 30 страни. КТ „Подкрепа“ е член на EZA от 2010 г. Западните Балкани и тяхната интеграция, шестте страни от Западните Балкани са сред политическите приоритети на EZA. Във форума участие ще вземат над 20 синдикалисти от региона, от почти всички страни.
„Много се дискутират напоследък двата основни прехода, които нашето поколение сме призвани да извървим, а именно – дигиталният преход и екологичният преход. Днешната конференция третира предизвикателства и проблеми на екологичния преход, и в частност на т.нар. зелена сделка.
През последния месец сме свидетели на всичко това, което се случва в Европа – с протеста на фермерите, с протеста на работещите в селското стопанство. Знаем, че по-малко от 3% от активното население в ЕС е в селскостопанския сектор, но въпреки това този сектор успя да направи това, което никой друг сектор не е постигнал до сега. А именно – да принуди Европейския парламент и Европейската комисия да дадат заден ход по не малко линии, касаещи общата селскостопанска политика, регулацията за пестицидите, обработваемите площи и някои аспекти от зелената сделка.
Целта ни тези два дни е да обменим оперативен опит, някои добри практики, да идентифицираме предизвикателствата в отделните страни по линия на тази т.нар. зелена сделка. Надяваме се на интересни презентации от колеги от страни-членки на ЕС, като Полша, Румъния, Франция, Германия, за да видим как в този сложен момент, в който се намира Европа, момент, който е две години след започналата война в Украйна, а също така в момента се намираме на близо сто дни от предстоящите европейски избори. Избори, които могат да донесат съществени изненади за цяла Европа и последствия, защото знаем, че ЕК в настоящия си мандат приключва своята дейност след няколко месеца.“
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов каза, че е под въздействието на емоциите във връзка със ставащото напоследък в България.
„Преди една седмица в България затвори втората по големина топлоелектрическа централа, не защото не може да работи, а защото има зелена сделка с някого. Поне 400 души останаха без работа.
Идеята на зелената сделка е да оставим на поколенията една по-добра среда за живеене. Повечето идеологии от този вид залагат на това: нека сега да страдаме, за да могат хората в бъдеще да живеят по-добре. Но да страдат тези, които живеят сега и веднага за нещо, което не е известно първо дали ще се случи, второ – кога и трето – ако се случи, на каква цена. Ние в момента сме тези, които трябва да страдат за нещо, което не е известно кога ще се случи Когато хората си поставят някакви цели е хубаво да намерят баланс между желанията и възможностите. В рамките на последните години стана безпощадно ясно, че целите, които си е поставила зелената сделка и текущите ни възможности категорично не съвпадат. Това значи, че трябва да помислим как да ги въведем в баланс, т.е. да не бързаме толкова много да се стараем да изпълним някакви цели, защото бързането може да ни доведе до още по-големи щети. Ние унищожаваме ресурси, с които разполагаме, унищожаваме най-ценния ресурс, който имаме – земеделската земя. В България плодородна земеделска земя се унищожава, за да бъдат изграждани върху нея фотоволтаични паркове, в които да се произвежда електроенергия със спорна ефективност. А това, без съмнение, ще ни доведе до тежки щети в не чак толкова далечно бъдеще.
Хубаво е да помислим и да поговорим помежду си как е възможно да потърсим възможности за себе си, дали ще ги намерим, аз не знам. Вероятно ми личи, че съм песимистично настроен. Твърде е възможно да има решение. Говорейки за региона, който ние обитаваме, сме в рамките на тази особеност, че една част от нас вече участват в т.нар. зелена сделка, по силата на обстоятелството, че членуват в ЕС. За други – тези неща все още не се отнасят. Но така или иначе с трансформации, които предстоят, по един или друг начин ще се случи и при тях. Нека ние поговорим тук по между си за това как първо да предпазим работната сила от щетите, които очевидно ще ни бъдат нанесени. Искам да кажа за хората, които не са от България, че в този район, в който се произвежда електричество от въглища в България са заети около 120 000 души. Това са работещи в тецове, в мини, в съпътстващи поддържащи производства, което значи, че тези 120 000 човека /а това е един регион, който е около една шеста от България/ – са застрашени от загуба на работни места, от емиграция. Затова е хубаво да поговорим всички заедно за това какво може да направим, така че да се предпазим първо от заплахите и второ – да видим дали във всичкото това има нови възможности, защото такива, без съмнение ще има. Големият проблем е, че когато се говори за нови възможности и всички те са в много неопределено бъдещо време. Споменават се с лекота неща, за които все още не са измислени технологии, или ако съществуват просто технологии, те са толкова скъпи, че ние по никакъв начин не може да си ги позволим.“
По време на откриването на форума председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова заяви: „За мен пътят към всички предизвикателства, които имаме и сега, и за бъдещето на нашите деца, се коренят в това да обединят усилията си да работим заедно. Зеленият преход е едно от големите предизвикателства, които в глобално ниво засяга и България, и Европа, и то върви заедно с голямата дигитална трансформация, но Европа има и още едно предизвикателство – демографията. Ако всички европейски държави, за едно с всички, предприели стъпки да бъдат членова на ЕС, не намерим общите решения и общия път как с тези три големи прехода, които ни предстоят, Европа нито ще бъде силна икономически, нито ще бъде конкурентноспособна, нито солидарна и социална. В последните 2 години ИСС има над 10 различни становища, които касаят почти всички европейски законодателни инициативи, почти всички национални стратегически документи, включително и в плана за тази година ние сме си поставили задача – имаме 3 акта, които имат пряко отношение към Зеления преход“. Зорница Русинова допълни, че още през месец март тази годинна ИСС ще излезе с резолюция за по-мащабен национален план, който да обхване всички елементи на трансфомацията на българската икономика, за да може тя да бъде справедлива за всички – работници, работодатели и общество.
Поставяйки си едни амбиоциозни цели, ние трябва да знаем как да стигаме до тях – това е неизвестното в много държави, включително и България. Този въпрос е много чувствителен, а общественият дебат при нас през последните години не се състоя по начина, по който трябваше да се състои. Има едно обединение между политическите сили за това как ще се развива енергийната система на България, кои ще са новите източници, какъв ще бъде техният дял в общия енергиен микс. Липсваше стратегическа визия и стратегическа рамка как България ще трансформира индустрията и икономиката си. Това води до натрупване на редица реформи и инвестиции, които трябва да се направят за много кратки срокове и което, естествено, постави въпроса доколко това е реалистично. , коментира заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева.
Зеленият преход е не само екологична необходимост, той е шанс за социално и кономическо обновление. Във време, когато светът се сблъсква с безпрецедентни екологични обстоятелства, ролята на синдикатите и работещите в този преход е по-важна от всякога. Зеленият преход не е просто екологичен или икономически процес, той също е социален процес, който изисква създаване на нови и устойчиви работни места, които да гарантират достойни условия на труд и справедливо възнаграждение. В този контекст синдикатите имат отговорната задача да защитават правата на работещите и да насърчават социалния диалог. КТ „Подкрепа“ ясно е подчертала в своята Резолюция №17, озаглавена „За наистина справедлив Зелен преход“, че Зеленият преход трябва да се осъществи с минимална социална цена и никой да не остава зад борда. Това е послание, което силно резонира с моите убеждения и ангажимент към защитата на околната среда, но и на социалната справедливост. Убедена съм, че Зеленият преход не може да бъде успешен без съвместните усилия на бизнеса, синдикатите, неправителствените организации и гражданското общество“, заяви в своето изказване председателят на Фондация Виа Понтика Ина Агафонова.
