ДО
Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
ПРИ 49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Д-Р ГАЛЯ КОНДЕВА МЪНКОВА
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО
Г-Н ИВАЙЛО ИВАНОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

С приемането на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз пред страните-членки на общността бе поставено като основна цел предприемането на обединени усилия за постигане ръст на колективното трудово договаряне, което да обхване не по-малко от 80 % от заетите лица във всяка държава – членка. Европейските ни партньори обръщат специално внимание на нивата на колективно трудово договаряне у нас. В тази връзка, българската държава, поне на теория, се ангажира с предприемане на множество, вкл. законодателни мерки за насърчаване на диалога, улесняване и ускоряване на процеса по сключване на колективни трудови договори, като тепърва темата ще става все по-актуална. Ниското ниво на колективно трудово договаряне в България бе обект на специално внимание в Европейския парламент, както и на изявления на представители на европейски синдикални организации. Икономическият и социален съвет на Република България още през април 2023 г. прие и публикува специално Становище за насърчаване на колективното трудово договаряне.

На този фон, със съжаление и огорчение, за пореден път констатираме, че от години, колективното трудово договаряне в отрасъл „Здравеопазване“ от страна на работодателските организации в сектора се възприема като безсмислен и ненужен фарс. И с поведението си те продължават да превръщат законово регламентирания механизъм за социален диалог в заложник на пълната липса на адекватни действия по реформиране на здравната система у нас, а това прави работещите в системата основни потърпевши, с което омагьосаният кръг се затваря, след което същите работодателски организации алармират за тоталната липса на медицински специалисти.

Повече от десетилетие, легитимността на сключваните Отраслови колективни трудови договори за „Здравеопазване“ е силно оспорима, поради отказът на работодателските организации да участват в процедурата по договаряне и сключване на договора. Така неговото юридическо действие се ограничава до степен на практическа неприложимост. Вследствие на това, в края на ковид пандемията, представителите на държавната власт, както законодателна, така и изпълнителна, осъзнавайки сериозността на кадровата криза в системата, потърсиха алтернативни начини да гарантират определени минимални нива на заплащане, вписани в Отрасловия колективен трудов договор, сключен през април 2022 година. Въпреки че този подход търпи множество критики, той е явно признание за нуждата от регламентация на едни по-достойни и стимулиращи условия на труд и бе посрещнат с много висока степен на обществено одобрение. През последните дни сме свидетели на нова яростна кампания от страна на най-отявлените критици на въвеждането на обвързаност между финансирането на лечебните заведения и постигнатите от тях нива на основни възнаграждения за заетите в тях. Признавайки наличието на кадрова криза, която заплашва съществуването и осигуряването дори на минимално здравно обслужване на населението, те открито се противопоставят на опитите чрез колективно трудово договаряне да се постигне ръст на заплатите в сектора, аргументирайки се с липсата на реформи и липсата на средства. Медиите непрестанно ни доказват наличието на огромни диспропорции в заплащането на специалистите, констатации за злоупотреби с парични средства в особено големи размери и други деформации, които в голяма степен се дължат и на лошото управление от страна на същите тези работодатели. Ние, като представители на заетите в сектора, по никакъв начин няма да приемем прехвърлянето на отговорността за проблемите в системата върху плещите на хората на наемния труд. Няма да спрем да настояваме за категорична и осезаема промяна в размера на възнагражденията и в подобряване условията на труд, както и да алармираме, че продължаващото безхаберие и бездействие обрича здравето и бъдещето на нацията.

През настоящия месец изтече възможния максимален срок (двугодишен) на действие на сключения през 2022 г. Отраслов колективен трудов договор. Опитите ни да реализираме процедура по договаряне и сключване на нов договор до настоящия момент са откровено саботирани, което се потвърждава от факта, че на два поредни Отраслови съвета за тристранно сътрудничество, работодателските организации, отказват да се явят и да участват в преговорния процес. Припомняйки, че това поведение е в разрез с коментираното по-горе по повод на Директива (ЕС) 2022/2041, тук ще добавим и обстоятелството, че отказът на работодателските организации да преговарят е явно нарушение и на националното трудово законодателство, доколкото в чл. 52, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е ясно и недвусмислено е регламентирано, че „отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор“.

Предвид посоченото, призоваваме всички компетентни органи и институции да обърнат нужното внимание на случващото се в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество за отрасъл „Здравеопазване“ и приканваме към прилагане на закона и провеждане на процедура по преговори за сключване на нов Отраслов колективен трудов договор. В тази връзка и по повод обявените публично предварителни намерения на представители на работодателски организации да откажат повишаване на договорените нива на основни заплати в сектора, Медицинска федерация „Подкрепа“, категорично декларира, че няма да приеме договорености, които не предвиждат ръст на заплатите, спрямо размерите, вписани в ОКТД от 2022 г. Аргументите за това са видими за всеки и са трудно изброими, но сред тях може да се акцентира върху следното:

• Ръст на минималната работна заплата, която в началото на 2022 г. е 650 лева, а от 1 януари 2024 г. вече възлиза на 933 лева;
• Увеличено ниво на минималната издръжката за живот на едно работещо лице, като от около 1200 лева през май 2022 г., днес тя достига до нива над 1500 лева;
• Чувствителен ръст на средната брутна заплата за страната за същия период от 2022 г. до 2024 г., в това число, промяна в параметрите на средната годишна заплата в отрасъл „Здравеопазване“, която по данни на НСИ през декември 2023 г. достига 2216 лева;
• Ръст на инфлацията – 15,3 % средногодишна инфлация за 2022 г и 9,5 % средногодишна инфлация през 2023 г.;
• Не на последно място, при изготвяне и обсъждане на предложенията за нива на минималните размери на основните възнаграждения на медицинските специалисти трябва да се отчита все по-осезаемия недостиг на медицински специалисти. По данни на различни организации само недостигът на медицински сестри в страната в момента възлиза на над 30 000 кадри. На този фон, един от основните механизми за мотивация при ангажирането и задържането на специалисти е осигуряването на достойни условия на труд, в т.ч. и на достойно заплащане!

С настоящото, се обръщаме към всички медицински специалисти, а чрез медиите, и към българската общественост, като информираме гражданите на Република България относно отказът за водене на преговори и договаряне на по-високи нива на заплащане на медицинските специалисти. Считаме, че отговорността за всички възможни последици от провежданата с години политика на неглижиране и потъпкване на правата и интересите на медицинските специалисти, следва да се понесе от онези, които с поведението си я демонстрират и поддържат! Търпението има граници!

С уважение:

Росица Палешникова – председател на Медицинска федерация „Подкрепа“