Уважаеми колеги,

Представяме на Вашето внимание Доклад „Новите предизвикателства пред стабилността на работното време в Европа”, изготвен от Европейската Агенция за безопасност и здраве при работа Eurofound. Разглеждайки периодите преди и след икономическата криза, Доклада за първи път анализира в дългосрочна перспектива тенденциите в развитието на работното време за работещите на пълно работно време.

Становището, застъпено в Доклада на Eurofound е: потвърждава се извода, че през 21 век, продължителността на работното време се е запазила в относително стабилни параметри, но социално-демографските предизвикателства и повсеместното въвеждане на нови технологии може в близко бъдеще да доведат до необходимост от промени в работното време.

Докладът посочва също, че поради липса на общо споразумение за работно време между ЕС 15 и новите държави-членки, в Европа продължителността му варира в широки граници, като съществуват множество, различни режими за определяне на работното време. В този смисъл съществуват съществени различия – колективното договаряне играе важна роля при определяне продължителността на работното време в по-старите държави-членки, докато в страните от Централна и Източна, стандартите относно работното време най-често се определят по законодателен път.

Начинът, по който се определя продължителността на работното време фиксира размера на средно-отработени работни часове и феномена на „отклонения от работното време“ – т.е. разликата между договорените часове и обичайното работно време. Там където колективното договаряне има по-голяма роля, договорените условия включват по-кратко работно време и по-стриктно спазване на договорените работни часове. В цяла Европа мъжете продължават да работят по-дълго, отколкото при жените. Този показател е най-силно изразен в по-новите държави-членки, въпреки че този тенденция намалява през последните години.

Въпреки тежкото отражение на финансовата криза върху европейския пазар на труда, в повечето държави-членки общата продължителност на работното време остава стабилна в периода 1999-2014 г. Има само едно изключение – при публичната администрация, където са въведени промени, което са довели до увеличаване на работното време в Гърция, Португалия и Испания. Мерките са приети в отговор на развиващата се тежка икономическа криза в тези страни.

Социално-демографските предизвикателства доведоха да увеличаване на участието на жените в работната сила, това, както и въвеждането на нови технологии на работното място са някои от факторите, които предизвикват дискусии за по-голяма гъвкавост на работното време.

Някои социални партньори твърдят, че тези тенденции налагат намаляване на работното време, с цел подобряване на баланса между работата и личния живот и за предотвратяване на здравни проблеми. Въпреки това, новите технологии и бързо променяща се икономическа среда направиха професионалния живот по-динамичен, затова работодателите все повече подчертават необходимостта от гъвкавост на работно време.

Съчетаването на тези две гледни точки представлява сериозно предизвикателство за бъдещето.

С пълният текст на Доклада за Предизвикателствата пред работното време през 21-ви век може да се запознаете на : http://bit.ly/WTDevelopments