Правото на платен годишен отпуск възниква при придобиване на най-малко 4 месеца трудов стаж, след първоначално постъпване на работа. (чл. 155,ал.2 Кодекс на труда КТ). Размерът на основния платен годишен отпуск е най-малко 20 работни дни (1л. 155, ал. 4 КТ). Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части (чл. 172 КТ), с писмено разрешение от работодателя.

Работникът или служителят използват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника/служителя до края на съответната календарна година, освен ако е отложено ползване по реда на чл. 176 КТ. В този случай на работника/служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. (чл. 173, ал. 5 КТ)

            Отлагането на ползването на платения годишен отпуск е уредено в разпоредбата на чл. 176 от Кодекса на труда. Ползването може да се отложи за следваща календарна година от:

1. Работодателя – поради важни производствени причини при условията на чл. 173, ал. 5, изречение трето.
2. Работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск, или по негово искане със съгласието на работодателя.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. (176, ал. 2КТ)

Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуск в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

*Когато ползването на платен годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал.1, т.2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът/служителят, се е завърнал на работа. (чл. 38а Наредба за работното време, почивките и отпуските НРВПО)

            Всеки работник/служител може да отправи писмено искане до работодателя за предоставяне на информация (справка за ползван ПГО), удостоверяваща факти, свързани с трудовото досие, въз основа на която да прецени каква част, може да прехвърли за следваща календарна година, и каква част следва да ползва до края на настоящата, за да не бъде погасено правото му на ползване. (чл. 128а КТ). Работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците/служителите, когато съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане. (чл. 43 НРВПО)

Когато платеният годишен отпуск, или части от него, не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. (чл. 176а КТ)