„Това е първият бюджет, който виждам да е недобре балансиран. Има много въпросителни в него – както по приходната, така и по разходната част, липсва предварително съгласуване на мерките и идеите, които са залегнали в него, което ще доведе до напрежение, ако не се намерят решения. Имаме, аз бих го нарекъл, „авариен бюджет“, защото първо се даде в последния момент – няма как да изчетеш 700-800 стр. материал за една вечер и да подготвиш становище. Второ, правейки инцидентни мерки, които касят 2025 г. – каква бомба се залага за 2026 г.? Как изведнъж разходите нарастват значително за 2025 г., с над 17 млрд. лева, от къде идва това, как ще бъде гарантирантирано в някаква приемлива степен. Много е вероятно да станем свидетели на актуализация на бюджета през следващата година, ако той остане в този вид, коментира Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“.

„Трябваше да изберем между две злини – да имаме бюджет, който изглежда реално трудно балансируем, въпреки опитите на министерството на финансите, или да сме изцяло против този бюджет, което поставя под риск цялото функциониране на държавата за следващата година. Ние от КТ „Подкрепа“ ще го подкрепим принципно, но с прекалено много забележки и се надяваме по време на приемането на самия бюджет да се стигне до някакви балансирани и разумни решения, базирани на  реалности в държавата. Актуализирането на бюджета е много вероятно и тогава отново ще изпаднем в криза, която ще засегне всички сектори в държавата“, допълни още Кацарчев.

Главният икономист на КТ „Подкрепа“ подчерта, че неолибералната икономическа политика претърпя пълен провал и това е видно от последните 20 години. „Тя значително намали данъчно-осигурителната тежест в различни сектори и за различни групи хора, с ясното съзнание, че това ще повлече след себе си висок икономически ръст. Това не сработи. На базата на това нещо ние вече не можем да издържаме бюджета, в следствие на див популизъм, вкарвайки определени мерки в разходната му част. Международния валутен фонд каза „имате нужда от данъчно-осигурителна реформа и тя става все по-неизбежна, защото няма как да се закрепи бюджетът“. Другият елемент, който е вързан с благоденствието на държавата, е липсата на икономическа политика. Нямаме приоритизирани отрасли, нямаме държавна политика – кой отрасъл е важен за нас, каква инфраструктура е нужна, за да се развива този отрасъл, по какъв начин държавата подпомага търговските отношения. В крайна сметка, държавата не е там просто, за да взима едни пари под формата на данъци и осигуровки и да си ги харчи през Народното събрание с 200 стр. бюджет“.

„Има обществена солидарност. Ние виждаме една тенденция, при която богатите стават все по-богати, а богатите имат най-ниската данъчно-осигурителна тежест за сметка на най-нискодохдните слоеве. В Параграф 6 от Кодекса за социално осигуряване е записано, че максималният размер на пенсията трябва да е 40 на 100 от максималния осигурителен доход. В момента максималната пенсия е 3400 лв., т.е. максималният осигурителен доход, по силата на Кодекса за социално осигуряване, трябва да е 8500 лв.“, заяви Атанас Кацарчев

• Цялото участие на Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, в „Референдум“ по БНТ може да гледате ТУК.

В студиото на „Референдум“ (БНТ): Атанас Кацарчев – главен икономист на КТ „Подкрепа“, Любослав Костов – главен икономист на КНСБ, Мария Минчева – зам.-председател на БСК, Красимир Дачев – зам.-председател на БТПП.