Не е просто бъркотия, а добре инсценирана бъркотия.
Минният бранш е единственият, който има толкова опит в протестирането, можем да съберем хора буквално за 6 часа. Така и стана. Тези хора сякаш бяха натиснати просто с едно копче. Защото 15% данък, има ли ги тези пари, сигурни ли са, че ги има – твърде много въпроси, а отговорите са прости – изкараха ни на протест, принудително, и то в авариен режим.
Ако нямаш пари и взимаш от някого, рекетирайки го, защото ти държиш силовите механизми на държавата – това изглежда отстрани като група разбойници да бият деца и да им взимат парите.
Работещите в този бизнес са много специфична категория, те се създават с години. Много е трудно да хванем някой човек, да го помолим и той да тръгне да работи в мина, или в атомна електроцентрала. Ясно е, че се създават условия с години, за да има традиция и кадрово обезпечаване на тези мини. Целият свят търси метали, които са много ценни за различни промишлености. Цените на тези метали се вдигат, находища се разработват, т.е. няма работна сила в света, а ние тук опустошаваме нашата и тя ще отиде там. Готови хора ще се насочат към други светове.
Ако сметнем как изглеждат парите на едно предприятие, една огромна част – поне 22%, понякога и половината от парите, които се въртят в предприятието, трябва да бъдат дадени като заплати. Защото тази професия разчита на човешката сила и на човешката възможност да се сблъска с природата, дори чрез много машини. Някои от технологиите са не от миналия, а от по-миналия век. Вярно е, че има нова техника, вярно е, че по нов начин се гледат нещата, има дигитализация, чудеса са направили колегите в минната промишленост. Но те са оптимизирали разходите, колкото може. И изведнъж, когато става дума за 22% от разходите за персонала, някой казва 15% от всичко няма да го има, т.е за персонала няма да има пари. И коледните настроения са защо не отидем и не направим нещо повече от един митинг.
Ние не посмяхме да настояваме да дойдат миньорите от Марица изток, защото те имат да протестират за много повече неща. Те имат още много въпроси и вежнъж отпушен протестът, той трябва да доведе до някакви резултати.
Министерството лавира, чудесни специалисти има там. Но когато няма пари и се е появила пробойна в бюджета, тази пробойна трябва да се запуши, но защо само в този бранш?
Тези протести ще бъдат естественото продължение на процесите в предприятията, които ще спрат да работят. Половината предприятия ще спрат да работят. 15% от парите, дори на най-голямото дружество Мини Марица изток – 15% са пълният крах на това дружество.
Поставиха ни в ситуация, в която никой не може да даде решение.
Има притеснения от спиране на предприятия. Това означава региони с неработещи предприятия и огромни групи от хора, които ако не получават заплата, не могат да си обслужат нито семействата, нито начина си на живот. И те ще протестират.
Цялото участие на Александър Загоров в студиото на „България сутрин“ може да видите ТУК.
Източник: Bulgaria ON AIR
