Документ, приет на учредителния конгрес на
Европейския синдикат industriAll

Положението на работниците в държавите от цяла Европа постоянно се влошава, особено поради атаките от страна на работодателите по отношение на условията на труд, трудовите права, както и по отношение изпълнението на европейските правителствени планове за икономии, създадени и разработени под натиска от страна на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Тенденцията, както винаги, върви в посока:

 Ниско заплащане
 По-късна възраст за пенсиониране и по-ниски пенсии
 Отказ от социалните консултации (колективно договаряне и социален диалог), основен стълб на европейската социална държава, осигуряващ демократично участие на социалните партньори по проблеми, специфични за тях. Денонсирането на колективни трудови договори и предизвикателството пред синдикалното право по отношение на колективното договаряне представляват ясни атаки срещу демокрацията в рамките на предприятията.
 Повишаване на ДДС-то
 Неравномерни данъчни увеличения, с по-голямо негативно влияние върху доходите на работниците и служителите.
 Намалени социални помощи, влошаване на социалните услуги чрез увеличение на приватизацията на подобни услуги, като в същото време се спекулира с общественото образование и здравеопазване, които до момента играеха ролята на основа за развитие условията на живот на хората в Европа.
 Атаки срещу синдикалните организации
 Несигурни работни места, явление свързано до голяма стещен с повишената либерализация на пазара на труд
 Улеснение на процедурите по уволнение.

Все пак, всички тези мерки, предприети в името на заетостта или с цел развитието й или пък справяне с дълговете на държавите, само успяха да влошат ситуацията.
Спадът в условията на живот и работа е без прецедент. Свидетели сме на застрашаващо увеличаване на броя работещите бедни, безработни хора, както и на несигурната заетост, като почти всички европейски икономики са се запътили по пътя на рецесията.

Нека да оставим финансиализацията и да се върнем към реалната икономика!
Стратегическият избор, правен от множество фирми, много често води до отслабване на европейската индустриална база.
Липсата на икономическо регулиране благоприятства за развитие на капитализма и в дългосрочен план е в ущърб интересите на работещите и на широката общественост.
Липсата на европейската индустриална политика ни пречи да бъде в състояние да се справи с кризата или да предприеме съгласувани мерки за укрепване на нашата промишленост.
Липсата на европейска индустриална политика не ни позволява да бъдем в състояние да се справим с кризата или да предприемаме съгласувани мерки за укрепване на нашата промишленост.
Но индустрията си остава в основата на европейската икономика. В нея са заети над 34 милиона души и обхваща три четвърти от износа на Европейския съюз, като едновременни с това заявява над 80% от всички разходи за научноизследователска и развойна дейност.
Обединявайки над 230 организации и повече от 7 милиона членове, създаването на EIWF е знак за всички работещи в тази сфера.
За да достигне посланието на новата организация до всички индустриални работници в Европа, до работодатели, правителства и до институциите на Европейския съюз, а също и с цел заявяване на исканията относно създаване на мобилизация в цяла Европа, членовете на EIWF призовават към провеждане на съвместен Европейски ден за действие в областта индустрията във всички държави, където има наличие на членуващи организации в Европейската федерация на индустриалните работници. Целите на тази мобилизация са, както следва:
 Да се изискат инвестиции в полза на ориентирана към бъдещето европейска индустриална политика, която ще даде приоритет на сигурността, устойчивостта и качеството на индустриалната заетост и на индустрията като цяло, като отправна точка за бъдещо развитие на нашите държави и като основен инструмент, който да ни помогне да излезем от кризата.

 Да се формулират и популяризират предложенията на Европейската федерация на индустриалните работници за бъдещето на индустрията и развитие на индустриалната заетост, с високо социално съдържание, призовавайки европейските институции да установят подходящи мерки, които да дават възможност за борба с негативните тенденции и със загубата на промишлена структура в Европа, като в същото време ограничават растежа на несигурните условия на труд и загубата на работни места в рамките на промишлеността.

 Индустриалните работодателите да бъдат принудени да седнат на масата за преговори по отношение нивото на заплащане и условията на труд, които от своя страна трябва да позволят на хората един приличен стандарт на живот.

 Да призовем към прилагане на синдикалното право на колективно договаряне и спазване правата на индустриалните работници с цел зачитане на социалния диалог.

 Да призовем към нови права, даващи възможност за участие на работещите по отношение на въпроси, свързани с корпоративната стратегия, организацията на работа и осигуряването на реално информиране и консултиране.

 Да призовем към развитие на големи европейски проекти, както и на връзката между научноизследователска и развойна дейност, дизайн, иновации и производство.

 Да призовем към развитие на големи иновативни европейски проекти с цел да отговорим на предизвикателствата, свързани с околната среда и насърчаване на устойчивото развитие, като по този начин това да представлява още една възможност за изход от кризата.

 Да призовем към дебат относно индустрията на европейско равнище с оглед насърчаване на европейската стратегия за заетост и растеж, в която индустрията играе водеща роля като стратегически сектор за изход от кризата и разработване на качествени работни места за в бъдеще.

Тази мобилизация трябва да се случи възможно най-скоро след учредителния конгрес на новата организация.