Ние сме поставени в една малко нереалистична среда. Две са важните условия. Едното е да спасим енергетиката, тя да не се разсипва. Да я надграждаме и внимателно да градим върху старото нещо ново. Второто – там вече има нарушени терени, които ако не се вземат мерки, 140-150 кв. км е концесионната площ, поради което на тези квадратни километри се е водела минна дейност, ако не се доработят нещата – да стане устойчиво, тази минна дейност за в бъдеще ще има много проблеми и няма да може да построим никаква индустрия върху това. Т.е. плановете са откъслечни, нямаме основните документи, националния план за климат и енергетика, карта за декарбонизация. Имаме много пропуски. Държавата боксува.

Самите мрежи са твърде зле. Дигитализацията въобще не е напреднала. Имаме натиск да се въвеждат възобновяеми енергийни източници, но те не могат да бъдат балансирани помежду си.

Имаме в момента въглища, които се ограничават поради икономически причини. За щастие, никой не успя да пребори онези, които държахме въглищната енергетика да не се съсипе. И както виждате, дори един спрян ТЕЦ, не беше закрит, а спрян, и той пак отвори. Има нужда от тази енергетика.

Либерализацията на пазара на битовите потребители все още не се е случила така, както може да ни помете като вълна. Повече от 2 млн. и половина българи ще попаднат в графата енергийно бедни. Което означава, че те няма да ползват достатъчно енергия, за да се отопляват и да живеят по някакъв начин, по който да говорим, че имаме стандарт. А другият вариант да бъдат подпомагани – все още не се вижда, защото системата за тази помощ не е изградена. 

Ако цените на електроенергията за бита бъдат освободени и ако се затворят част от тези мощности, за които говорим, ще се наложи внос на електроенергия. Цените ще бъдат убийствени.

Вижте цялото интервю за БГНЕС ТУК.

Източник: БГНЕС