Актуалното състояние на Европа ни показва, че Европейският съюз не е в много добра кондиция. В повечето страни с добре изградени демократични традиции се наблюдава нарастването на популистките и националистични идеи, подхранвани от натрупаните тревоги на най-уязвимите социални групи и от настъпилия социален и икономически безпорядък.
В момента Европа изглежда по-скоро причина, отколкото средство да се справим с икономическия и социален безпорядък. Причинителите на тези тенденции предприемат на този фон една анти-европейска пропаганда, много често безразборно смесвана с анти-либерална риторика. В същото време Националният Фронт се опитва да проведе политика на инфилтрация във френското синдикално движение, т.е. опитва се да направи комбинация между социалното напрежение и разочарованието от Европа. Задачите на синдикалните организации относно подобно инфилтриране са сериозни и синдикалните лидери много точно осъзнаха това (целите на политиците са много често двусмислени). Това е една сложна игра както по съдържание, така и по това как тя се възприема от обществото: как правилно да преценим, тенденциите на развитие на Европейския съюз и какви действия да предприемем след анализ на тези тенденции? Без да претендираме, че ще ви представим изчерпателен отговор ние ви предлагаме няколко теми за размисъл.

Кратко описание на политическата реалност в Еврозоната

Лидерите на страните-членки от Еврозоната на свое неформално съвещание одобриха на 11 март 2011 г. принципа на един Пакт за еврото, a именно засилена координация на икономическите политики за повишаване на конкурентоспособността и сближаването – принцип, който отчита рисковете от нестабилност, на които е изложена Еврозоната и които поставят под съмнение нейната устойчивост. Една нестабилност в Еврозоната няма да бъде от полза за никой. През 2010 г. инициативата на държавните лидери бяха насочени към овладяване на събитията – първо кризата в Гърция, след това тази в Ирландия, не успяха да повишат надеждността на защитните мерки, които бяха проведени. Проведеният на 24 и 25 март Европейски съвет беше изненадан и от падането на правителството на Португалия, чиято програма за стабилност беше отхвърлена от парламента, притеснен от нарастващата финансова нестабилност на страната.

Като пример на подобна риторика ще цитираме речта на президентката на Националния Фронт Марин льо Пен, произнесена на 16 януари 2011: Да възстановим нашия национален суверинитет това на първо място означава да се измъкнем от задушаващата и разрушителна усмирителна риза на Брюксел, в която сме стегнати, въпреки полаганите от нас политически усилия да се измъкнем : обща валута, общо законодателство, наблюдение на границите ни, управление на имиграцията. Европа на Брюксел постоянно ни налага разрушителни, либерални принципи на свободен обмен, на разрушаване на системата за обществени услуги и заетост, на социална справедливост в същото време, когато за последните двадесет години нашия икономически растеж е един от най-слабите в света. Тази Европа на Брюксел ни налага административния натиск на държавата във всички сфери на обществения живот – тяхното евро, което трябваше да ни донесе щастие, а вместо това задуши нашата икономика и покупателната ни способност, това евро което дори не ни позволява да запазим заетостта на французите; това евро което поддържа терминалната фаза на съществуване на МВФ. И тази липса на доверие не се свежда единствено до отношението към агресивните финансови спекула тори. Ако разгледаме в ретроспекция динамиката на конкурентоспособността и на растежа в еврозоната от нейното създаване насам ще забележим изключително устойчиви тенденции за влошаване на показателите, които правят невъзможно съвместното съществуване в един общ валутен съюз. Съществуващите различия между държавите в еврозоната са изключително големи: става дума за това, а как са достигани различните нива на растеж в отделните страни.
Лидерите на държавите-членки поемат управлението
Европейската комисия, търсейки една нова Стратегия за Европа 2020, обогатена с по-ефективна нормативна база от тази на Лисабонската стратегия, както и работната група за по-добро икономическо управление, подготвиха и предожиха през 2010 хоризонт за нови инициативи, които да бъдат провени от лидерите на държавите-членки на еврозоната. Европейската комисия и работната група съответно препоръчаха да се синхронизират и хармонизират програмите за стабилизиране и макроикономическо сближаване с програмите за структурни реформи; да разширят и задълбочат мониторинга върху страните-членки, с цел да налбюдават активно люджетната им дисциплина, и с оглед намаляване на съществуващитеи увеличаващи се макроикономически различия между тях да допринасят за повишаване на тяхната конкурентноспособност. За подобряване на бюджетната дисциплина най-голяма тежест се отделя на задачата за приемане от държавите-членки на задължителни правила, на строги ограничителни правила, които за бъдат въведени чрез закони, дори чрез конституциите им. Относно показателите за конкурентноспособност и дисбаланс (най-вче дефицитите и излишъците по текущите сметки), те трябва да бъдат определни чрез консенсус, но по оперативен начин, нещо което не е лесна задача. Принципа за Европейско полугодие предполага да се мибилизират силите през първата половина на годината за по-добро координиране, чрез хармонизирани хипотези и директни методи,на набора национални политики и пътища за непрекъснато иновационо развитие, което е много важно, когато му отделим сериозно внимание. Този принцип за Европейско полугодие ще бъде приложен за първи път през 2011. По този начин качвайки се на влака в движение, лидерите на страните от Еврозоната възнамеряват да обхванат контрола върху процесите, без да отчитат необходимостта от съгласие със социалните актьори: т.е. междуправителственните методи отново влизат в сила, по един авторитарен и задължителен начин, налагайки засилено сътрудничество между независимите страни-членки. Същите тези лидери на страните от Еврозоната позволяват достъп до това сътрудничество на страни от ЕС, които не са част от Еврозоната. Те подновяват прилагането на принципа на двойния контрол върху финансовата дисциплина и върху макроикономическите дисбаланси. Този контрол ще бъде основан върху забранителни и ограничителни разпоредби за предпазване и коригиране на постоянното нарастване на бюджетните дефицити и диспропорции, чрез въвеждане на санкции за страните, които не изпълняват въведените разпоредби. Въвежда се принципа на мажоритарност (ще бъде необходимо да има оформено квалифицирано мнозинство за оспорване на наложените санкциии) и този принцип придава надежност на процедурата. В този случай Европейския съвет ще има водеща функция, докато Европейската комисия ще играе ролята на жандарм и съдия.
Какви са рисковете пред Европейския съюз ?
Обявяването на Пакта за еврото предизвика оживените реакции на страните, които не принадлежат към еврозоната. Отново беше подчертано, че съществува риск за създаване на Европейски съюз, развиващ се на две скорости, ако практиката за провеждане на отделни срещи на Съвета на лидерите от страните от еврозоната се утвърди в законова форма и ако тези срещи зачестят. В този смисъл британските коментатори определят инициативата като изключително централизирана и твърдят, че нейното приложение ще доведе до ограничаване на либералната същност на общия европейски пазар. Тази инициатива е разглеждана като налагане на мнение от позицията на силата, което да удоволетворява исканията на немските лидери, в противовес с Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ), който ще бъде въведен след средата на 2013. Договорът за създаването на постоянния спасителен фонд за еврозоната, както и промените в настоящия, временен фонд, ще бъдат финализирани до края юни, за да стартират съответните национални процедури. Механизмът ще влезе в сила от средата на 2013 година, ще предоставя финансиране на затруднени страни от еврозоната , ако е неизбежно, за да се защити стабилността на еврозоната като цяло и при строги условия. ЕСМ ще може да изкупува суверенен дълг на страни от еврозоната, но само на първичните пазари и пак при същата строга условност.При всички случаи първото условие е да бъде направен анализ на устойчивостта на дълга от ЕК и ЕЦБ. Ако анализът покаже, че макроикономическа програма не може да възстанови устойчива линия на публичния дълг, страната-получател трябва да се ангажира в активни и добросъвестни преговорис кредиторите си, за да осигури тяхното директно участие във възстановяването на устойчивостта на дълга. Предоставянето на финансова помощ ще зависи от това държавата-членка да има надежден план и да покаже достатъчно ангажимент за осигуряване на адекватно и пропорционално участие на частния сектор.С цел да се улесни договарянето с частните кредитори във всички нови правителствени облигации, издавани от еврозоната след юли 2013 година ще бъдат включени клаузи за колективно действие. Лидерите обаче подчертават, че това няма да означава по-виска вероятност от фалит или преструктуриране на дълга. Самият ЕМС ще има статут на най-предпочитан кредитор, т.е. заемите от него ще се обслужват с приоритет.ЕМС ще се управлява от Съвет на управителите, съставен от министрите на финансите на страните от еврозоната, които ще имат право на глас. В него със статут на наблюдатели (без право на глас) ще участват еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси и президентът на ЕЦБ. Отделно ще има и директорски борд, като тежестта на гласовете в Съвета на управителите и Съвета на директорите ще бъде пропорционална на вноските на страните-членки в капитала на ЕМС. За квалифицирано мнозинство са необходими 80% от гласовете.Що се отнася до страните извън еврозоната, според заключенията от Съвета, те могат да участват в операциите на Механизма на ad hoc база, като ще бъдат представени в съответните срещи на управителните органи на ЕМС, ще имат своевременен достъп до цялата релевантна информация и ще бъдат консултирани по подходящ начин. ЕМС ще разполага с капитал от 700 милиарда евро, от които 80 милиарда под формата на внесен капитал от страните-членки. Парите ще бъдат изплатени на 5 равни вноски считано от юли 2013-а година. В допълнение фондът ще разполага с капитал от 620 милиарда евро, гарантирани от страните-членки. Вноската на всяка страна се определя според формула на ЕЦБ, която отчита участието в капитала на ЕЦБ, БВП и населението.В първите 12 години след задействането на Механизма страните с БВП на глава от населението по-малък от 75% от средното за ЕС ще плащат намалени вноски. В случай, че внесеният капитал надхвърля нивата необходими за поддържането на заемния капацитет на ЕСМ, бордът на директорите може да реши да бъде разпределен дивидент между страните-членки на базата на дела им във фонда. Процесът на взимане на решение е доста сложен. Най-напред, при поискване на помощ, еврогрупата трябва да информира Съвета и да възложи на Комисията, заедно с ЕЦБ, да оцени риска за стабилността на еврозоната и устойчивостта на дълга на съответната страна. Отново Комисията, заедно с ЕЦБ и МВФ, ще бъде натоварена да договори коригиращата програма със съответната страна-членка, която трябва да бъде одобрена от Съвета. Когато това стане, бордът на управителите на ЕМС ще одобри самото споразумение за финансова помощ. Комисията, заедно с МВФ и ЕЦБ, ще наблюдава спазването на програмата и ще докладва на Съвета и Борда на директорите. Комисията и Съветът се задължават да информират редовно Европейския парламент за създаването и операциите на ЕСМ.
Дисбаланс, който не е в полза на хората на наемния труд
Пактът за еврото ще се фокусира върху насърчаване на конкурентоспособността, заетостта, устойчивостта на публичните финанси и стабилността на финансовия сектор. За целта на ниво лидери на страните-членки (от еврозоната и други, които поискат да се присъединят) ще бъдат поставяни общи цели, в съответствие с които всяка страна ще определя собствени национални ангажименти и политики. Страните трябва да отчитат най-добрите практики и да се съизмерват с най-добре представящите се страни-членки и стратегически партньори, така е записано в документа. Политическото наблюдение на изпълнението на ангажиментите ще се http://www.euinside.eu/files/image/informal-meeting-of-the-euro-area-a-weissbier-for-ms-merkel/euro_council_barroso_hvr.jpgизвършва от лидерите на страните-членки на Пакта на годишна база, въз основа на доклад на Комисията. За целта ще бъдат изработени конкретни индикатори за конкурентоспособноста, заетостта, фискалната устойчивост и финансовата стабилност. Страните се задължават да се консултират с партньорите си, преди да предприемат важни икономически реформи, които могат да имат отражение върху останалите. В допълнение страните-членки поемат ясен ангажимент да проведат сериозни реформи в националните си системи и съществуващите процедури, но реформи реално интегрирани в политическия и парламентарен дебат в страните им. В отговор на тези основни насоки Европейската Конфедерация на профсъюзите /ЕКП/ изказа опасенията си от последиците, до които ще доведе преобладаващата ориентация за замразяване на работните заплати: опасенията си от провеждане на повсеместни и строги политики на значителни бюджетни ограничения. Тези опасения принудиха синдикалното движение, единодушно да алармира за опасните последини от тези тежки ограничения. На практика текста, който е приет относно заплащането на труда е едновременно категоричен и двусмислен, но той създава възможности за свободна дефлация на работните заплати: значителното и устойчиво повишение [на цената на работната сила] би могло да подкопае устоите на конкурентноспособността, ако подобно увеличение бъде предприето в момент, в който дефицитите по текущите сметки се увеличават, а делят на износа продължава да намалява. Разходите за заплати са изключително сериозен фактор за повишаване на конкурентноспособността, както и за нарастване на производителността. Следователно страните-членки са приканени да преразгледат разпоредбите за регламентиране на работните заплати, а също да преразгледат процедурите и степента на централизация на тяхното договаряне, както и механизмите за индексация на възнагражденията, автономността на социалните партньори по отношение на колективното трудово договаряне. Следователно основната насока на Пакта за еврото е общата политика за замразяване на работните заплати в Европа. ЕКП продължава твърдо да се противопоставя на подобен подход и предвижда да организира кампания за противопоставяне на Пакта , в защита на справедливостта на разпределението на обществените ресурси и против строгите ограничения.В допълнение някои от клаузите на Пакта се определят от ЕКП като откровен намек за принудителна децентрализация на колективното договаряне и за ясна заплаха за автономността на социалните партньори. В резолюцията на Изпълнителния комитет на ЕКП от 8 март 2011 европейските синдикалисти ясно посочват, че в момента става дума за нарушаване на основополагащите принципи на Европейския съюз и на Договорите за неговото учредяване и функциониране, тъй като на европейските институции никога не е било внемявано правото да определят трудовите възнаграждения. В същата тази резолюция от 8 март 2011 Изпълнителния комитет на ЕКП заявява: ние няма да се съгласим политиката за замразяване на работните заплати да се превърне в основния инструмент за справяне с хаоса на финансовите пазари, които отдавна не се подчиняват на никакъв контрол. Повечето синдирални организации, членуващи в ЕКП като CFDT, CFTC, CGT, FO, UNSA от Франция и немската DGB също изказаха своято твърдо неодобрение за концепцията, върху която е разработен Пакта за еврото. Тези синдикални конфедерации настояват да се преразгледа Пакта ако ние нямаме намерението да обезкуражим европейските граждани и работещите то откровенно казано този Пакт се нуждае от преразглеждане.той трябва да бъде ре балансиран по особено критичните си теми : В Пакта няма ясна и единна визия за начините, по които ще бъде повишена конкурентноспособността и ще бъде постигнат предвиждания устойчив растеж той предрича устойчива и балансирана конкурентноспособност и икономическо възстановяване, но това е една черна дупка и дори този факт се признава от самите автори.

Конкурентноспособност чрез компетентност предполага засилено прилагане на принципите на Европейския социален модел
В същата тази своя Резолюция от 8 март 2011 ЕКП подчертава, че не се е отказала да настоява за една по-добра координация на договарянето на работните заплати в Европа, дори още веднъж се подчертават намеренията. Едно по-справедливо и по-равнопоставено европейско икономическо управление. И още един цитат от Резолюцията на ЕКП от 8 март 2011 В частност, еврозоната трябва да предложи и разработи също и механизъм за повишена координация на стратегиите на колективното трудово договаряне с цел да успее да проконтролира процесите на задълбочаване на дисбалансите. ЕКП възнамерява да наложи стриктни изисквания и условия за прилагането на подобни стратегии за координиране на работните заплати : Европейските институции трябва да започнат да подкрепят страгегиите, налагани чрез колективното трудово договаряне. ЕКП твърдо няма да се присъедини към насоките, тласкащи европейските икономики към клопката на инфлацията и задлъжнялостта чрез принудително блокиране на заплатите, наложено силово в цяла Европа. Работните заплати трябва да бъдат задържани на токова равнище, което да позволи да се бори бпровит зодалбочаващите се неравинства и против строгите ограничения. ЕКП твърдо ще защитава принципа на автономност на колективното трудово договаряне.Стратегията за координиране на това договаряне представлява един от основните ресори на синдикалните организации. Европейското синдикално движение в никакъв случаи не е лаик по отношение на подобна координация, то вече разполага с натрупан сериозен опит в това отношение.п Европейските синдикалисти разполагат както с опит, така и с набор от материали и документи в отделни икономически отрасли (cкато в отрасъл Металургия напимер). Не трябва да считаме, че подобна координация ще бъде изключително трудна. Разбира се ще се появят препядствия по отношение на някои насоки, по скоро от концепционален характер :

Как ще бъдат определяни принцините за координация на различните цели: как правилно ще оценим риска от конкурентноспособна дефлация, преминавайки през уравняване на основните работни заплати; как ще успеем да управляваме процеса на увеличаване на най-ниските работни заплати в Европа; как да подкрепим равнища на заплатите, подкрепящи икономическия растеж и как да балансираме повишаването на производителността на труда и повишаването на доходите от труд. На второ място ще възникнат оперативните вапроси как да определим правилата на подобно координиране (във връзка с националните и отраслевите показатели за производителност на труда и за инфлация) и в този смисъл как да бъде постигнат консенсуса? На трето място институционални въпроси как ще се координират националните отраслеви участници, знаейки, че в различните страни колективното договаряне по отрасли има различна структура и съдържание, отчитайки обстоятелството, че кооринацията в различните страни на националното равнище на договарянето е на съвършенно различна степен на развитие и прилагане,в зависимост от общата тенденция за децентрализация? Усилията на синдикалните организации за координация на колективното договаряне на европейско равнище няма ли да останат в клопката на националните практики за преговаряне. Едно други много сериозно препядствие са съществуващите огромни различия между равнищата на минималните заплати в Европа.

Предизвикателствата, които ще постави пред нас изпълнението на Пакта за еврото ще бъдат сериозни. Колкото и крехки да са усилията на европейското синдикално движение, без съмнение те трябва да бъдат подкрепени и разбира се синдикалистите не бива да възприемат Пакта като агресия срещу изградените системи за колективно трудово договаряне. Европейския съюз трябва да предприеме инициативи в полза на синдикалното движение. Типичен пример в това отношение е инициативата Нови професионални умения за ново работно място, която трябва да повиши професионалната квалификация на работната сила до 2020.