Според годишния доклад на тема „Развитие и тенденции по въпросите на работното време“, предоставен от Европейската Обсерватория на Eurofound по Индустриални Отношения (EIRO), в 27-те страни-членки на ЕС средното равнище на договореното седмично работно време е нараснало много слабо от 38,6 през 2008 г. на 38.7 през 2009 г. Докато определеното с договор работно време остава със стабилни и постоянни стойности – тенденция, набюдавана вече почти едно десетилетие – широкото приложение на практиката за съкращаване на работно време в целия ЕС през 2009 г., довежда до намаляване на действителните работни часове. Разликите в работното време между отделните страни-членки на ЕС остават значителни.

Годишният доклад за тенденциите в областта на работното време сочи, че колективното договаряне все още играе важна роля при определянето на продължителността на работното време поне в повечето страни от ЕС, макар и в по-малка или понякога незначителна степен в новите държави-членки.
Най-рапространената трудова практика през 2009 г. бе прилагането на съкращаване на работно време като средство за справяне с понижилото се търсене по време на рецесия и предотвратяване на съкращения на работни места. Съкратеното работно време е широко използвано в повечето страни и е въпрос, уреждан в повечето случаи чрез колективно договаряне. През 2009 г. реалните часове положен труд от работници на пълен работен ден са по-високи от колективно договорените часове в 20 от 28-те страни.

В ЕС27 средното равнище на действително изработените часове на седмица е било 39.3 през 2009 г., в сравнение със средните колективно договорени на от 38.7 часа. В ЕС15 средното ниво е било 37,9 часа през 2009 г. – също както и през 2008 г. – докато в новите страни-членки този коефициент нараства много слабо от 39.5 часа през 2008 г. до 39.6 часа през 2009 година. По този начин различието между ЕС15 и новите страни-членки макар и слабо нарасна до 1.7 часа или 4.5%. Понастоящем действителната стойност на работното време във всяка една от ЕС27, ЕС15 и новите страни-членки са намалели с 0.3 часа.

Средното равнище на действително положениете часове труд е спаднало в 21 от 28-те държави, най-рязко в Ирландия и Австрия. Тази низходяща тенденция показва, че средната разлика между договорените и действително отработените часове намаля между 2008 и 2009 г., което научните изследвания отдават на широката употреба за съкращаване на работното време в много страни. Реалните часове за седмица, изработени от представители от мъжки пол на пълно работно време и постоянна работа, надвишават тези на техните колеги жени във всички разгледани от доклада страни. Като цяло в ЕС най-дълго работно време се наблюдава в Унгария, България, Естония, Литва, Полша и Румъния, а най-кратко – във Франция, Дания, Швеция, Германия и Италия. Средното годишно равнище на работните часове в Унгария са двеста шестдесет и един часа повече (или близо 17%), отколкото тези във Франция. Това се равнява на около 6,5 работни седмици в Унгария.

Важен фактор за общата продължителност на работното време е размерът на платения годишен отпуск, на който работниците имат право. Общата стойност на договорените годишни отпуски и официалните празници варират в ЕС от 40,5 дни в Германия до 28 дни в Унгария – разлика, равняваща се на около 45% или две и половина работни седмици. Работниците от Дания, Италия и Австрия също се радват на правото на щедро платен отпуск, докато положението на работещите в България, Естония, Литва, Полша и Румъния, е точно обратното. Средната продължителност на платения отпуск в ЕС27 е 33.7 дни , 35.3 дни в ЕС15 и 31.6 дни в новите страни-членки. Броят на официалните празници (с изключение на тези, които се падат през уикенда) варира през 2009 г. от 14 в Кипър и Испания до шест в Холандия. Средната цифра за ЕС27 е 10.5 дни официални празници, като новите държави-членки имат малко повече (10.7), отколкото например в ЕС15 (10.3).