Съгласно разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда (КТ) – регламентираща закрилата при уволнение, в хипотезата на чл. 1, т. 2 когато се касае за трудоустроен работник или служител, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с лицето само след предварително разрешение на Инспекцията по труда за конкретния случай.

            Възможност за прекратяване на трудовото правоотношение е визирана в чл. 331 от КТ по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. При позоваването на това основание не е необходимо разрешение от Инспекцията по труда, въпреки че прекратяването настъпва когато лицето вече е трудоустроено.

            Вариант за прекратяване е по взаимно съгласие на страните, изразено писмено – съгласно чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ.

Предписание за трудоустрояване и процент намалена работоспособност са различни неща. Задължение на работодателя за трудоустрояване възниква с предписание на здравен орган (лекуващ лекар за срок от един месец, ЛКК за срок до две години, но за не повече от 6 месеца еднократно, ТЕЛК/НЕЛК) В конкретния казус, според предоставените документи, е видно че служителят има трайно намалена работоспособност 60% пожизнено, но не са посочени противопоказание за изпълняваната от него длъжност „Ръководител обучение“.

В Наредба №5/ 1987г. се посочват болестите, при които се ползва закрила съгласно чл. 333 от КТ.