КТ „Подкрепа“ подчертава, че икономическите затруднения ще продължат и през следващата година. Това налага адаптиране на съществуващите и приемане на нови мерки за подпомагане на хората, останали без доходи. Напомняме, че КТ „Подкрепа“ настоява буквално от първите дни на извънредното положение за различен дизайн и размер на компенсациите за работещи, които нямат възможност да се трудят, поради извънредната ситуация: 100% за заплатите до 800 лв., 80% за заплатите до 1500 лв. и 60% за по-високите до 2600 лв. Тогава нашето предложение беше подкрепено от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Сега част от останалите социални партньори също разбират, че това е правилният подход и настояват за подобна мярка, която за съжаление не виждаме в постановленията, които ни бяха изпратени за обсъждане.

Тук ще обобщим нашите коментари и предложения за двете мерки – 60/40 и компенсациите за работници и служители в икономически дейности, в които са въведени ограничения с акт на държавен орган.

1. Постановление №151, по-популярно като втория дизайн на мярката „60/40“

До момента по тази мярка се изплащаха средства за предприятия:

• които са преустановили работа по чл.120в от Кодекса на труда;
• са въвели непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда;
• чиито служители са ползвали отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда;
• които са подали уведомление за масови уволнения по реда на чл. 130а от Кодекса на труда и чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта през периода от 13 март до 30 юни 2020 г., но са запазили служителите си;
• са от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ или от икономическа дейност „Друг сухопътен транспорт, некласифициран другаде“.

Ключовият детайл тук е, че тези средства се изплащаха на предприятия, които са били с ограничена дейност между 13 март и 30 юни 2020 г. Ал. 1 на постановлението конкретизира този срок като посочва Решение №378 на МС, в който периодът на извънредната епидемична обстановка се удължава до 30 юни 2020 г. В случай, че предприятието срещне затруднения след 30 юни и му се наложи да преустанови или ограничи дейността си, то остава извън обхвата на ПМС 151.

Изглежда, че този подход ще продължи да се прилага и при удължаването на постановлението, като срокът в т. 1-3 на ал. 1 се променя от 13 март до 31 декември 2020 г. Това би означавало, че предприятие, което не е било затруднено до края на настоящата година, но бъде принудено да приложи чл. 120в от КТ от началото на следващата година например, няма да има възможност да получи подпомагане по мярката 60/40.

С оглед на очакванията за продължителни икономически затруднения и в следващите месеци, е сигурно, че и предприятия, на които не се е налагало до момента да получават подкрепа от бюджета, ще бъдат принудени да преустановят дейността си. Техните служители няма да имат никаква друга алтернатива освен да вземат неплатен отпуск или да се присъединят към новорегистрираните безработни в Агенцията по заетостта. Негативните последствия могат да бъдат ограничени, ако подпомагането обхване и компаниите, които ще имат нужда от подпомагане от началото на 2021 г.

2. Постановление № 325 на МС за компенсации на работници и служители в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения

Подкрепяме промяната в размера на компенсациите по това постановление от 24 лв. на 75% от осигурителния доход на заетите в обхванатите икономически дейности. Този подход е значително по-справедлив от прилагания до момента. Трябва да се има предвид обаче, че при някои работници и служители това може да означава по-ниски компенсации. В тази връзка, за да бъдат защитени най-нискодоходните групи работещи, КТ „Подкрепа“ настоява в чл. 1, ал. 3 след „за месец октомври 2020 г.“ да бъде добавено „но не по-малко от 24 лв. на ден“.

Същевременно няма как да не подчертаем, че пороците на ПМС 325, които препятстват навременния достъп до това подпомагане, не са премахнати.

• Още при първото обсъждане на мярката КТ „Подкрепа“ настояваше за гаранции, че процедурата ще бъде придвижена, когато работникът е в неплатен отпуск. И понастоящем не са предвидени никакви гаранции, че подадената от работника декларация (чл. 5, ал. 1) е достатъчно условие да се премине към следващата стъпка – работодателят да подаде необходимите документи в дирекция „Бюро по труда“. Как може да е сигурен служителят, че работодателят му е подал документите? И какви са неговите възможности да го направи сам, ако работодателят откаже да ги предаде?
• Заетите в Агенция по заетостта бяха натоварени с множество нехарактерни за тях ангажименти, без да бъде подсилен капацитетът им. Вероятно затова е предвиден по-дълъг срок за разглеждане на документите. Проблем за работещите, които кандидатстват за компенсациите обаче е проблем текстът, записан в чл. 7, ал. 2: „Сумите за компенсации са дължими от датата на решението за одобряване на документите“. КТ „Подкрепа“ от години настоява за увеличаване на броя на реално заетите в АЗ и за увеличение на техните трудови възнаграждения, за да станат привлекателни тези работни места, за да не е нужно останалите без доходи граждани да чакат толкова много, за да получат обезщетения и компенсации. Сега се предлага не само да чакат, но и да бъдат лишени от подпомагане, заради дългогодишното обезкървяване на държавните институции. Както и при предходното обсъждане, настояваме компенсациите да бъдат изплащани от деня, в който са подадени документите.

КТ „Подкрепа“ смята, че няма нужда от различни мерки за подкрепа на заетостта, ако бъде приложено единно работещо подпомагане. За пореден път настояваме да бъде разгледан вариантът, който предлагаме от началото на кризата с COVID-19: 100% за заплатите до 800 лв., 80% за заплатите до 1500 лв. и 60% за по-високите до 2600 лв. Адекватните социално-икономически мерки могат да гарантират както опазването на здравето на хората, така и бързото съживяване на икономиката.