Предложените ни за обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, които засягат фазата на изплащане на добавки от частните пенсионни фондове (УПФ) към определената от НОИ пенсия за осигурителен стаж и възраст, не са нови. Част от тези  изменения и допълнения бяха предложени преди една година и не бяха приети, макар  едва тогава министър да си позволи да признае, че две „пенсии“ ще бъдат по-малко от една. Нещо, което в рамките на този модел, който сега се предвижда да се коригира, твърдим от години.  Очакваните от УПФ плащания не са пенсии, а добавка към пенсията – нещо  което КТ „Подкрепа“ аргументирано уточнява също така от години. И пак от години настояваме за спешни мерки, за да не се стигне до крайно нежелан и необратим резултат за хората в извънтрудова възраст.

С всички възможни критики си даваме сметка, че без предложените промени започването на масови плащания на добавките към пенсиите, които се очаква да стартират догодина, за сметка на направените вноски и управлението на средствата в УПФ би довело до сериозни неблагополучия, особено имайки предвид непремерените обещания, които бяха давани на осигурените лица при стартирането на сегашния пенсионен модел. Най-накрая стана безпощадно ясно, че обещанията, че моделът ще гарантира едновременно пожизнено изплащане на пенсии и наследяемост е невъзможен, което частично, доколкото това е възможно, се коригира в набора промени, предложени на нашето внимание. Коригират се и други умишлени пропуски, направени във времето в полза печалбите на ПОД.

Част от „реформата“ на втория стълб беше направена още със Закона за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г., без тези приетите вече поправки да бъдат подложени на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. А те са, меко казано, спорни. Беше добавена точка 3 в текста на чл. 70, ал. 10 от КСО, която гласи:
„>„в размера на вноската за фонд „Пенсии“ по т. 1 и 2 се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително
Спорен е въпросът, доколко тези 12% са вноска, а не трансфер от държавния бюджет, поради което е спорен и фактът, доколко държавата е била трети осигурител в периода 2009-2015 г. Това е потвърдено многократно и в обсъжданията на ЗБДОО за 2009 г., когато е приет 12-процентният трансфер към НОИ.  Оформянето като трансфер е направено по указание на Министерство на финансите. В противен случай сумата, която е трябвало да се преведе от бюджета на НОИ за 2009 г., би била не 2 млрд. и 69 млн. лв., а повече от 4 млрд. лв.

Включването на тези плащания сега като част от механизма за редукция на намаляването на съотношението между вноските в ДОО и в УПФ може да се приеме единствено като компромис за избягване ощетяването на бъдещите пенсионери от погрешния, натрапен им без тяхното желание, пенсионен модел.

Позволяваме си да направим  следните коментари и предложения:

1. Осигуряване на пълна и навременна информация – в настоящия проект на ЗИД се правят промени в чл. 123з², в който се създава нова ал. 5. С този текст се регламентира предоставяне на информация за видовете пожизнени пенсии, които предлага пенсионноосигурителното дружество, и техния прогнозен размер на придобилото право на допълнителна пожизнена пенсия за старост лице при поискване. Тази информация следва да се предоставя без никакви условности. Как ще направи избор лицето, ако не знае какви са видовете пенсии? В допълнение към този момент трудовият живот на осигуреното лице е приключил и той няма какво повече да направи, освен да се примири.

КТ „Подкрепа“ настоява пенсионноосигурителното дружество да предоставя информация на осигуреното лице за размера на прогнозната добавка към пенсията във всеки момент, в който лицето я поиска, но задължително поне веднъж годишно. Така както това се прави от Националния осигурителен институт. Когато разполага с тези данни, осигуреното лице може да направи осъзнат, информиран избор и да реши дали да продължава да се доверява на частните пенсионни фондове, докато все още се труди и може да се погрижи за доходите си, с които ще трябва да живее в извънтрудова възраст.
Друга възможност би било създаването на възможност за  достъп на осигурените лица до данните за тях в УПФ по същия начин, по който НОИ предоставя такъв  достъп.

2. График за избор – промените в чл. 4б, ал. 1 очертават график за намален период за прехвърляне на осигурителни вноски от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. Това се прави, за да се увеличи възможността работещите да намалят загубите, които иначе биха понесли, ако трябва да разчитат на добавките от частните фондове. Но така се удължава агонията както на осигурените лица, така и по отношение на разходите на НОИ. Ако осигуряването в УПФ е изгодно за осигурените лица, няма причина да се дават още по-големи възможности за прехвърляне към НОИ.

КТ „Подкрепа“ напълно подкрепя удължения в рамките на следващата година срок за прехвърляне на осигуровки от УПФ в НОИ. Също така считаме, че следва да се организира  широка национална кампания, в която да бъде разяснено защо съществува осигурителната система, как функционира тя и на какво могат да разчитат осигурените лица. След което всеки да поеме отговорност за собствения си избор. В противен случай българският данъкоплатец никога няма да спре да покрива евентуалните дефицити, натрупани от частни организации през управление на средства на финансовите пазари „в своя полза и за чужда сметка“.

    3.Таксата за управление на фонда по предлагания чл.192а, въведена с чл.201 т.3 е разумно да бъде определена на 0.3%, а не на предлаганите 0.5. Между 0.2 и  0.3% са таксите, събирани за управление на подобни фондове, предвид консервативния им характер.

4. Определяне размера на добавката към пенсията към брутния размер на направените вноски– предложеният текст на чл. 131 определя, че пенсионните плащания ще бъдат изчислявани поне върху брутния размер на получените от частните дружества вноски, когато средствата по партидата след нейното управление са по-малки. Няма да изследваме абсурда на това реално допускане. На пръв поглед този механизъм гарантира, че осигурените лица няма да бъдат ощетени при лошо управление на средствата им. От друга страна, обаче е редно да се гарантира размера на вноските минимум с добавения размер на инфлацията от момента на внасяне до момента на определяне на размера на добавката от УПФ. ПОД са изключително успешни, според тях, следователно осигуряването на размера на вноските, които са иззели от работещите, няма да представлява особена трудност.

5. Гаранции за всички осигурителни вноски – в новата ал. 6 на чл. 127 е записано, че гаранцията за вноските, записана в чл. 131, ал. 2 няма да важи за лицата, които продължават да упражняват трудова дейност, след като вече им е отпусната добавка при пенсиониране. Националната политика е насърчителна спрямо лицата, които могат и продължават да се трудят и след навършване на пенсионна възраст. Следователно зад този текст няма никаква друга логика, освен грижа единствено за интересите на частните пенсионни фондове.

Настояваме последното изречение на предложения текст на ал. 6 в чл. 127 да отпадне.

6. КТ „Подкрепа“ от години настоява за промяна на подхода по отношение на таксите, които частните дружества събират от осигурените. Първо, отпадане на първоначалната такса, срещу която лицето не получава никаква услуга, доколкото осигурителните вноски се събират и разпределят от НАП и ПОД нямат никакви разходи по това. Ако някой, който разполага с правомощия да сезира Конституционния съд, го направи по отношение на тази такса, тя вероятно ще бъде обявена за противоконституционна. Второ, основна промяна при определяне на инвестиционната такса, която от началото и досега се начислява върху всички средства по партидата на лицето,а не върху евентуалния положителен резултат, както е логично. Поради това частните пенсионни дружества получават това своеобразно заплащане от осигурените, дори когато резултатът от тяхната дейност е отрицателен.

7. Прозрачност и отчетност – за пореден път настояваме лицата, управляващи частните пенсионни компании да бъдат задължени да подават ежегодните си декларации за доходите и имуществото си в КПКОНПИ. Те управляват публични средства, събирани задължително по силата на Закона и получават доходите си от осигурителните вноски на гражданите. В този смисъл напомняме, че членовете на Надзорния съвет на НОИ са длъжни да подават такива декларации, без да имат практически никакви правомощия по отношение разходите на Института в чувствителната им част и без да получават заплащане за труда си по закон.

КТ „Подкрепа“ нееднократно призова за публична, прозрачна дискусия, в която социалните партньори да представят позициите си, а Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт да представят обективни данни за състоянието на пенсионната система с акцент върху втория стълб. Тази дискусия не се състоя. Днес вече сме в ситуация, в която с направените промени в Кодекса за социално осигуряване през Закона за бюджета на държавното осигуряване, се прикриват в някаква степен недъзите на пенсионния модел. По традиция – за сметка на българските граждани.

КТ „Подкрепа“ настоява проектът да бъде доработен с направените от синдиката предложения, които да гарантират правата и интересите на българските работещи, пенсионери и на системата като цяло.