Достойният труд е човек да живее достойно от своя труд. Елемент от достойния труд е възможността за развитие. Не по-малко важно е гласът и участието на човека, т.е. всеки един работещ да може да се изкаже по въпросите, да има начин неговото мнение да стигне до нивата, в които се взимат решенията и обратно. От нивата, от които се взимат решенията, информацията да стигне до човека, за да има той съответно и тази реакция, за която говоря да реагира, да сподели. Изследвания показват, че менджмънът, за да взима решения разполага с много ограничена информация за предприятиeто, а твърде много неща виждат само работниците и служителите, и ако има диалог – това би помогнало на всички да има достоен труд. Тези, които взимат решения имат много малко информация, и ако не се допитат до работещите, те няма да вземат качествени управленски решения.

Когато говорим за достоен труд, той трябва да бъде без тормоз и насилие на работното място, също трябва да се има разумно работно време, разумни почивки, разумно взаимоотношение, работно облекло, допълнителните социални придобивки също трябва да бъдат в разумни форми. И всичко това трябва да бъде свързано с развитието. Добрите условия на труд вече не включват само безопасност и здраве при работа, които са задължителни, а също и добър психоклимат. Европейската комисия и ние като техни партньори на европейско ниво определихме психосоциалните рискове като сериозни рискове на работното място. Тоест тези неща трябва да се имат предвид и да не се допуска психосоциалният риск да надвиши едни граници, в които да имаме неблагополучие и психосоциални проблеми. Микроклиматът в предприятието е също толкова важен, колкото да няма опасни въртящи се части или опасни химикали някъде на достъпно място. Тези всички неща в комплекс са съпроводени с още сигурност и стабилност на работното място – да знаеш, че ти имаш утре, ако не знаеш, че имаш утре, днес ще си притеснен и няма да дадеш всичко от себе си. И най-важното вече в градацията е заплащането, така го определиха нашите колеги. Имаше години, когато безопасността и здравето бяха на първо място, но това бяха години, когато безопасността беше загърбена – имаше стремеж за производство, а в същото време имаше много злополуки. Днес, като най-важното – започваме от заплащането, безопасност и здраве при работа, и след това всички други неща, за които вече говорихме.

Всяка година се изправяме пред въпроса какъв е размерът на минималната работна заплата, а не създадохме механизми на добър диалог помежду си и добър и резултатен диалог за това да стигаме по-лесно до МРЗ, нейния размер и колко хора попадат в графата с МРЗ. Механизмът за нейното определяне все още не е добре описан в законите, а размерът все още е неясен.

Работещите бедни са вече бедствие, някога бяха феномен, защото не се говореше за МРЗ. Работещите получаваха средства, които надвишаваха МРЗ, а сега има диспропорции в това, че някои взимат стотици пъти МРЗ, а ние имаме стотици хиляди работници, които са на МРЗ.

Защо не облекчаваме труда на работниците, а облекчаваме онова, което наричаме административна тежест на работодателя? Облекчаваме живота на работодателя, а трудовият живот на работника постоянно се утежнява. Защо?

Светът е различен. Работникът вече иска обгрижване. Трябва да му се даде заплата, достойнство, път за развитие, и той да усети, че това е неговото, за да даде всичко от себе си. Младите хора са откровени и те казват „ние няма да работим за жълти стотинки“. По-възсрастните ни научиха на това да си мълчим и да оказваме скрита съпротива. Това възпира нашето общество от развитието, което може да имаме.

Някои работодатели са безпощадни. Също така, как може, когато обществото в трудовата си част отива към твърде много сива икономика, твърде много нарушения на трудовия закон, твърде много нарушения на правилата за безопасност, и изведнъж да съкратиш 50 бройки от Главната инспекция по труда? Политиките, които са по труда, трябва да имат едно по-отделно и по-ясно място. Те трябва да имат място, където да се урежда социалният диалог и колективното трудово договаряне да се развива, а когато възникнат конфликти, те да са лесни за решаване, а не да се трупат негативи с години от тези конфликти.

Енергийната мощност „Козлодуй“ трябваше да оттласне Северозапада в съвсем друга посока. Инвестиционен проект с такъв мащаб трябваше да направи това място златно, защото всичко наоколо трябваше да работи за този инвестиционен проект.

Синидкатите са създадени, за да могат хората да се обединяват и да се борят за техните интереси и права.

Цялото интервю с Александър Загоров за БНР, може да чуете ТУК.

Източник: БНР