Днес, 2 ноември 2026 г., стартира двудневна международна конференция на тема „Подобряване на социалния диалог в страните кандидатки за ЕС чрез повишаване на капацитета за участие в колективното договаряне и активизиране на регионалното сътрудничество“, на която КТ „Подкрепа“ е домакин.

Основен акцент във форума е ролята на синдикалните организации за развитието на социалния диалог, укрепването на колективното договаряне и защитата на трудовите права в процеса на европейска интеграция. В условията на променяща се геополитическа обстановка и засилен интерес към разширяването на ЕС подготовката на страните кандидатки изисква не само институционални и законодателни реформи, но и устойчиви механизми за участие на работещите и техните представители във вземането на решения.

Веселин Митов, международен секретар на КТ „Подкрепа“:

Намираме се в навечерието на един от най-опасните есенно-зимни сезони. Ежедневно се съобщава за протести, демонстрации, стачки и тежки конфликти в почти всички страни в Европа. Що се отнася до света, според много анализатори все по-дълбоко навлизаме в състояние на задълбочаващ се глобален хаос, вероятно предвестник на настъпването на нов световен ред.

Това, което нас ни тревожи като синдикати е, че под заплаха са уникални достижения на поне две поколения представители на работещите. Под заплаха е и уникалният европейски социален модел.

В ход са редица опасни тенденции. 

На първо място, това е повсеместното задлъжняване. Делът в световен мащаб на задлъжняването е много сериозен – над 120% от глобалния брутен вътрешен продукт. В ЕС вече най-голямото перо от националните бюджети на страни като Франция, Италия, Белгия, Гърция – не е нито за здравеопазване, нито за образование, нито за инфраструктурни проекти, а за изплащане на външни заеми и покачващи се лихви по тях.

Налице е и опасно нарастване на социалните неравенства, подхранвано от постоянното покачване на цените на енергоносителите, а оттам – и на стоките и услугите за широко потребление. За пръв път от 20 години насам през миналата година се е повишил броят на бедните по света. Според последния индекс на ООН за миналата година 1.2 млрд. жители на нашата планета са живеели в състояние на сериозна бедност. И тези показатели, за съжаление, се повишават.

Допълнителна опасност идва и от бързото навлизане на изкуствения интелект, който буквално променя света, в който живеем. През последните 200 години всяка нова технологична революция – въвеждането на въглищата, на железниците, на ел. ток, на петрола – е допринасяло за качествен ръст на производителността и скок на работните места. За съжаление, с навлизането на изкуствения интелект експоненциално се повишава производителността, но работните места са под угроза. И се предполага много сериозно сериозен спад на броя на работните места.

Изкуственият интелект ще създаде и най-големият трансфер на блага, на богатство, в историята на човечеството. Капиталът ще се концентрира във все по-малък процент от населението, а оттам и най-големите неравенства, които се очакват между капитала и труда. Трудът все по-малко ще носи приход, който основно ще остава в собственика на изкуствения интелект – в капитала. И тук опираме до т.нар. екзистенциална заплаха за бъдещето, за която предупреждават и големите шефове на корпорациите, използващи изкуствен интелект. Досега имахме една екзистенциална заплаха – ядрените оръжия и техният възпиращ ефект, които се контролират обаче от правителства с много строги протоколи. А изкуственият интелект ще се контролира от частния бизнес, от частни корпорации, с всички произтичащи опасности от това.

За съжаление, се покачват не само задлъжнялостта, не само цените, неравенствата и бедността, покачват се и температурите – климатичните промени, има природни феномени и катаклизми.

Може би си задавате въпроса защо на конференция, касаеща социалния диалог, страните кандидатки за членство в ЕС, се разпростирам тематично толкова нашироко. Защото всички тези отрицателни тенденции оказват и ще оказват силно влияние върху политическия пейзаж в Европа. В следващите 12 месеца предстоят избори в 1/3 от страните в ЕС, вкл. в четири от петте най-големи по население държави в ЕС- Франция, Италия, Испания и Полша, с реална възможност за съставяне на правителства с крайно десни партии, а оттам и по-малко средства за социални политики, и по-слаба политическа амбиция за разширяване на ЕС. И е напълно възможно този най-дълъг период в момента, в който живеем от 13 години без разширяване на ЕС, да продължи още години.

Има интересни развития и в Западните Балкани, след изборите в Сърбия, социалното напрежение в Албания.

Нещата са динамични и живеем в епоха на т.нар. акселерация в историята, т.е процеси, които навремето са се случвали за десетилетия, за векове, сега се случват буквално за седмици и месеци, и нещата могат да отидат в различни посоки. 

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“:

Тук са се събрали синдикалисти с достатъчно знания и опит. Тъй като ще говорим за социалния диалог, си мислех за неговата история и развитие. И няма как да не се чувствам умерено разтревожен.
Нека да си припомним кои са пиковете в развитието на социалния диалог.
Първият пик е неговото създаване след най-голямата човешка трагедия на XX век – Първата световна война, когато се създава Международната организация на труда с идеята конфликтите в обществото да бъдат решавани на масата на преговорите, а не в условията на война и сблъсъци от всякакъв характер.
Вторият пик в развитието на социалния диалог е през т.нар. „златни 30 години“, след следващия голям катаклизъм – Втората световна война. Тогава, когато поотрезвелите политически глави вземат нормалното решение да направят по нещичко, така че обществото да се върне в границите на нормалното и да може да преодолее последиците от разрушенията и катаклизмите.
Това, което ме тревожи, е, че отново се намираме в подобна, изключително напрегната политическа ситуация. Събитията в редица държави, основно в ЕС, в основата на които стои големият конфликт на изток от нас, няма как да не породят тежки социални сътресения, които вече започваме да наблюдаваме по един или друг начин.
Ще има предизвикателства, на които обществата ще трябва да отговорят. Това, което знаем, е, че социалният диалог е инструмент, който работи.
Що се отнася до нивата на колективното договаряне в различните страни, нямам причини да предполагам, че те са се развивали положително, имайки предвид какво се случва в България. Тук трябва да обърнем внимание и на европейската директива за определяне на достойни нива на минималната работна заплата и за засилване на ролята на колективното трудово договаряне, с чието прилагане в България се борим вече няколко години.
Колективното трудово договаряне в България не е на нивото, на което бихме искали да го виждаме. Тази директива очертава целите на ЕС в тази посока, като за пример са взети някои от най-големите държави, в които обаче практиката значително се различава от българската. Именно тези цели, изведени от опита на някои страни, са заложени в директивата, която всички трябва да изпълняваме. Но във всеки случай ще трябва да се движим в тази посока.

Данаил Русев, зам-министър на труда и социалната политика:

Като страна ние можем да споделим ценен опит в развитието на социалния диалог, който е базиран на вече десетилетна традиция. Пример за това е Тристранният съвет за национално сътрудничество, в който държавата, синдикати и работодатели сядат на една маса и това е, смятам, в пълен унисон с принципите на Европейския съюз и Европейския стълб на социалните права. Да си го кажем честно, на тази маса рядко е тихо и невинаги се постига съгласие, но когато дебатите са честни и конструктивни, смятам, водят до намирането на решения, които да гарантират както конкурентноспособността на предприятията, така и достойните условия на труд и справедливото заплащане. Подобен разговор е още по-важен днес, защото работните места се променят пред очите ни и то изключително бързо. Цифровите технологии влизат във всяко предприятие, всеки офис и все по-честно както графици, така и задачи, понякога и оценката на труда, започват да се определят от алгоритми. Този въпрос има и морална страна, защото не може съдбата на един работещ да зависи изцяло от машинен код. Заради това бяха направени промените в Кодекса на труда, свързани с работата от разстояние и въведените гаранции, че ще има човешки контрол, като бе регламентирано и правото на изключване за всички работещи. Тук трябва да отбележим, че в Европейската комисия тепърва предстои тези стандарти да бъдат обсъждани в рамките на Акта за качествени работни места. Друго важно, което трябва да отбележим е, че чрез нормативните актове се определят минималните условия на труд. По-добрите условия зависят от колективното трудово договаряне – нито хората могат без работа, нито работодателите могат без отдадени и мотивирани работници. През последните 15 години се наблюдава тенденция към свиване обхвата на колективното трудово договаряне. Причината в известна степен, ако гледаме България, е в структурата на икономиката, защото предприятията са микро и макро, където трудно се изгражда синдикална структура. Обхватът на наетите и защитени от действащи колективни трудови договори, по данни от края на миналата година, е около 16%, което е крайно недостатъчно.

Андрей Ковачев, член на Европейския парламент:

ЕС продължава да бъде притегателен за страните от Западните Балкани и се надявам, че Черна гора и Албания ще успеят да завършат преговорите тази и догодина и да могат да бъдат подписани присъединителните договори. Тази кръгла маса е важна, защото обменяме опит – позитивен и негативен, за да не се повтарят някои грешки на социалните системи в страните членки. Ние сме пред един етап на преразглеждане на социалните системи. Ще дам за пример Германия, която е под игромна тежест на тази социална система, която съществува там и която не мотивира много от гражданите да търсят работни места, защото могат да получават почти същите пари, с разлика от 200-300 евро, и да не работят. Тяхната Агенция по заетостта съобщава за над 1 млн. свободни работни места. Ние сме в една глобална надпревара с Китай, САЩ, Япония, затова и ЕС много правилно сключва търговски споразумения с ралични части на света, за да можем да гарантираме нашите работни места, и то високоплатените такива, за да може по някакъв начин да гарантираме и нашата стратегическа автономия по отношение на редките метали, суровините, енергетиката, и да не бъдем зависими само от един източник.

Смилен Вълов, изпълнителен директор на Агенция по заетостта

Зад всички глобални промени стои човекът, който работи и си задава следните въпроси – ще запазя ли работата си, ще мога ли да усвоя новите умения, които се изискват от мен, ще имам ли думата за решенията, които засягат професионалното ми бъдеще? Отговорите на тези въпроси трябва да дойдат по най-различни канали, но един от основните е точно колективното трудово договаряне и ролята на синдиката е много важна, защото с КТД можем да договорим конкретни условия на труд, възнаграждението, с което човек издържа семейството си, безопасността на работата му, възможността да продължи работата си чрез обучения и преквалификация. В тази бързо развиваща се икономика, подвластна на изкуствен интелект, на преходи и глобализация, някак си човекът остана на заден план. Тук ролята на синдиката е много важна, защото той познава в конкретика проблемите на всяко едно предприятие. През Националния план за действие по заетостта, ние имаме проекти за повишаване на квалификацията с всички социални партньори, което да доведе до запазване на работните места.

Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет

Този форум дава възможност не само да обменим добри практики, но и да намерим нови и различни решения във всички тези турболентни времена. Ако се върнем в историята на социалния диалог, във всички тези години пазителите на демокрацията в Европа са организациите на работещите и организациите на работодателите, както и такива, представляващи организираното гражданско общество – като ИСС и ЕИСК. Във времена на наистина големи икономически предизвикателства, като това как Европа да устои на това от една страна да бъде конкурентоспособна, но от друга страна да запази модела си на солидарност, е наистина трудно. ЕС представлява единственият модел на икономическа солидарност. 

Силвия Тодорова, директор Център „Предприемачество“, Българска стопанска камара:

Искам да обърна внимание на гледната точка на работодателите и на това какво се случва в едно предприятие, когато решенията, взети на заседателната маса, се превръщат в поръчки, работа и заетост.

Представете си собственик на фирма с 40 служители. Той няма собствен финансов отдел, няма собствен юридически отдел и самостоятелно се занимава с всички организационни дейности. Всяка сутрин обаче разчита на три основни неща: първо, да има хора, които да дойдат и да свършат работата; второ, да има правила, които не се променят непрекъснато и позволяват изпълнението на поръчките; и трето, конкурентите му да работят при същите условия и по същите правила. Когато има такива правила, той инвестира, разширява дейността си и увеличава заетостта.

От това наблюдение тръгва и моята теза – социалният диалог не е жест на добра воля към работодателите и работниците. Той е договореност, от която и двете страни имат полза.

От гледна точка на работодателите предимствата за нас са основно четири: предвидимост, честна конкуренция, човешки капитал и по-добри правила.

Предвидимост – разходът, договорен предварително, може да се превърне в основа за устойчивост. Тя позволява на работодателя да прецени дали да вземе заем, какви и колко хора да наеме. Предвидимостта не се вижда в баланса, а се усеща в деня, в който решиш да закупиш нова технологична линия.

Честна конкуренция – когато в един отрасъл са договорени минимални общи условия, цената на труда престава да бъде основен фактор на конкуренцията. Не печели този, който плаща най-малко, а този, който работи по-добре.

Хората – всеки има право да мигрира към пазари с по-добри условия. Но основен двигател на миграцията обикновено не е само заплатата, а и липсата на чуваемост и диалог с хората.

По-добри правила – запознаването с даден закон едва след неговото приемане обикновено води до допълнителни разходи, свързани с прилагането му. Когато обаче той се анализира още на етап обсъждане, грешките могат да бъдат своевременно отстранени. И тук синдикатите, когато са част от диалога, помагат да се коригират неща, които в някои случаи работодателите са пропуснали.

Как започна всичко в България? На 10 март 1990 г., още преди приемането на новата Конституция, социалните партньори подписаха генерално споразумение, с което беше създадена Националната тристранна комисия за съгласуване на интересите. През 2001 г. тези правила бяха променени и се записаха в Кодекса на труда, с което се установи цялостната институционална система за тристранно сътрудничество.

Този път, който тръгва от споразумение и стига до закон, според мен е най-добрата форма за осъществяване на диалога. При нас тристранният диалог се превърна в институция, а не остана само добро намерение. В рамките на тристранния диалог се разглеждат законопроекти, представят се аргументирани становища и се отразява гледната точка на всяка една от страните.

Най-сложното предизвикателство пред бъдещето са уменията. Много от нас търсят хора, но не могат да ги намерят. Въпросът е в уменията, които те трябва да притежават. Това е предизвикателство както пред работодателите, така и пред синдикатите, особено с появата на новите технологии.

С КТ „Подкрепа“ това е нещо, което работи. Не сме на едно мнение по всички въпроси, а това е и невъзможно. Но има нещо, което за един работодател е най-ценното в един партньор – на „Подкрепа“ може да се разчита.

Какво означава това? Първо, позицията им е последователна. Второ, когато се договорим, договореното се изпълнява. Трето, когато не сме на едно мнение, ни го казват открито и аргументирано. А работодателят цени много повече честното „не“, отколкото неясното „да“.

Правото на протест е естествено право на всяко същество и на всеки работещ. Но „Подкрепа“ прави и предложения. А когато те са аргументирани, диалогът става по-лесен. Синдикатът има глас в Европа, който се чува. Има и история, заради която неговото мото „Синдикатът, донесъл свободата“ звучи напълно естествено.

„Подкрепа“ не чака съседните държави да станат членове на ЕС, за да започне диалог с тях. И тази конференция е още едно доказателство за това.

Диалогът не е само европейски документ. Той работи навсякъде. И независимо дали държавата ви е член на ЕС, или не, той е необходим, защото светът става все по-нестабилен. Диалогът не се записва в директива. Той се изгражда като навик – да позвъниш на другата страна още преди да е възникнал конфликтът, да поговорите и да се разберете. Именно този диалог у нас е преживял кризи, спорове и правителства.

Бизнесът не обича изненади, хората също не обичат изненади. И най-доброто, което можем да направим както за тях, така и за себе си, е да ги избягваме заедно.

В рамките на двудневния форум ще бъдат обсъдени възможностите за повишаване на капацитета на синдикалните организации за участие в колективното договаряне, подобряване на социалния диалог и адаптиране на трудовите и социалните стандарти към изискванията на ЕС. Предвиден е обмен на опит и добри практики за укрепване на синдикалното представителство и насърчаване на участието на работещите в демократичните реформи.

Сред ключовите презентации в програмата са докладът на д-р Славина Спасова от Европейската мрежа за анализ на социалните политики (Брюксел, Белгия) на тема „От ускорено развитие към устойчивост: тестът за стабилността на Социална Европа в епохата на дерегулации“ и презентацията на гл. ас. д-р Вяра Ганчева от Института по философия и социология при БАН на тема „Основни предизвикателства пред защитата на работните места в новия геополитически, зелен и технологичен контекст“.

В конференцията участват синдикални лидери, експерти и лектори от държави – членки на ЕС, и страни кандидатки за членство. Сред представените държави ще бъдат Австрия, Белгия, Сърбия, Албания, Полша, Република Северна Македония и Румъния.

Форумът се провежда в рамките на специализирания проект на Европейския работнически център (EZA), насочен към страните кандидатки за членство в Европейския съюз.