1. Увеличение на заплащането – двигател за икономически растеж

Според ЕКП заплатите трябва да се разглеждат като двигател за икономически растеж. Увеличаване на вътрешното търсене е ключов фактор за възстановяването на икономиката на ЕС, както и подкрепата на иновациите и производителността в компании и сектори. Конкурентоспособността на Европа в действителност трябва да се основава на качествени продукти, услуги и работни места, вместо на разходите за труд.

ЕКП се стреми към промяна на текущата макроикономическа обстановка в Европа и към спиране на мерките за строги икономии, които не са успешни в борбата с ефекта от кризата и насърчаване на създаването на работни места.

Време е да се спре низходящата спирала на заплати, социалният и финансов дъмпинг, както и атаките срещу колективното договаряне, минималните заплати и автономност на социалните партньори в преговорите и определяне на заплатите.

С цел придобиване на устойчиво икономическо възстановяване, заплатите трябва да бъдат разглеждани като привилигирован инструмент за борба с неравенството.

Време е да се стартира увеличение на заплатите навсякъде в Европа, защото европейската икономика се нуждае от значителни увеличения на заплащането, за да бъде възстановена.

2. Заплати в икономическото управление

Механизмите за колективно договаряне и определяне на заплатите са под силна атака през последните години, в следствие на икономическата криза, икономическото управление и строгите ограничителни мерки.

По-специално, Европейската комисия отрицателно и незаконно се меси в нормирането на заплатите и индустриалните взаимоотношения, чрез специфичните за всяка страна препоръки и финансови спасявания на Тройката, като по този начин често вървят срещу споразумения, постигнати от социалните партньори.

Заплатите са се понижили в няколко страни, колективните практики за договаряне са децентрализирани и обширни области на пазара на труда са изключени от покритието на колективното трудово договаряне и минималната работна заплата.

С цел да се реагира на тази ситуация ЕКП стартира цялостен набор от решения и действия за засилване на координацията на колективното договаряне и стратегиите за заплатите, както и за насърчаване и прилагане на участието на синдикатите в икономическо управление. Тези действия имат за цел да се справят и по възможност да предотвратят нападки над индустриалните отношения и заплатите.

Във всички свои резолюции ЕКП настоява върху необходимостта от зачитане на автономията на колективното договаряне, на факта, че заплатите са от национална компетентност и че основният инструмент за увеличаване на заплатите е колективното договаряне. Минималните заплати, следва да се разглеждат като допълнителна стратегия, за да се гарантира минимална подова защита на всички работници от занижаване за заплащане, социален дъмпинг и бедността сред работещите.

В тази рамка, ЕКП прие следните резолюции:
– През март 2012 г. Резолюция на Изпълнителния комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите определя приоритетите на новата координация на политиката на колективното трудово договаряне. Тази координация трябва да бъде функционална до 4 области на работа: I) засилване на колективното договаряне, II) отбранителни договори и отварящи клаузи, III) минимална работна заплата и обхвата на колективното договаряне, IV) транснационални и трансгранични споразумения.
– През октомври 2013 г. Изпълнителният комитет одобри новия метод на координация, проектирана и водена от CBCC в рамките на Икономическото управление. Резолюцията осъди сегашната идеология на подкопаване системите на заплащане, за учредяване в много държави-членки с интервенции, вариращи от намаляване на минималните заплати в някои страни до маргинализация или отслабване на системи за колективно договаряне и заплати. Тя въвежда набор от различни инструменти (инструментариум ETUC за колективно трудово договаряне), насочени към поддържане и засилване на вътрешната координация на ЕКП за колективно договаряне и политика на доходите.
През юни 2014 г. изявление на CBCC настоя, че реалните заплати трябваше да нараснат най-малко в съответствие с производителността. За ЕКП средната работна заплата и минималната работна заплата трябва да се увеличат значително. Минимални заплати, където те съществуват, трябва да се осигури най-малко, минималните стандарти на живот. Освен това те не трябва да бъдат диференцирани и да не се допускат изключения от техния обхват.

3. Ключови фактори за увеличение на заплатите: минимални работни заплати

В тази рамка, в своето предложение за социален договор за Европа (юни 2012 г.), в съответствие с заключенията на конгреса в Атина, ЕКП определят конкретна позиция по отношение на определянето на заплатите и по-специално минималната работна заплата:

Определянето на заплатите да остане национален въпрос и да се решава в съответствие с националните практики и индустриалните системи. Преговорите между социалните партньори на съответното ниво са най-добрият инструмент, за да осигурят добри заплати и условия на труд; законната минимална работна заплата в тези страни, където профсъюзите считат за необходимо, трябва да се увеличи значително. Във всеки случай, всички етажи на заплащане трябва да спазват стандартите на Съвета на Европа за справедливо заплащане.

Съветът на Европа в своята Европейска социална харта гласи „всички работници имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържането на достойно жизнено равнище за тях и техните семейства“. Европейският комитет на Съвета по социални права (ЕКСП) представя определение, според което „справедливо“ или „достойно“ заплащане е най-малко 60% от средната нетна заплата – и със сигурност не под нивото от 50% от средната нетна заплата.

Съвсем наскоро, настъпиха някои развития:

– През лятото на 2014 г., Германия реши да въведе закон за минимална работна заплата от 8.50 евро на час, от 1 януари 2015 г. нататък.
– Междувременно, правителството Renzi в Италия предлага въвеждането на законова минимална работна заплата в акт за реформа на трудовото законодателство, един акт, който по ирония на съдбата, е най-вече за по-нататъшно дерегулиране на пазара на труда. Съдържанието на това предложение все още е неясно.
– На европейско ниво, идеята за европейска минимална заплата набира скорост. Това се отнася по-специално Европейската социална демократична партия, която е използвала идеята за европейска подкрепа за минимална работна заплата, като едно от главните условия за тяхното одобрение на номинирания председател на Комисията – Жан Клод Юнкер.
В речта си пред Европейския парламент Жан Клод Юнкер се позовава на идеята – Европа, минимална работна заплата, съществуваща във всяка държава-членка.

Освен това, ЕКП е изправена пред вътрешни искания, идващи от някои филиали (по-специално, но не изключително от източноевропейските страни, да започнат дискусии относно възможните подходи за минималната работна заплата).

С цел да се приложи правилно такова предложение, следва да бъдат разгледани два въпроса:
– Как да се гарантира, че законово установените системи за минимална заплата напълно обхващат всички работници в страната, независимо от правния статут на трудовия им договор или на техните условия на труд.
– Как да се определи най-добрата начална точка и целта за създаване и прилагане на минималните заплати.

4. Ключови фактори за увеличение на заплатите: колективно договаряне и силни синдикати

Преди да се навлезе в по-задълбочен анализ на тези два елемента, трябва да се уточни, че минималните заплати не са в състояние да се справят с конкуренцията на цена на труда, социалния дъмпинг и бедност при трудова заетост.

В действителност, при обсъждането на европейски подход относно минималните заплати, има добри причини които поддържат подхода, както и някои ограничения и клопки, които трябва да бъдат взети под внимание, като например фактът, че 60% от много ниска заплата е все още ниска заплата.

Приблизително 16% от работещите в Европа получават заплата, която е под 60% от средната работна заплата. Ако границата на минималната работна заплата бъде остановена като 60% от средната работна заплата, това би довело до повишаване заплатите на относително голяма група хора.

В крайна сметка, по-европейски подход относно минималните заплати винаги трябва да бъде обсъден в комбинация с въпроса как да се укрепят националните / секторни системи за колективно договаряне, за да се предотврати спад на заплатите като цяло.

В действителност, трябва да се отбележи, че от една страна е много трудно да се създаде институция за колективно договаряне в страните от CEE, а от друга страна – минималната работна заплата не е приложима във всички страни-членки, тъй като това би могло да подкопае утвърдени индустриални отношения.

Ето защо, най-важният елемент на всеки подход е да се настоява върху връзката със силна система за колективно договаряне на заплатите, налагане на високи равнища на обхващане на договаряне, това трябва да бъде постигнато чрез различни инструменти, които могат да бъдат разглеждани като функционални еквиваленти.

Тук следва да се отбележи, че Германия не само въведе минимална работна заплата, но също така реши да направи прилагането на „ERGA OMNES“ много по-практично, като по този начин укрепна и системата за колективното договаряне.

Следователно, докато се застъпва подходът на европейски минимални заплати, ЕКП и национално представителните синдикати трябва същевременно да въведат мерки за:
– Запазване и укрепване на системи за колективно договаряне;
– Уважаване автономността на социалните партньори в разработването на преговори и определяне на увеличение на заплатите, където профсъюзите са в състояние да постигнат споразумения със страна на работодателя;
– Насърчаване на създаването на системи за колективно договаряне, където те не съществуват и да ги установят повторно, когато те са били демонтирани или отслабени;
– Да се увеличи обхватът на колективното трудово договаряне, чрез членство в синдиката, а също и като се вземат предвид механизмите за разширение и Erga OMNES механизмът.

Следващият въпрос, който трябва да бъде разгледан, е:

– Как да се подкрепят националните синдикати в опитите си да създадат и укрепят институции за колективно договаряне.
Приоритетите, инструментите и действията, заложени в различните резолюции и становища, приети от ЕКП след конгреса в Атина ще се използват за постигане на тази цел, заедно с насоките, посочени по-долу в точка 6.

5. Стратегия на ЕКП и цели за минимални заплати

Започвайки с проблема:
– Как да се определи най-добрата цел и отпорна точка за създаване и прилагане на минималните заплати.
Задълбочен анализ на стандартите на Съвета на Европа е съвместно провеждан от ЕСИ и ЕКП в дискусионната бележка относно минималните заплати в Европа за 2014 г.

Такива анализи са довели до проучване на други възможни определения и цели, освен стандарта на Съвета на Европа, като например концепцията за препитание на UK или на OECD за ниския праг на заплатите.

Анализът установи, че концепцията, както е определено от Съвета на Европа (СЕ) се позовава на 60% от средната работна заплата, и със сигурност не по-малко от 50% от средната заплата. Объркващо е, че Съвета на Европа разглежда това като „справедлива заплата“, а не „минимална заплата“. Освен това, Съветът на Европа определя прага на своята „справедлива заплата“ по отношение на „нетна заплата“, като по този начин създава възможност за пренасочване отговорността да плащат достойна заплата от работодателя към държавата.

6. Нови преспективи за европейска дискусия относно заплатите.
С цел да се отговори на въпросите, посочено по-горе:

– Как да се гарантира, че законово установените системи за минимално заплащане напълно обхващат всички работници в страната, независимо от правния статут на трудовия им договор или на техните условия на труд.
– Как да се подкрепят националните синдикати в опитите си да създадат и укрепят институции за колективно договаряне.

Европейските синдикати трябва да дадат приоритет на укрепването на членската маса и силата за водене на преговори.
Въпреки това, след икономическата криза и мерките за строги икономии, националните синдикати в няколко страни се нуждаят от подкрепа.

Ето защо ЕКП през последните години започна няколко инициативи за насърчаване на вътрешна координация и обмен на добри практики, свързани с колективно договаряне и минимална работна заплата.

Но в някои страни това не е достатъчно, за да спре атаките върху институциите, формиращи заплатите, низходящата спирала на заплатите, или за възстановяване на колективното трудово договаряне.

Освен това, след речта на Юнкер пред Европейския парламент е вероятно да започне нов тип дискусия относно миниламните заплати. ЕКП трябва да бъде готова да участва със свои собствени насоки за това: какъв вид на модела и референция бихме искали да бъдат приети.

Във връзка с това, ЕКП трябва да отвори различни варианти, като например:
– Рамкова директива на ЕС
– ЕС препоръки
– Засилено сътрудничество и мониторинг на заплатите в рамката на Икономическото управление.
– Засилено сътрудничество в рамките на ЕС за социален диалог
– Други форми на съдействие и координацип в ЕС.

Във всеки случай, два съществени елемента трябва да бъдат взети под внимание:
. Всякакъв вид инструмент, който може да се настрои, трябва да остане.
– Всеки инструмент трябва да има за цел да установи или подсили колективното договаряне и да увеличи обхватът му.