Декларация, одобрена от Изпълнителния комитет на ЕКП
16 септември 2011 във Варшава
1.През лятото на 2011 г. Еврозоната беше отново изправена пред колапс. Краткосрочните действия, предприети от правителствата, от европейските институции и от Европейската централна банка, бяха насочени единствено към прилагане на строги ограничителни програми, вместо да бъдат предприети мерки за повишаване на конкурентоспособността и да бъдат предложени дългосрочни, социално приемливи решения.
2.Всеобхватната дългова криза излезе от контрол. Доверието във финансовите пазари на Гърция, Ирландия и Португалия вече не съществува, колапсът на тези пазари застраши стабилността на други страни като Италия и Испания, като съществува опасност да се разгърне още. Пазарите останаха нестабилни и не успяха да се успокоят от мерките за стабилизация, одобрени от Европейския съвет на 21 юли – за повишаване кредитоспособността на Европейския механизъм за финансова стабилност /EFSF/ и за даване на възможност за изкупуване на държавния дълг на затруднени страни. На национално равнище изпълнението на тези решения бе забавено, което доведе до допълнително объркване.
3.Повишаването задлъжнялостта на държавите, можеше да бъде контролирано, но стана неустойчиво поради факта, че всички инвеститори започнаха едновременно и сами да търсят изход от дълговата криза, докато финансовият ресурс (Eвробоновете) и институциите (Европейска банка за суверенен дълг), които имат както правата, така и средствата да се противопоставят на негативното влияние на финансовите пазари, не съществуват в Еврозоната.
4.Финансовата помощ, предоставена от европейските институции не проработи, но цената, която трябва да платим за нея е висока. Държавите членки са притискани от Европейската централна банка, от Комисията и от МВФ да приемат свръхамбициозни темпове за финансова стабилизация, за дерегулация на системите за заетост и за социална защита, да намалят и децентрализират начините за формиране на работните заплати и на колективното трудово договаряне. Ние се противопоставихме на последното искане на правителствата на Франция и Германия, които настояват страните от Еврозоната да приемат мерки и да приемат законодателно изискване за нулев бюджетен дефицит.
5.За да предотвратят по-нататъшно нарастване, политиците разчитат съществено да намалят бюджетната задлъжнялост. Бяха предложени изключително благоприятни схеми за разсрочване на дълга. Европейската централна банка дори заплаши, че ще откаже да приеме суверенния държавен дълг като средство за обезпечение.
6.В допълнение забелязваме проявите на още една икономическа заплаха. Водещите показатели за икономическа активност отбелязаха понижение. Когато в много от водещите икономики показателите за икономическа активност се понижават, то периферните икономики стагнират или отбелязват спад.
7.Същевременно не можем да изключим възможността за възникване на нова кредитна криза. Доминирането на държавни дългове в банковите баланси ограничава европейските банки и те все по-трудно намират средства да участват в междубанковия пазар. Подобно обстоятелство може да доведе до по-строги условия за отпускане на кредити и оттам вече гореспоменатата нова заплаха да доведе до неконтролируема рецесия.
8.На държавите-членки вече не останаха много резервни финансови ресурси, които да проработят като автоматични стабилизатори или да позволят увеличаване на икономическия растеж, или да бъдат в състояние да активират икономическата среда.
9.Недобронамерени гласове от някои страни се надигат с защита на националните решения, дори предлагат излизане от Еврозоната. ЕКП решително се противопоставя на подобен курс. Ре-национализацията на европейската икономическа политика ще има разрушителни последици върху условията на труд на работещите, нашите страни са свързани в общ вътрешен пазар и единна валута. Съществува също риск от поява на десни движения, както и на популистики тенденции.
10. Преследването на краткосрочни политики, доведе до приемане на програми за строги ограничения в страните, заплашени от дългови кризи, които продължават обаче да настояват за високи лихвени равнища и дори за подписване на двустранни споразумения за обезпечения. Това не е в интерес на водещите икономики. Позволяването на страните с висока задлъжнялост да потънат в нови дългове ще доведе до рецесия на износа към основните партньори и пазари. Вариантът бързо да разрешим проблема с вътрешните дългове на водещите икономики ще отслаби възможностите за възстановяване на периферията.
11.Разпадането на валутната зона, наричано от някои експерти бързо решение на проблема на текущата задлъжнялост и на проблемите, свързани с конкурентоспособността, представлява сериозна заплаха с непредвидими и почти сигурни драматични икономически смущения. Периферните страни ще бъдат принудени да изкупуват вече никому ненужния, деноминиран в евро дълг, заплашвайки по този начин устойчивостта на цялата европейска финансова система. Водещите страни ще се изправят пред незабавно и значително поскъпване на своите валути, което ще потисне икономическия растеж в краткосрочен план и ще окаже огромен натиск надолу върху заплатите и условията на труд в средносрочен план.
12.Провежданите понастоящем политики на строги икономии, включително прилагането на Златното правило, увеличават безработицата и задълбочават неравенствата. Работниците в редица страни са изправени пред директни атаки на техните вече придобити права, залегнали в европейското законодателство и в редица международни инструменти. Условията се определят едностранно от институциите и от ЕЦБ, която действа извън своята компетентност. Някои правителства използват кризата за нарушаване на социалните разпоредби, които са в основата на Европейския социален модел.
13.Работните заплати не са враг на икономиката, напротив те са нейният двигател. Безогледното прилагане на принципа „надпревара до дъното“ за намаляване на заплати и социални придобивки ще подкопае динамиката на търсенето и заплашват в дефлация целия монетарен съюз.
14.ЕКП отново повтаря, че позицията, която да бъде приложена към икономическата и социална интеграция трябва изцяло да бъде съобразена с националните системи за определяне на заплатите и с автономността на социалните партньори.
15.Социалното недоволство в много страни, не представлява изненада – младежката безработица, несигурната работа, неравното третиране се отхвърлят от хората, които виждат от политиките на ЕС единствено само строги ограничения и атаки срещу техните права.
16.ЕКП има направено предложение относно емитирането на еврооблигации; за частично прехвърляне на национален суверенен дълг към Европейския дълг в размер до 60% от БВП, за създаване на Европейската банка за суверенен дълг с достъп до ликвидните операции на ЕЦБ; за единна европейска обществена рейтингова агенция; за Европейска инвестиционна програма за съживяване на най-тежко засегнатите икономики, за подпомагане на затруднени икономики, за преструктуриране на дълговете, за свежи инвестиции в инфраструктурата и в нови работни места, за преход към модел на енергия и по-ефективни по отношение към ресурсите; за отпадане на изискванията за съфинансиране на структурните фондове от страни в затруднено положение и за участие на синдикатите в управлението на проекти, за нови източници на европейски данъци като един данък върху финансовите транзакции, за хармонизиране на корпоративна данъчна основа, заедно с минимална данъчна ставка, като част от ограничаване на фискален дъмпинг; и действия по укриване на данъци и премахването на данъчните убежища. Взети заедно, тези предложения може да покажат пътя за изход от екзистенциалната криза, пред която сме изправени.
17.Конгресът на ЕКП, проведен през май, отново потвърди нашия ангажимент към по-нататъшно и бързо икономическо развитие, както и за ускоряване и повишаване на социалната интеграция в Европа, за да излезем от кризата чрез стимулиране на растежа, заетостта и социалното сближаване. Ние сме поели ангажимент за защита и насърчаване на Европейския социален модел. Ние всички трябва да не забравяме необходимостта от демократична подкрепа и контрол при доразвиването и отстояването на нашите европейски идеали. Това не може да бъде само едно технократско действие. Ние трябва да обединим хората в Европа с нашите идеи.