ДО
Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
ДО
Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
С Т А Н О В И Щ Е
на Конфедерация на труда „Подкрепа“
Относно: Предложения за изменение и допълнение на Постановление № 55 от 30 март 2020 г., за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
УВАЖАЕМА Г-ЖО НИКОЛОВА,
УВАЖАЕМА Г-ЖО САЧЕВА,
Конфедерация на труда „Подкрепа“ ясно заяви, че не припознава като ефективен възприетия модел на реализиране на икономическата мярка „60/40“, поради адресирането й към заетостта и доходите на работещите чрез насочване на средствата към работодателите, на които е дадена инициативата и преценката за реализиране на подпомагането, без да е създадена каквато и да е възможност за включване и участие на работниците и служителите в този процес. Неадекватно поставената законодателна рамка обаче не е достатъчно основание, което да ни дистанцира от проблемите свързани с нейното прилагане. Считаме, че пороците, които съдържа възпроизведеният в закона механизъм, се мултиплицират и допълват от липсата на прецизност, яснота и безспорност в текстовете на Постановление № 55 от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
От обнародването на постановлението до момента в практиката възникнаха множество въпроси, които не могат да намерят категоричен и обоснован отговор. Действията на администрацията в лицето на Агенция по заетостта и отговорите, предоставяни от нейните териториални поделения по отправени от заинтересувани работодатели питания, са често противоречиви и нееднозначни и могат да се оприличат повече на хаотична конюнктурна импровизация, отколкото на компетентна и подпомагаща намеса. Извършените за кратко време различни корекции на публикуваните на сайта на агенцията документи в помощ на работодателите са само илюстрация на тези констатации. Всичко това допълнително притеснява, а често и отблъсква, и без това малкото кандидати, имащи нагласа и желание да се възползват от тази икономическа мярка.
Направеният опит за реанимиране на работодателския интерес чрез промяна в размера на компенсацията, според нас няма да има очаквания съществен ефект, но нормативната промяна дава повод, при отразяването й в подзаконовия нормативен акт, същият да се ревизира, като се извършат корекции на вече констатирани като проблемни текстове. В тази връзка, Конфедерация на труда „Подкрепа“ отправя следните предложения за изменения и допълнения в ПМС № 55:
В чл.1, ал.1:
След словосъчетанието „е преустановил работата на предприятието” да се постави запетая и да отпадне съюзът „или”, а след израза „на част от предприятието” да се добави „или на отделни работници и служители”, като текста придобие следната редакция:
„(1) На работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието, или на част от предприятието или на отделни работници и служители, могат да се изплащат суми съгласно §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.”
Мотиви:
Една от посоките на разширяване обхвата на ПМС № 55 бе реализирана чрез дефиниране на две хипотези на „преустановяване на работа“, регламентирани в ал.1, респ. в ал.2 на чл.1 от постановлението. Алинея 1 регламентира прилагането на мярката спрямо работодатели, при които е налице преустановяване на работа изцяло или частично вследствие на издадена от компетентен държавен орган заповед, а ал.2 се отнася до случаите, когато преустановяването на работа не произтича от заповед на държавен орган. Видно от текстовете и в двата случая е необходимо издаване на заповед на работодателя. Това се потвърждава от формулировката използвана в ал.1 – „със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган“. При съставянето на разпоредбите по двете алинеи, между тях съществува разлика досежно приложното поле на заповедта на работодателя, като в алинея 1 тя е ограничена до случаите на преустановяване на работа на предприятието или на част от него, т.е. изключена е хипотезата на преустановяване на работата на отделни работници и служители. Това ограничаване, според нас, е неоснователно. Вярно е, че в ал.2 на чл.120в от КТ е предвидено, че „когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта”, но тълкувайки този текст в систематична връзка с ал.1 можем да направим извод, че той само въвежда изискване за недопускане на работниците и служителите до работните им места, когато преустановяването е вследствие от заповед на държавен орган. Издаването на заповед, независимо дали същата е последица от разпореждане на държавен орган или е резултат от самостоятелната преценка на работодателя, е уредено в чл.120в, ал.1 от КТ.
Направеното тук предложение за промяна съответства на пояснението дадено от Агенция по заетостта в публикувания на сайта на агенцията информационен материал, озаглавен „Процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации по ПМС № 55/30.03.2020 г.”. В т.4 от документа е разяснено условието, че компенсации се изплащат на работодател, който „със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители…”. Въпреки че така даденото разяснение, в тази си част, не съответства на действащата разпоредба на чл.1, ал.1 от постановлението, считаме, че това е по-правилното разбиране и същото следва да е отразено в нормативния текст.
Ето и още един аргумент, в полза на практическото значение на отправеното предложение: Типичен пример за заповед на държавен орган, относим към чл.1, ал.1 на ПМС № 55, е Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 на Министъра на здравеопазването, в т.1 на която се разпорежда не преустановяване на работа на определена категория икономически субекти, а „преустановяване на посещенията” в тях. От това не следва, че за всички работници и служители от предприятието или част от него следва да се издаде заповед за преустановяване на работа. Такава няма да има нужда да се издава относно заемащите длъжности, свързани с охрана, техническа поддръжка, административни дейности и други. За ресторантите и заведенията за бързо обслужване изрично се уточнява възможността да извършват доставки на адрес, което предполага, че те биха преустановили работата само на отделни работници и служители, които не биха били ангажирани с тази разрешена им от държавния орган дейност.
В чл.1, ал.2:
След думата „който” да се добави израза „по своя преценка и”, като текста придобие следната редакция:
„(2) Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който по своя преценка и със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.”
Мотиви:
Предвид посоченото в мотивите към предложението за промяна в ал.1 относно двете хипотези на издаване на заповед за преустановяване на работа, същата се издава на основание чл.120в, ал.1 и в двете хипотези – както въз основа на заповед на държавен орган, така и без наличие на такава заповед. Чрез направеното тук предложение се постига по-ясна и категорична конкретизация, че разпоредбата на ал.2 е относима само към случаите, когато заповедта по чл.120в, ал.1 е издадена по самостоятелната преценка и инициатива на роботодателя, без същата да произтича от издадена вече заповед на държавен орган.
В чл.1, ал.4:
След думата „изплащат” да се добави думата „ежемесечно”, а израза „за целия период или за част от него” да се замени с израза „през целия период или през част от него”, като текста придобие следната редакция:
„(4) Компенсации по ал. 1, 2 и 3 се изплащат ежемесечно за през целия период или за през част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.”
Мотиви:
Така приетата и действаща регламентация на механизма на изплащане на компенсациите дава основание да се смята, че в указания в ПМС № 55 срок, на работодателите следва да се изплати цялата сума за целия заявен срок. Формулярът изготвен и предоставен на работодателите от Агенция по заетостта съдържа посочване на краен срок, за който се заявява изплащане на компенсациите. Направеното от нас проучване показва, че дирекциите „Бюро по труда” дават указание, според което като краен срок може да се посочва датата 13 юни, т.е. датата на която изтича максималния тримесечен срок, за който е допустимо компенсирането. Това означава, че на работодателите, в тези случаи, следва да се изплати компенсация за работните дни до 13 юни 2020 г., без да се отчита дали извънредното положение, респ. действието на ЗМДВИП ще продължи до тази дата. При отмяна на извънредното положение преди посочената от работодателя дата, както и в случаите на възстановяване на работата, работодателите ще следва да връщат получени без основание суми. В този смисъл, считаме за по-удачно, средствата да се превеждат ежемесечно на работодателите въз основа на подаденото от тях заявление, доколкото през периода, за който се изплащат компенсациите не е преустановено действието на закона или не е възстановена работата. Тук е мястото да коментираме и поставения от Агенция по заетостта краен срок за приемане на заявления и документи от работодателите, а именно – 21 април 2020 г. Намираме поставянето на такъв срок за неуместно по две причини. От една страна, видно от случващото се, нормативната уредба все още се променя, което води до промяна в указанията и в образците на документи, чрез които се заявява ползването на компенсации, а тези процеси са ограничени от поставения срок. От друга страна, възможността за ползване на компенсации е установена в полза на работодателите за целия период на действие на ЗМДВИП или на част от него, но за не повече от три месеца, което дава основание да допуснем възможност работодателите да заявят искане за компенсиране през целия период, т.е. и след 21 април 2020 г. Отбелязваме също, че може да се помисли и в посока създаване на текст, който точно и ясно да определи правомощията на Агенция по заетостта по отношение на издаване на указания и тълкуване на нормите на ПМС № 55, както и дали такива не следва да бъдат изрично предвидени като споделена компетентност на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, например.
В чл.1, ал.5:
Предлагаме ал.5 на чл.1 да се измени съществено, като целта на тази разпоредба се сведе до предоставяне на по-ясна и точна формула за размера на компенсациите, включително отразяване на промяната в §6 от ПЗР на ЗМДВИП. Предвид на това, считаме че текстът в сегашната си редакция е ненужно обременен с включеното в него упоменаване на условието за осигуряване на заетост. Според нас, то следва да отпадне от този текст, доколкото същото е изрично посочено като изискване в чл.2, ал.1, т.5.
Предложението ни е за нова редакция на чл.1, ал.5 е:
„(5) Компенсациите по ал. 1, 2 и 3 се определят в размер, както следва:
- 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. на всеки работник и служител, за когото е приложен режимът по ал. 1, ал. 2 и 3, за когото работодателя е заявил искане за изплащане на компенсации, но не повече от 60 на сто от дължимото от работодателя възнаграждение за периода, за който се изплащат компенсациите.
- в компенсациите се включва и размерът на дължимите от работодателя осигурителни вноски за негова сметка върху средствата, определени съгласно т.1.
- в случаите на установено непълно работно време, размерът на компенсациите, определен по т.2 и т.3 се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.”
Мотиви:
И разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗМДВИП и действащата разпоредба на чл.1, ал.5 от ПМС № 55 задължават НОИ да превежда на работодателите, които отговарят на приетите с постановлението критерии, средства определени в процентно съотношение спрямо осигурителния доход на съответните работници и служители за месец януари 2020 г. Нормално е тази база да служи за граница определяща максималния размер на компенсацията, но така възприетото правило не кореспондира със задължението на работодателя да заплаща брутното възнаграждение на работника по смисъла на чл.267а от КТ за периода на преустановяване на работа. На въпросите на работодатели, които са изплатили по-високи брутни възнаграждения през месец януари по различни причини, както и на такива, които след януари са сключили допълнителни споразумения с работниците и служителите и законосъобразно са намалили размера на възнаграждението, не може да бъде даден компетентен и ясен отговор относно размера на компенсацията, тъй като съизмерването й с осигурителния доход за януари не съответства на дължимото от работодателя брутно възнаграждение към днешна дата. Съвсем отделна и без отговор остава и хипотезата, при която брутната заплата дължима при преустановена работа следва да се изчислява при въведена и действаща система на заплащане различна от повременната.
При формулиране на т.2 от предложението си се водим от публично изразеното от министъра на труда и социалната политика тълкуване, че фонд „Безработица” ще компенсира осигурителните вноски за сметка на работодателя върху 60%, въпреки че споделяме мнението, че §6 от ПЗР на ЗМДВИП, в новата си редакция съдържа текст, който дава основание да се очаква и изисква изплащане на пълния размер на дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя.
В чл.1, ал.6, т.2:
Предлагаме след думата „ползват” да се добави думата „разрешен”, а след думата „отпуск” да се добави запетая и израза „за времето на неговото ползване”, като останалият текст отпадне и разпоредбата се редактира така:
- работници и служители, които ползват разрешен отпуск, за времето на неговото ползване”. за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст
Мотиви:
В сегашната си редакция, разпоредбата логично изключва възможността за получаване на компенсации за период, през който работодателя не е ангажиран със заплащане на възнаграждение. Това произтича от принципното правило, че се компенсира направеният от работодателя разход за работна сила. Необяснимо защо обаче в разпоредбата не се посочва изрично, че периодът на ползване на неплатен отпуск също се изключва от приложното поле на компесаторния механизъм, въпреки че в този случай е налице същата логична несъвместимост, поради което този пропуск е още един повод пораждащ погрешно и разнопосочно тълкуване.
Освен че настояваме за изричното посочване на ползването на неплатен отпуск, като обстоятелство което изключва изплащането на компенсации през този период, ние отиваме по-далеч в предложението си, като считаме че компенсации не следва да се изплащат за период, в който се ползва какъвто и да е отпуск, като изключение може да се направи само по отношение на платения служебен или творчески отпуск по смисъла на чл.161 от Кодекса на труда. Издаването на заповед за преустановяване на работа по реда на чл.120в от КТ се свързва с две основни преки правни последици, които могат да се приложат алтернативно по избор на работодателя: 1. Реализира се изискваната от закона предпоставка за едностранно предоставяне ползването на платен отпуск по реда на чл.173а, ал.1 от Кодекса на труда, без съгласие на работника или служителя и 2. Възниква задължение за работодателя да начислява и изплаща брутно трудово възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.267а от КТ. Изцяло в работодателските правомощия е избора на една от дадените възможности. Когато работодателя предостави ползването на платения отпуск без съгласие на работника или служителя, за времето на преустановяване на работа той не дължи възнаграждение по реда на чл.267а от КТ, а начислява и изплаща възнаграждение за платен отпуск по реда на чл.177 от КТ. Правото на платен отпуск, респ. задължението за неговото възмездяване (по реда на чл.177 или по реда на чл.224 от КТ, когато правоотношението се прекратява), съществуват като елемент от трудовото правоотношение извън хипотезата на извънредно положение. Предоставянето на платения отпуск без съгласие на работника или служителя води до изчерпване на възможността за ползване на такъв в полза на работника или служителя до края на календарната година. В същото време работодателят изпълнява съществуващото и без това негово задължение да осигури ползването на същия и да заплати периода на ползване. ПМС № 55 създава възможност за работодателите, попадащи в хипотезите на чл.1, ал.1 и ал.2, да почерпят и реализират права с акумулиран ефект – да предоставят дължимия и без това платен отпуск, като за същия период да подадат заявление по ПМС 55 и да бъдат компенсирани за дължимото и изплатено възнаграждение по реда на чл.177 от КТ. Негативните последици от тези действия на работодателите са изцяло позитивни за тях, но при накърняване интересите на работниците и служителите, които в ситуация на карантина, гледане на деца и прочие, изчерпват възможностите си за ефективна почивка за календарната 2020 година.
В чл.1, ал.7, т.1:
Предлагаме текста на т.1 да бъде изменен и да придобие следната редакция:
„1. за лицата, които имат отработени дни – осигурителният доход, за който са внесени или дължими осигурителни вноски за месец януари, се разделя на броя на отработените дни и полученият резултат се умножава по броя на работните дни за януари.“
Мотиви:
Текстовете, включени в ал.7 имат за цел да дефинират методи за изчисляване на осигурителния доход за месец януари 2020 г., който осигурителен доход е посочен от §6 от ПЗР на ЗМДВИП като база за определяне размера на компенсациите. Сега действащата разпоредба на т.1 в ал.7 предвижда, че осигурителният доход за месец януари за лицата, които имат отработени дни, се изчислява на база на среднодневният осигурителен доход, който се умножава по броя на работните дни за януари. Не напълно ясната фармулировка, както и липсата на дефиниция за понятието „средно осигурителен доход“ и смисъла, който се влага в него при използването му в разпоредбата, даде повод за разнозначни тълкувания, включително обвързването му с понятието за среднодневен осигурителен доход, изчисляван по реда на Кодекса за социално осигуряване във връзка с определяне размера на обезщетението за безработица, където същия се определя върху осигурителния доход на лицето за предходните 24 месеца. Предлагаме текстът да придобие редакция, която въвежда недвусмислена формула за изчисляване на осигурителния доход, върху който се определя размера на компенсацията за лицата, които имат отработени дни през месец януари 2020 г.
В чл.1, ал.7, т.5:
Предлагаме израза „при този работодател” да отпадне от разпоредбата и тя да придобие следната редакция:
„5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.”
Мотиви:
В действащата към момента редакция, текстът на практика приравнява напълно неосигурените за месец януари лица с лицата, които са били надлежно осигурени, но по трудово правоотношение с друг работодател. И за двете хитопези се предвижда, че за осигурителен доход на лицето за месец януари ще се приеме МРЗ за страната, което е необосновано и не може да бъде споделено, дори само заради факта, че за лицето, което през месец януари е било осигурено при друг работодател, са внесени и дължимите осигурителни вноски за риска „безработица“ върху реалния осигурителен доход на работника или служителя.
В чл.2, ал.1, т.5:
Предлагаме разпоредбата да се измени, като придобие следната редакция:
„5. след периода, за който са изплатени компенсациите, запазят заетостта на работниците и служителите, за които компенсациите са изплатени, за срок не по-малък от периода, за който са получили компенсаторно плащане;”
Мотиви:
В сегашната си редакция, т.5 установява задължение, което е формулирано така: „запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите”. От цитирания текст не може да се направи ясен и недвусмислен извод, че периода на запазване на заетостта не съвпада с периода на изплащане на компенсациите, а следва същия.
В чл.2, ал.1, т.6:
Предлагаме израза „през периода, за който им се изплащат компенсации” да се замени с израза „по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.”, като т.6 придобие следната редакция:
„6. не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.;”
Мотиви:
Поставеното в т.6 ограничение е свързано с постигането на основните цели на тази икономическа мярка, а именно запазване на заетостта и доходите на работниците и служителите по време на извънредното положение. При съществуващата сега редакция, това ограничение е лесно преодолимо, което не кореспондира със споменатите и декларирани цели на §6 от ПЗР на ЗМДВИП, респ. ПМС № 55. Тя позволява на всеки работодател да реализира процедури по прекратяване на трудовите правоотношения на посочените основания, непосредствено преди или непосредствено след периода, за който заявява искане за изплащане на компенсации, но в рамките на извънредното положение.