Правото на членство в синдикална организация, както и правото на колективно трудово договаряне са основни човешки права, признати в множество европейски и международни законодателни инструменти. За наше съжаление, през последната година, опитите за ограничаване на влиянието и дейностите на синдикалните организации в Европа се увеличиха. В допълнение – ситуацията продължава да се влошава – извод, който правим от големия брой сигнали за нарушаване на права и за дискриминационно отношение, които получаваме.

КТ “Подкрепа“ заедно с Европейската конфедерация на профсъюзите, призовава европейските и национални институции да предприемат решителни действия и да сложат край на тези негативни практики, които имат открита антисиндикална насоченост. По-специално, ние призоваваме правителството и членовете на ЕП от България да предложат и да подкрепят промени в текстовете на Директивата за адекватните минимални заплати в ЕС, които текстове да забранят практиките за ограничаване на дейността на организациите на работещите и да гарантират защита и достъп на синдикатите до работните места.

Извън всякакво съмнение е фактът, че  най-добрият начин за осигуряване на справедливи заплати е чрез колективното договаряне със синдикалните организации. Ние подкрепяме текста на Член 4 от предложената Директива, който задължава държавите-членки да се ангажират с „при определянето на заплатите да насърчават то да става чрез колективно договаряне“. В този смисъл, държавите-членки се задължават да работят със социалните партньори (синдикати и работодатели), да насърчават конструктивни, смислени и информирани“ преговори и да засилят секторните и междусекторните колективни договори. В допълнение, в страните, в които по-малко от 70% от работниците са обхванати от колективни трудови договори, правителствата ще трябва да осигурят законодателна рамка за по-благоприятни условия и да изготвят план за действие за насърчаване на колективното договаряне.

Ние признаваме, че това са важни стъпки, но предложената в този вид Директива все още не изисква от държавите-членки изрично да забранят атаките от страна на работодателите срещу правото на работниците да се организират и да предприемат колективни действия – ако е необходимо и стачки, и то без риск от репресии, уволнение или дискриминация.

Задължението на ЕС и на държавите-членки да осигуряват стриктното зачитане на правото на работниците да се организират и на колективно договаряне, трябва да бъде ясно регламентирано в директивата. То е установено в Хартата на основните права на ЕС и в няколко конвенции на Международната организация на труда (МОТ). Също така, Принцип 8 от Европейския стълб на социалните права призовава социалните партньори „да водят преговори и да сключват колективни трудови договори, като същевременно зачитат  автономията на синдикалните организации и правото на колективни действия“.

И все пак практиките за разпадане на синдикални организации  в Европа се увеличават. На синдикалистите твърде често бива отказвано правото на достъп до работните места или до комуникация с работниците, които представляват. Европейското синдикално движение има много доказателства  за антисиндикална дейност в известни компании като McDonald’s и Intercontinental Hotels, както и за прословутата антисиндикална компания Amazon, която извършва видео наблюдение на работниците си – в Испания, Австрия и Чехия – за да ги шпионира, ако извършват синдикални дейности. Всъщност, неглижирането на синдикатите вече е част от бизнес модела на много големи компании като Ryanair. Повечето работодатели отказват да участват в преговори или търсят начини да заобиколят легитимните синдикати в полза на непредставителни и „удобни“ организации.

Правителствата твърде често стават съучастници в тези дейности. Глобалният индекс за правата на МКП 2020 показа, че 38% от европейските държави са ограничили  правото на работниците да се присъединяват или да създават синдикална организация, 56% не са се съобразили с правото на колективно договаряне и не по-малко от 72% са нарушили правото на стачка.

По тези причини ние се присъединяваме към призива на ЕКП за допълнение към текстовете на Директивата за адекватните минимални заплати в ЕС. Нашето предложение е да бъдат добавени конкретни мерки за предотвратяване и за ограничаване на тези нарушения на правата на работниците: да членуват в синдикат и да провеждат колективно договаряне. Затова ние призоваваме българското правителството и нашите членове в Европейския парламент да подкрепят призива на синдикалните организации и да гласуват за тези, изключително важни и  необходими промени в Директивата!

За нас, определението за „колективно договаряне“ трябва да се отнася само до преговорите между работодатели и синдикати, а не до преговори, водени с неясно дефинирани „работнически организации“. Колективното договаряне трябва да бъде прерогатив само на истинските, демократични и независими синдикати и не може да бъде отворено за произволни групи, много често създадени, за да подкопаят силата на синдикатите и да налагат неприемливи условия за работниците. Синдикалните служители трябва да имат право на достъп до работните места, а представителите на синдикатите трябва да разполагат с необходимото им време и оборудване, за да изпълняват своите задължения. Правителствата трябва да действат в защита на синдикалните организации. Работодателите трябва да бъдат ограничавани и да бъдат лишени от възможност да се намесват във вътрешните работи на синдикалните структури, да заплашват работниците, да ги ограничават при решението им да се присъединят или не към синдикална организация.

За да бъдат предложените национални планове за действия по-ефективни и да доведат до увеличаване на броя работници, обхванати от колективни трудови договори, ЕС следва да изисква от държавите-членки да гарантират, че ще зачитат правото на колективно договаряне, и по-специално на КТД на секторно ниво.

КТ “Подкрепа“, заедно с ETUC, предлага и още няколко ключови промени. Първо, да бъдат направени изменения в законодателството на ЕС в сферата на обществените поръчки: само компаниите, които зачитат правото на колективно трудово договаряне и имат колективни трудови договори, да имат достъп до обществени поръчки, безвъзмездни средства и европейско финансиране. На второ място, държавите-членки следва да гарантират, че нестандартните и самостоятелно заетите работници няма да бъдат възпрепятствани да създават свои синдикални организации и да сключват колективни трудови договори. И на последно място, колективните трудови договори не трябва да се подчиняват на правилата на нарастващата конкуренция. Свободата на сдружаване и колективното действие са основни човешки права и те трябва да бъдат защитавани не само от синдикалните организации, но също от ЕС и от националните  правителства.